Решение № 2318 от 13.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2318 гр. Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330105688 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. **** представлявано от управителя Ю. Р. К., е предявил против ответника А. Ш. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* чрез назначения особен представител адв. М. Л. Х., иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 950,81 лева, представляваща главница за предоставени ВиК услуги - доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 07.02.2022 г. до 08.10.2024 г., за обект, находящ се в гр. ***, както и сумата от 83,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2022 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените в заповедното и в исковото производство разноски.

От твърденията в исковата молба се установява, че ищецът поддържа, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4/14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператора. Твърди се, че ответницата фигурира в базата данни на дружеството като потребител с клиентски/абонатен № **** за водоснабден имот на адрес гр. *****.

Ищецът излага, че за процесния период са издадени фактури за главници, подробно описани 1 в исковата молба, като начисленията са извършвани при условията на липсващо редовно отчетено измервателно устройство. Посочва се, че вписаният водомерен номер **** представлява системен номер в картотеката на дружеството, а не фабричен номер на физическо измервателно устройство. Поради това отчетът бил извършван по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия, одобрени с Решение № *****. на КЕВР, като се начислявали по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище на всеки обитател, с последващо увеличаване съобразно правилата на Общите условия. Твърди се, че е начислявано количество вода за двама обитатели - 10 куб. м. месечно, а при просрочие на плащането се дължи обезщетение за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД и Общите условия.

Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 203 от Закона за водите е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за натрупаните по партидата задължения, които не били заплатени. След подадено възражение от длъжника в законоустановения срок е предявен настоящият установителен иск.

Ответникът А. Ш. Я., чрез назначения особен представител адв. М. Л. Х., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. В отговора се сочи, че предявените искове са процесуално допустими, но следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На първо място ответната страна оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Поддържа се, че ищецът не е доказал ответницата да е собственик, вещен ползвател или лице, което реално владее или ползва водоснабдения имот през процесния период. Според ответника единственото обстоятелство, че дадено лице е записано в базата данни на ВиК оператора като абонат, не е достатъчно да установи качеството „потребител“ по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 2 от Общите условия.

На следващо място се оспорва реалното предоставяне и потребление на твърдените количества вода. Ответната страна сочи, че представените карнети, справки и опис на фактури са частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и удостоверяващи изгодни за него обстоятелства, поради което сами по себе си не доказват нито реално доставено количество вода, нито потреблението му от ответницата. Посочва се, че карнетите не са подписани от ответницата или от неин представител, не е доказано присъствие при отчет, нито са доказани данни за реален индивидуален водомер. Изтъква се още, че ищецът не доказва в имота да са живели двама обитатели, по отношение на които да се начисляват количества вода по норматив.

Ответникът оспорва и претенцията за мораторна лихва, като поддържа, че при недоказано главно вземане не може да възникне и задължение за обезщетение за забава. Прави се искане исковете да бъдат отхвърлени изцяло и да се присъдят разноските съобразно изхода на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

От приложеното заповедно производство се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за сумата от 950,81 лева - главница, сумата от 83,89 лева - мораторна лихва, законна лихва върху главницата и разноски. Срещу заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК. Искът е процесуално допустим като предявен от заявителя срещу длъжника по заповедта и в рамките на предмета на заповедното производство.

По делото са представени справки, опис на фактури и карнетни данни, изходящи от ищеца, от които се установява, че в счетоводната и абонатната система на ВиК оператора е водена партида с абонатен № *** за адрес гр. ****, като за периода от 07.02.2022 г. до 08.10.2024 г. са начислявани суми за ВиК услуги. От тези документи се установява счетоводно начисляване от страна на ищеца, но не и по безспорен начин материалноправното основание на претендираното вземане.

От писмото на СГКК - П., постъпило по делото, се установява, че в одобрената кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. П. в поземлен имот с идентификатор ***** са нанесени четири сгради с идентификатори********. В кадастралния регистър за собственик на сградите е записан Ю. М. П. без данни за ЕГН, съгласно друг документ № ****г. От приложената скица се установява още, че поземленият имот е с адрес гр. ******* с площ 363 кв. м., като по отношение на земята е отразена ид. част 1/1 от правото на собственост въз основа на Акт за частна общинска собственост № ****, том *** рег. № **** от 12.03.2021 г., вписан в Служба по вписванията - Пловдив. В КРНИ не са вписани носители на вещни и други права върху поземления имот.

Тези данни не установяват ответницата А. Ш. Я. да е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот. Напротив, официалната информация от кадастралния регистър сочи други данни относно имота и сградите в него, включително и различен административен номер - бул. „*********докато исковата молба и партидата сочат бул. *********. Това несъответствие не е отстранено от ищеца с други убедителни доказателства, които да установят идентичност между водоснабдения обект, посочен в партидата, и недвижим имот, притежаван или ползван от ответницата.

От писмото на Община Пловдив, район „Северен“, се установява, че при извършена справка в Национална база данни „Население“, семейните регистри от ******** г., както и в актове за раждане и актове за смърт на Община Пловдив, към ****. не са открити данни за лице с имена Ю. М.П.. Посочено е, че при наличие на допълнителни данни за лицето може да бъде изготвена друга справка. Това доказателство не установява роднинска връзка между ответницата и лицето, посочено в кадастралния регистър, нито наследствено правоприемство, от което да произтича качество на собственик или ползвател на ответницата.

От писмото на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив се установява, че са изпратени декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ***** г. за имот, находящ се на ул.*****. Съдът цени тези документи в съвкупност с останалите доказателства. Данъчната 3 декларация обаче не е титул за собственост, нито сама по себе си учредява вещно право. Тя има значение за данъчното облагане и за декларираните пред общинската администрация обстоятелства, но при оспорване на качеството „потребител“ по ВиК правоотношението не може да замести годно доказателство за право на собственост, вещно право на ползване, договорно ползване или фактическо обитаване на имота от ответницата през целия претендиран период.

Не са представени нотариален акт, договор, постановление за възлагане, удостоверение за наследници, акт за учредено вещно право на ползване, договор за наем или други доказателства, от които да се установи, че ответницата е собственик или ползвател на имота за периода от 07.02.2022 г. до 08.10.2024 г. Не са ангажирани и доказателства, че ответницата фактически е обитавала имота или е развивала дейност в него през процесния период. По делото липсват и доказателства, че именно ответницата е поискала откриване на партида, подписала е заявление или е направила изявление пред ВиК оператора, с което да е признала качеството си на потребител.

Съдът намира, че събраните доказателства следва да бъдат обсъдени през призмата на специалната уредба на ВиК отношенията. Съгласно чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК услуги се извършва срещу заплащане по реда на ЗРВКУ и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, както и други посочени от закона лица, ползващи водоснабдени обекти. Оттук следва, че за да възникне задължение за заплащане на ВиК услуги, ищецът следва да установи не само наличие на партида в своята система, но и материалноправна връзка между ответника и водоснабдения обект.

В тежест на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да докаже всички положителни факти от фактическия състав на претендираното вземане: възникването на облигационно правоотношение между страните; качеството на ответницата като потребител; предоставянето на ВиК услуги за конкретния обект; начина на определяне на количеството потребена вода; размера на главницата; настъпването на изискуемостта и забава. При оспорване от ответника съдът не може да приеме тези факти за установени единствено въз основа на вътрешни справки на оператора и едностранно съставени документи.

Съдът намира, че ищецът не е доказал първата и основна предпоставка за уважаване на иска - качеството на ответницата като потребител на ВиК услуги за процесния имот. Записването на ответницата в абонатната система на оператора не съставлява самостоятелно основание за възникване на задължение. Това записване има вътрешно-организационно значение за дружеството, но не доказва вещно право, договорно право или фактическо ползване на имота. При липса на годни доказателства за собственост или ползване на имота от ответницата, съдът не може да приеме, че между страните е възникнало облигационно отношение.

Този извод се подкрепя и от съдебната практика. В практиката на ВКС е последователно 4 застъпено разбирането, че при предявен установителен иск ищецът следва да установи правото си при условията на пълно и главно доказване, а наличието на правен интерес не освобождава страната от доказване на материалноправните предпоставки на спорното право. В Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че установителният иск служи за защита на оспорено или застрашено право, но решението по него предполага установяване на спорното право или правоотношение въз основа на доказаните по делото факти. Съдът съобразява и практиката на ВКС по чл. 180 ГПК, според която частният свидетелстващ документ, когато удостоверява изгодни за издателя си факти, няма обвързваща материална доказателствена сила срещу насрещната страна, а подлежи на свободна преценка заедно с всички останали доказателства.