Решение № 880 от 21.07.2021, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Велико Търново , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20214110100564 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Ю.” ЕООД срещу СТ. Й. ЗЛ., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 89.74 лева, представляваща стойност на далекосъобщителни услуги за периода 15.7.2017 г. - 14.10.2017 г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14141273002 от 3.8.2017 г., сключен с „Б. Т. К.” ЕАД, за което са издадени фактури за периода от 15.8.2017 г. до 15.10.2017 г.

Ищецът твърди, че между „Б. Т. К.“ ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 3.8.2017 г. за номер 9876 704 817 при условията на тарифен план Vivacom Mobix 60 LTE. Заявява, че въз основа на този договор са издадени фактури на обща стойност 89.74 лева, които не са заплатени от ответника, което пък е довело до едностранното прекратяване на договора и до издаването на крайна фактура.

Сочи, че е придобил вземанията по договора въз основа на договор за цесия, сключен със „С.“ ООД, което дружество пък ги е придобило от „Б. Т. К.“ ЕАД.

Особеният представител на ответника оспорва иска. Заявява, че от доказателствата не се установява по безспорен начин, че услугите по договора действително са предоставени, включително – че липсват доказателства услугата да е била активирана и че е предадено оборудване за същата. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като с писмена молба поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.

1

Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на иска. Заявява, че наличните доказателства не установяват по безспорен начин, че услугите, предмет на договора, реално са предоставени, като счита, че вземането е погасени по давност.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за далекосъобщителни услуги от 3.8.2017 г., сключен с „Б. Т. К.“ ЕАД, според който ответникът е избрал тарифен план „Vivacom Mobix 60 LTE” за номер *** с месечна такса от 21.80 лева. Договорът е сключен за срок от 2 години, като при сключването му потребителят е декларирал, че е запознат и е получил екземпляр от общите условия на „Б. Т. К.“ ЕАД.

След подписването на договора от страна на мобилния оператор са издадени фактура № 1231097786/15.8.2017 г. на стойност 46.14 лева с вкл. ДДС, включваща месечния абонамент, еднократна цена на оборудване и еднократна активационна такса, фактура № 1232820314/15.9.2017 г. на стойност 21.80 лева с вкл. ДДС и фактура № 1234525668/15.10.2017 г. на стойност 21.80 лева с вкл. ДДС и двете включващи месечния абонамент.

По делото няма данни посочените фактури да са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:

По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че страните са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По силата на договора ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетения тарифен план за предоставения телефонен номер. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договора съответната месечна абонамента такса.

В случая не са представени доказателства, че ответникът е заплатил сумите по издадените фактури, а доколкото уговорена абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора за това, че операторът е поддържал своите теле-комуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, такса се дължи независимо от това дали операторът е предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги е потребил. Съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за далекосъобщителни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор 2 за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на задълженията е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за плащането им.

Възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. В случая падежът на първата по време фактура е настъпил на 1.9.2017 г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.10.2020 г. Предвид разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.3.2020 г. и за преодоляване на последиците обаче, „ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: т. 2 давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“. Т.е. в периода от 13.3.2020 г. до 14.5.2020 г. давност не е текла, като за първата фактура погасителната давност би изтекла на 2.11.2020 г. – след подаване на заявлението.

С оглед на горното, съдът намира, че ответникът дължи претендираната сума по договора за далекосъобщителни услуги от 3.8.2017 г., поради което предявеният иск за установяване на дължимостта й е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените в исковото и в заповедното производство разноски в размери от по 205.00 лева.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. Й. ЗЛ., ЕГН ********** дължи на „Ю.” ЕООД, ЕИК 205680303 сумата от 89.74 лева - стойност на далекосъобщителни услуги за периода 15.7.2017 г. - 14.10.2017 г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14141273002 от 3.8.2017 г. , сключен с „Б. Т. К.” ЕАД, за което са издадени фактури за периода от 15.8.2017 г. до 15.10.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2725/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА СТ. Й. ЗЛ., ЕГН ********** да заплати на „Ю.” ЕООД, ЕИК 205680303 сумата от 205.00 лева - направени в исковото производство разноски, както и сумата от 205.00 лева - направени разноски по ЧГД № 2725/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в 3 двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4