Решение № 246 от 27.01.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 246

Русе, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 20257200700672 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от С. К. Д., чрез пълномощник „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“, представлявано от адвокат В. В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1882-000153 от 17.10.2025 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе, с която на основание по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата се наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона. Основното възражение в жалбата е, че макар от обективна страна да са осъществени признаците на състава на нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, то липсват елементите от субективната му страна, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен, че има сключен договор за покупко-продажба на процесния автомобил. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендират се направените в производството разноски по представен списък.

Ответникът – началник група към ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе - не взема становище по жалбата. В придружително писмо вх. № 4654/31.10.2025 г. (л.2 от делото) се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. След приключване на последното по делото открито съдебно заседание на 13.01.2026 г., от ответника, чрез процесуалния му представител е депозирана молба вх. № 137/14.01.2026 г., в която иска от съда да отхвърли жалбата и да потвърди оспорената ЗППАМ. Претендира разноски по представен списък.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е чрез административния орган на 28.10.2025 г., в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 16.10.2025 г., удостоверено в самия акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приложената по преписката Докладна записка (л.3 от преписката) се установява, че контролни органи - полицаи при РУ 01 Русе към ОД на МВР – Русе, по време на извършван обход в [жк], на 16.10.2025 г. около 16:00 часа забелязали, че МПС [Марка], с рег. № [рег. номер], не спряло на знак „Б2“ на кръстовище образувано от [улица]и [улица]. Полицейските служители го последвали и посредством светлинен и звуков сигнал го спрели за проверка на [улица], гр. Русе. Установили, че водач е С. К. Д. /жалбоподателя по делото/, а собственик на същия автомобил е Р. С. К.. Водачът представил СУМПС и СРМПС част ІІ. След направена справка на служебния РСОД, органите на реда установили, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация по смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като водачът заявил, че не е уведомен за това.

Представеният по административната преписка АУАН серия GA № 3585461/16.10.2025 г. (л.2 от преписката) е съставен против С. К. Д., за това, че на 16.10.2025 г., около 16:00 часа в гр. Русе, област Русе, на [улица], управлява лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], собственост на Р. С. К., което е със служебно прекратена регистрация от 16.09.2025 г. по смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От оспорената ЗППАМ № 25-1882-000153/17.10.2025 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе (л.1 от преписката), се установява, че органът, като взел предвид съставения АУАН, наложил на водача – жалбоподател в настоящото производство, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

От представения по делото договор за покупко-продажба на МПС с рег. № 287 от 15.07.2025 г. на русенски нотариус (л.26 от делото) се установява, че на същата дата Р. С. К. продал на О. Н. М. лек автомобил, марка – Х. А., с рег. № [рег. номер].

По делото, на л. 25, е представено Наказателно постановление (НП) № 25-1882-000593/29.10.2025 г., издадено от началник сектор в ОД на МВР – Русе, РУ 01 Русе, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на С. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева (255,65€) и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Към 19.11.2025 г. НП не е връчено на водача и не е влязло в сила, видно от писмо рег. № 1882р-18975/19.11.2025 г. от Първо РУ при ОД на МВР – Русе (л.23 от делото).

От направената служебна справка в сектор Пътна полиция - Русе, изготвена на 24.11.2025 г. (л.27 от делото) се установява, че от 16.09.2025 г., посочения по-горе лек автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

По делото са разпитани двама свидетели: Р. С. К. – син на жалбоподателя и продавач по горепосочения договор за покупко-продажба на процесното МПС и О. Н. М. – купувач по същия договор. От свидетелските им показания се установява, че преди продажбата, автомобилът е ползван и от бащата на продавача, а именно жалбоподателя. И двамата свидетели заявяват, че са имали уговорка МПС да бъде предадено на купувача в по-късен момент - след закупуване на нов такъв от продавача, както и че при покупко-продажбата на купувача О. М. е предадено само СРМПС І част (голям талон), като СРМПС ІІ част (малък талон), застраховката „Гражданска отговорност“ и техническия преглед са останали в автомобила, намиращ се в къщата на С. Д. в [жк]. Св. К. заявява, че не е уведомил баща си за извършената продажба на автомобила. Св. М. установява, че действително е пропуснал срока за регистрацията на МПС след придобиването му, тъй като е очаквал Р. К. да му предаде МПС след като си закупи нов автомобил, докогато да използва продадения.

При така установени факти, от правна страна съдът приема следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо: „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед рег. № 366з-5066/22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе (л.21 от делото) са делегирани правомощия на посочени длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП. С т.3 от тази заповед с тези права са оправомощени и началниците на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-Русе при ОД на МВР-Русе. Видно от Удостоверение рег. № 336р-32190/24.11.2025 г., издадено от ВПД директор на ОДМВР-Русе (л.22 от делото), издателят на оспорената ЗППАМ – К. П. К. – заема длъжността „началник на група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-Русе при ОДМВР-Русе“ от 02.10.2023 г. до сега. Поради това съдът приема, че процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената в чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗДвП писмена форма, но не съдържа съображения за релевантни обстоятелства, и по-конкретно - в заповедта не е посочено по кой от предвидените в чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП административнонаказателни състави е правната квалификация на установеното с АУАН и описано в заповедта деяние. В АУАН и в оспорената ЗППАМ като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, но не е посочен нито един от съставите на административно нарушение, визирани в чл. 171, т. 1, б. „з“ (гг) от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административно-наказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната квалификация на деянието, за което е съставен АУАН и относимата за него наказателна разпоредба. Това е необходимо за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП разпоредби от ЗДвП, а от там налице ли са материалните условия за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви "а" до "ж" от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква "з" (въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административно-наказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, което в случая не е сторено. Съдът не може да извърши тази дейност вместо административния орган, респ. да „попълни“ липсващите мотиви на органа в оспорената заповед.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че издадената ЗППАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

ПАМ е издадена и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото липсват данни оспорващият да е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него чужд автомобил. Тъкмо напротив, от свидетелските показания се установява, че жалбоподателят С. Д. не е бил уведомен и не е знаел за извършената продажба на МПС, при което изобщо не е могъл да предположи неизпълнението на задължението на новия собственик за регистрацията на автомобила в двумесечен срок от придобиването, имащо за последица служебно прекратяване на регистрацията. Освен това се установи, че жалбоподателят е ползвал трайно процесния автомобил, със съзнанието, че той принадлежи на неговия син, като е нямало основание то да бъде разколебано при условие, че СРМПС ІІ част, застрахователната полица за застраховката „Гражданска отговорност“ и документ за техническия преглед са се намирали в управлявания от него автомобил и е липсвал документ, в който да е вписано като собственик трето лице, различно от това което му е предоставило автомобила като свой. При установените факти, дори временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, представлява прекомерна мярка и следва са приеме, че приложената ПАМ има и непропорционални последици за адресата – чл.6, ал.2 от АПК, на което основание също се явява незаконосъобразна.