Решение № 4195 от 13.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4195 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330107014 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.

Искова молба на Б. А. И., ЕГН **********, от *******************, депозирана против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника суми , представляващи вземания по два договора за кредит , за които е издаден изпълнителен лист по частното дело № 18869 /2009г на РС София и е образувано изп. дело ******. при ЧСИ С. В. К., рег. ****.

Според изложеното в исковата молба , на дата 23.07.2009г против длъжника бил издаден от РС София изпълнителен лист по частното дело № 18869/2009г на РС София, за следните вземания на „Кредибул“ АД , ЕИК 131574695 по два договора с И. , както следва :

І. По договор за кредит № **************: сумата от 439.22 лева – главница, сумата от 162.94 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2007 г. до 09.11.2008 г.; сумата от 27.12 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до плащането; ІІ. По договор за кредит № ***************: сумата от 243.19 лева – главница; сумата от 40.21 лева – договорна лихва за периода от 24.12.2007 г. до 25.02.2008 г.; сумата от 10 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 125 лева – деловодни разноски общо по частното дело.

1

За събирането на тези вземания било образувано изп. дело ******. при ЧСИ С. В. К., рег.

****, ОС Велико Търново. По това дело било извършено едно- единствено изпълнително действие , насрочен на 19.03.2010г опис, който не бил проведен. През 2013г на мястото на взискателя „Кредибул“ АД , ЕИК 131574695 бил конституиран ответника , негов частен правоприемник по силата на договор за цесия, като отново липсвали поискани или предприети изпълнителни действия. Изпълнителното дело било прекратено от съдебния изпълнител с нарочен акт, на основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК.

Тъй като вземанията се погасили с изтичането на петгодишна погасителна давност, считано от датата на падежа на договора – 09.12.2009г., то се оспорва изпълнението и се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответното дружество, че вземането, така , както е описано по – горе , не се дължи, и да се присъдят направените разноски.

Ответното дружество оспорва исковете като недопустими , тъй като липсвало провеждано принудително изпълнение. Те били и неоснователни , тъй като молбата за образуване на изпълнителното дело под номер ******. по описа на ЧСИ С. В. К. прекъснала давността , съобразно дадените в ППВС № 3/18.11.1980 г. разрешения , и докато траел този процес, давност не текла.

Предвид изложеното, водят се два субективно съединени иска с правно основание в чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, обективирани в издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18869/2009 г. по описа на СРС, като по този начин се оспорва изпълнението по това дело. За да оспори успешно цялото изпълнение по изпълнителното дело и да постигне прекратяването му, длъжникът следва да поиска решение, с което цялото вземане на кредитора да бъде признато за недължимо.

Затова предмета на иска по чл. 439 от ГПК се определя винаги чрез вземането, така, както е описано в издадения изпълнителен лист, и докато изпълнителен лист има , то и длъжникът има интерес от исканото установяване, независимо от факта , че липсва образувано изпълнително дело; такова кредиторът може да образува отново във всеки момент.

По същество, съдът съобрази следното :

Предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК).

Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл.

439 от ГПК юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока, представляващ давностен такъв за изпълнение.

Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да 2 потърси дължимата престация; длъжникът черпи права не от собствени действия, а от липсата на предприети от кредитора такива. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната чрез определена активност на кредитора, който по тази причина носи тежест да докаже спирането и/ или прекъсването на давността. Казано с други думи, за да е основателен иск по смисъла на чл. 439 от ГПК, който се базира на изтекла давност като новонастъпил факт, необходимо е кредиторът да е бездействал повече от пет , респ., три години и ищецът да се е позовал по надлежния ред на изтичането, преди давността отново да бъде прекъсната или спряна.

От изпълнителното дело ******. по описа на ЧСИ С. В. К., рег. **** на КЧСИ, с район на действие – ************, се установява, че на 23.07.2009 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18869/2009 г. по описа на СРС, с който е осъден длъжникът Б. А. И., да заплати на кредитора „Кредибул“ АД, по Договор за кредит № *************: сумата от 439.22 лева – главница, сумата от 162.94 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2007 г. до 09.11.2008 г.; сумата от 27.12 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до плащането; по Договор за кредит № **************: сумата от 243.19 лева – главница; сумата от 40.21 лева – договорна лихва за периода от 24.12.2007 г. до 25.02.2008 г.; сумата от 10 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 125 лева – деловодни разноски. По делото отсъстват други данни за началната дата на изискуемостта на вземанията по двата договора и съдът приема, че те са били изискуеми най – късно към датата на издаването на изпълнителния лист , тъй като той е издаден в производството по чл. 410 от ГПК , без да има възражение срещу заповедта ( листа е издаден три месеца след датата на образуване на частното дело , което изключва възражение по чл. 414 от същия кодекс). Тоест, към 23.07.2009г . вземанията са били изискуеми и за тях тече давност съобразно общите правила на ЗЗД за сроковете - пет години за главницата, разноските и застрахователната премия и три – за лихвите.

Кратки бележки по хода на изп. дело № ** по опис на ЧСИ К. за 2010г., от значение за изхода на спора :

Делото е образувано на дата 22.01.20210г, като молбата за образуване на прекъсва давността за вземането, съобразно дадените в Тълкувателно решение 2/2013г., т . 10 разрешения, с които бе отречено действието на ППВС 3/1980г. Затова нито молбата за образуване на изпълнителното дело , нито извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника прекъсват давността . Не я прекъсва и конституирането на нов взискател ( ответното дружество), доколкото персоналната промяна на кредитора не е предвидена в чл. 116 от ЗЗД като основание за прекъсване или спиране.

С молбата за образуване ЧСИ е насрочил на дата 19.03.20210г. опис на движими вещи в имота на длъжника, но такъв не е проведен. Изпълнение срещу движими вещи се насочва с тяхната индивидуализация чрез описа им от съдебния изпълнител; докато такъв не е извършен, липсва валидно проведено изпълнение.

Други изпълнителни действия нито са искани, нито са насрочени, като 3

ЧСИ не е разполагал с права по чл. 18 от ЗЧСИ да избира сам принудителен способ за удовлетворение. На дата 07.05.2020г. делото е прекратено на основанието по чл. 433 ал. 1 т.

8 от ГПК – поради непоискване на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години.

С оглед казаното , исковете са основателни. Давността е изтекла , и това важи дори ако бъде прието , че за прекъсването й е достатъчно да се поиска прилагането на определен способ, без такъв реално да бъде приложен. Последното изпълнително действие е поискано през 2010г, и до датата на подаването на исковата молба – 15.09.2021г , са изтекли повече от 11 години , без да има поискано изпълнение.

Разноските се присъждат в тежест на ответника; те са в минимален размер съобразно приложения от ищеца списък, подкрепен от надлежни доказателства за плащане на хонорар ( 360 лева с ДДС ) и държавна такса от 50 лева . Други разноски ищеца не претендира , такива не са и направени

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, че в отношенията между страните , Б. А. И., ЕГН **********, от *******************, не дължи на ответника плащане на следните суми по договори за кредит с „Кредибул „ АД , за които е издаден изпълнителен лист по частното дело № 18869 /2009г на РС София и е образувано изп. дело ******. при ЧСИ С. В. К., рег. ****: по договор за кредит № ****************: сумата от 439.22 лева – главница, сумата от 162.94 лева – договорна лихва за периода от 09.12.2007 г. до 09.11.2008 г.; сумата от 27.12 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до плащането; по договор за кредит № ***************** сумата от 243.19 лева – главница; сумата от 40.21 лева – договорна лихва за периода от 24.12.2007 г. до 25.02.2008 г.; сумата от 10 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2009 г. до окончателното й изплащане, както и 125 лева – деловодни разноски по частното дело , поради погасяване по давност .

Осъжда Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт да заплати на Б. А. И., ЕГН **********, от *******************,, сумата от 410 лева разноски по делото.

Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5