Решение № 949 от 29.02.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 949

Хасково, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700099 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р. У., ЛНЧ : **********, [държава], адрес: [населено място], [жк], РПЦ на ДАБ при МС, срещу Решение № 602/09.01.2024 г. на Председател на Държавна агенция за бежанците при МС, в частта, в която на същата е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на административнопроизводствените правила. Коментират се изложените в решението на административния орган съображения и се сочи, че същите са изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал посочените от оспорващата факти, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота, сигурността и свободата ѝ. В проведените интервюта подробно изложила причините, поради които изпитва страх от преследване в страната си на произход. Аргументацията на административния орган в издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложената от оспорващата фактическа обстановка. На практика административният орган отказал на оспорващата правото да търси безопасност за живота си, позовавайки се единствено на данните относно финансовата ѝ нестабилност. Игнорирани били и споделените от оспорващата заплахи от страна на бившия ѝ съпруг. Многократно се опитвала да се оплаче от него на властите в [държава], но, както споменала и в интервюто, никой не обръщал внимание на подобни оплаквания, ако човек нямал пари. Въпреки заявеното от нея, административният орган постановил отказ, като в нарушение на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ не кредитирал фактите, които оспорващата изложила. В случай, че били установени противоречия или неясноти, същите следвало да се изяснят посредством провеждането на интервюта. На следващо място се навеждат доводи, че обжалваното решение било постановено в нарушение на чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, както и на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Твърди се, че административният акт бил издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. На следващо място се навеждат доводи, че обжалваното решение противоречи на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В проведените интервюта оспорващата навела обстоятелства, които обосновавали наличието на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на закрила. Твърди, че административният орган не успял да обори презумпцията, предвидена в чл. 75, ал. 3 от ЗУБ, според която твърденията на молителката следвало да бъдат приети за достоверни, поради което обжалваното решение се явявало незаконосъобразно.

Оспорващата сочи, че не можела да се върне в [държава] сега, защото сегашната ситуация там била крайно несигурна за нея и предпоставяла реална опасност за живота ѝ.

С оглед гореизложеното, жалбоподателката моли съдът да отмени Решение № 602/09.01.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС и да върне преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.

Жалбоподателката поддържа жалбата си лично при явяването й в съдебно заседание. Заявява, че напуснала [държава] с детето и втория си съпруг, които впоследствие се върнали в [държава]. Нямала къде да отиде, чувствала се застрашена и затова искала да остане в България.

Назначеният й процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя писмени бележки, в които развива доводи за основателност на жалбата.

Ответникът – П. Н. Д. А. З. Б. при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирани по делото писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което счита, че следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба УРИ 105400-5447/28.08.2023 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София при МВР, жалбоподателката (фигурираща в молбата с имената У. А. от [държава]) е поискала закрила в Република България, лично и като майка на А. А.. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). Желанието за закрила за чужденката и детето ѝ А. е потвърдено и с Молба входящ № В-13-613/01.09.2023 г. по описа на РПЦ – [населено място], ***. Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 5199/01.09.2023 г., в който е вписана с имената РАХМА (собствено) УАХИБИ (фамилно), от женски пол, родена на [дата]. в [държава], [населено място], [държава], етническа принадлежност - арабин, вероизповедание - сунит, семейно положение - [семейно положение]. В регистрационния лист са обективирани и данни за съпруга на чужденката – А. К., роден на [дата]., както и за детето ѝ А. К., роден на [дата]. В приложение към регистрационния лист са обективирани и данни относно родителите й (починали), тримата братя на чужденката, като е отбелязано, че има дъщеря на ** г. (по отношение на същите в регистрационния лист е налице отбелязване - [държава]). Личните данни на чужденката са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същата не е представила документ за самоличност.

С Писмо рег. № УП-5199/11.09.2023 г. Началник отдел „ПМЗ – кв.

***“ при РПЦ – [населено място] е изискал от Специализирана дирекция „М“ - ДАНС писмено становище по постъпилата от Р. У. молба за закрила. В писмо с рег. № М-22557/03.11.2023 г. (рег. № УП-5199/07.11.2023 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С писмо на Началник на отдел „ПМЗ – кв. Враждебна“ РПЦ – [населено място], на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето се уведомява Директор на Дирекция „Социално подпомагане“, Агенция за социално подпомагане – Оборище, [населено място], както и Председател на Държавна агенция за закрила на детето, за подадената молба за международна закрила с вх. № В-13-613/01.09.2023г., с която чужденката е поискала закрила за себе си и за малолетното си дете А.

К., роден на [дата]., като на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е поискано представител на Дирекция „Социално подпомагане“ да изрази становище, а при невъзможност да предостави доклад. Липсват данни дали писмото е получено от адресата си.

С жалбоподателката е проведено интервю на 02.11.2023 г., в което същата е заявила, че не желае да се завърне в [държава]. Там нямало война, но политиците мислели само за себе си. Със съпруга си А. сключили брак през 2010 г. в К.. Посочила, че има син А., на 10 години. Учила до девети клас в К.. Не работела, но когато съпругът ѝ се разболял, се наложило да работи, била чистачка в болница и ресторанти. Държавата не им помагала, нямало безплатни лекарства. Живеели под наем. Дори след като започнала работа, не можели да си покриват наема и парите за храна не стигали, лекарствата също били много скъпи.

Родителите й починали, имала чичо във Ф.. Имала трима братя в [държава], всеки със свое семейство. Не била членувала в политически партии, нито била арестувана. Не била осъждана и нямало заведени съдебни дела срещу нея. Нямала проблеми с официалните власти в [държава], с армията или полицията. Върху нея не било оказвано насилие, не била заплашвана. Нямала проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група или заради изповяданата религия.

Напуснала [държава] на 15.08.2023 г., със самолет, легално за Турция. Имала паспорт и лична карта в себе си, но ги оставила в Турция на трафиканта. Останала там една седмица в апартамент на трафиканта, заедно със съпруга си и сина си. Не била подала молба за документи за легално пребиваване пред турските власти. Нямала проблеми с властите и полицията в Турция. Върху нея не било оказвано насилие в Турция, нито отправяни лични заплахи. Напуснала Турция, защото не ѝ харесвало.

Около 20.08.2023 г. влязла в България нелегално, без документи.

Прекарала седем дни в гората без вода и храна. С кола я закарали в София, където я оставили в един парк и там полицията я заловила. Не искала да се върне в [държава], защото положението там нямало да се промени.

С Решение № 602/09.01.2024 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. У. и нейното дете А. К., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 19.01.2024 г. на чужденката срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запозната с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 29.01.2024 г. и регистрирана с рег.№ УП-5199/29.01.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, Решение № 602/09.01.2024 г. е издадено от компетентен административен орган - Председателят на ДАБ при МС на основание чл. 48, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 2, ал. 3 от ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Р. У. като чужденец по подадена от нея молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС.

Становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно възражение не е обективирано, като изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Р. У., в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителката е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителката Р. У. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.