Определение № 2491 от 05.11.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2961/2025
- Вид
- Определение № 2491
- Подписан
- 05.11.2025
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2491 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110102961 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Подадена е искова молба, в която ищецът в качеството на наследник на едноличния собственик на капитала на ***, излага твърдения за незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело *** по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, с които обосновава претенции за недействителност на публична продан на недвижими имоти на търговското дружество и за собственост спрямо купувачите. С определение от 01.08.2025г. по гражданско дело ***, Великотърновският окръжен съд е достигнал до извод, че не е компетентен да разгледа предявените при условията на обективно и субективно съединяване искове по чл. 496, ал. 3 от ГПК и по чл. 108 от ЗС с оглед разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК, прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Великотърновския районен съд.
Съдът след като се запозна с материалите по делото намира, че предявените искове са процесуално недопустими поради липса на интерес от търсената защита. Ищецът не е изложил твърдения за недействителност на продажбите по смисъла на чл. 496, ал. 3 от ГПК, които са допустими от закона при оспорването им след влизане в сила на постановлението за възлагане. Освен това, ищецът се легитимира като наследник на едноличния собственик на капитала на ***, без да излага твърдения наследодателят му да е длъжник по процесното изпълнително дело и да е носител на вещни права спрямо имотите, по отношение на които е насочено принудително изпълнение. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до извод, че исковата молба, с която са предявени искове по чл. 496, ал. 3 от ГПК и по чл. 108 от ЗС следва да бъде върната, на основание чл. 130 от ГПК, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
1
Връща искова молба на М. И. Д., с която са предявени искове по чл. 496, ал. 3 от ГПК и по чл. 108 от ЗС, и по която е образувано гражданско дело №2961/2025г., по описа на Великотърновския районен съд.
Прекратява производството по гражданско дело №2961/2025г., по описа на Великотърновския районен съд в посочената част.
Определението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2