Решение № 517 от 11.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 614/2025
- Вид
- Решение № 517
- Подписан
- 11.11.2025
- В сила
- 20.12.2025
- Състав
- Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Силвия Пантелеева
Цитирани разпоредби
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 79, ал.2 · Закон за собствеността
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 517 гр. Велико Търново, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
Силвия Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500614 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община С. чрез процесуален представител адв. Кирил М. ВТАК против Решение № 75/07.04.2025 г., постановено по гр.д. № 849/2025г. по описа на РС Павликени.
По силата на посоченото решение съдът е приел за установено по отношение на Община С. и по отношение на Й. Г. Б. с ЕГН **********, че ищците С. С. М. с ЕГН ********** и С. С. М. с ЕГН ********** са собственици, на земеделска земя – овощна градина, с площ 640 кв. м., съставляваща реална част от новообразуван имот с идентификатор ***, в квартал 10, в местността „Куза“ в землището на с. Г.К., общ. С. след трансформация на право на ползване по §4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост и по наследство при следните квоти – 3/4 ид. ч. за ищеца С. С. М. и 1/4 ид. ч. за ищеца С. С. М. и която част е отразена с червени линии и с червени условен знак и цифри номера на гранични точки: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, съгласно комбинирана скица Приложение № 1, към заключението на ВЛ С.К. по съдебно-техническа експертиза на л. 89-92 от делото, неразделна част от решението на ПРС.
Въззивната жалба на първия ответник в сроковете по ГПК от негов надлежен процесуален представител, изхожда от името на лице, на което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по делото/ чл.26, ал.1, вр. с чл.127, ал.1, т.2, вр. с чл. 32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално 1 допустима. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на съдебното решение – съдът се произнесъл по непредявен иск, тъй като в исковата молба липсвало ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията – дали имотът е в землището на с. М., общ. С. или с. Г.К., общ. С..
Твърди и неправилност на решението, тъй като съдът не съобразил, че титулът за собственост на ищците е издаден въз снова на невлязъл в сила план и оспорва да са били налице предпоставките, за да придобият право на собственост върху земя, предоставена им за ползване по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които счита, че не се установяват от констативния нотариален акт за собственост. Оспорва изводите на ПРС, че не доказано Община С. да е владяла имота след 2009г. и само на това основание да станала собственик и надлежно да е продала имота на втория ответник, който също е владял имота необезпокоявано и добросъвестно в продължение на пет години и дори на това основание също е придобил собствеността.
Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове в да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ищците по делото, които в чрез процесуалния си представител – адв. Е. Г. ГАК, заемат становище, че решението и допустимо и правилно. Излагат, че по делото не бил оспорен нотариалният акт за собственост на ищците и правото им на собственост върху имота, описан в него, а е било спорно дали имотът, предмет на този акт, е идентичен/напълно или частично, с имота, за който Община С. се е снабдила с акт за частна общинска собственост, а впоследствие е продала на втория ответник. Счита за безспорно преодоляно противоречието относно местонахождението на имота и за доказано, че същият е на землищната граница, като преди 1991г. е бил в землището на с. М., общ. С., а след това в землището на с. Г.К., общ. С.. Оспорва като преклудирани възраженията във въззивната жалба за недоказаност на придобивното основание на ищците по §4а, 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Счита за недоказана собствеността на първия ответник върху имота към момента, в който извършва продажба към втория ответник /не било доказано изначалното придобивно основание, нито изтекла в негова полза придобивна давност, а имот, предоставен по §4а при неплащане от ползвателя се изнася на публична продан по ал.4/. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Ответникът Й. Г. Б. не е заел становище по въззивната жалба нито участие във въззивното производство.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта 2 му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:
Пред РС Павликени при повторно разглеждане на делото искът е уточнен от ищците както следва: Ищците твърдят, че първият от тях и съпругата му, починала на 06.07.2014 г., по силата на констативен нотариален акт № 104, т.3, н.д. № 699/1996 г. на РС Павликени са признати за собственици на овощна градина от 640 кв.м., представляваща парцел VI-43, в кв.10 в местността „Куза“ в землището на с. М., Община С., придобито в резултат на заплащане на стойността на земята, която им е била предоставена за ползване по сметка на Община С. на основание § 4а, ал.1 и чл. 4б, ал.1, изр.2-ро ПЗР на ЗСПЗЗ.
Обосновават правния си интерес с факта, че през месец ноември 2019 г. видели табела, че имотът се продава, и тогава установили, че той е попаднал в териториалния обхват на имот № *** в местност „Куза“, в землището на с. Г.К., Община С. по плана на новообразуваните имоти по § 4, одобрен със заповед № СА—02-11-6/19.06.2009 г. на областен управител, с площ от 960 кв.м., девета категория, начин на трайно ползване – други територии, заети от селско стопанство при граници: землищна граница, полски път на Община С. и имот № ***-нива. Установили, че за новообразувания имот е съставен акт за частна общинска собственост № 1442/11.07.2017 г.и същият е продаден от Община С. на втория ответник на 15.07.2029г. Твърдят, че до установяване на описаната табела са упражнявали явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот /от 1996 г. до м. ноември 2019 г./, същият не е владян от първия ответник и не е придобит от него по силата на давностно владение. Излага, че разликата с площта на новообразуван имот № *** и поради придаване на площ от двата съседни имота - *** и ***, за да бъде тяхната площ ограничена до размера, посочен в документите за собственост на тези имоти.
Така площта на новия имот се увеличила до 960 кв.м. Предявен е иск за бъде признато по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 640/960 ид. ч. от имот № *** по плана па новообразуваните имоти на местността „Куза“ в землището на с. Г.К., общ. С., при граници за целия имот, която идеална част съответства на реална част от имот № ***, в местността „Куза", землището на с. Г.К., община С. с площ 640 кв.м., като границите на тази реална част са описани в исковата молба.
Ответникът Община С. е оспорил допустимостта на иска с възражението, че не е налице идентичност на имота, описан в акта за собственост на ищците, който е с местонахождение в землището на с. М., общ. С., и процесния, който е в землището на с. Г.К., общ. С.. Твърди се, че имотът е актуван като общински първо с АЧОС №726/15.07.2010 г. на база регистър на новообразуваните имоти за с. Г.К., план за новообразуваните имоти и обяснителна записка, според които имот с № 375.43 и е с площ 960 кв. м. в 3 местност „Куза“ с. Г.К. и е общинска собственост. Излага, че продажбата е осъществена след повече от 10 години от снабдяване на общината с акт за собственост, през които е владяла и манифестирала владението си и алтернативно се позовава да е придобил имота на основание чл. 79, ал.2 ЗС след пет години добросъвестно владение, а в условията на алтернативност - на десетгодишно владение. Оспорва допустимостта а претенцията след уточнението й – с предмет имот, ситуиран в пределите на друг имот.
Ответникът Й. Б. е оспорил основателността на иска с възражението, че той е придобил имота от Община С. като собственик, продажбата е надлежна и с предмет имот с идентификатор *** с площ от 960 кв.м., който не е идентичен с описвания от ищците. Оспорва ищците да са владели или ползвали имота или части от него и от своя страна твърди, че след закупуването му го владее – повече от пет години и е станал негов собственик алтернативно в резултат на това добросъвестно владение.
Не се спори и пред въззивния съд и се установява от доказателствата по делото възприетата РС Павликени фактическа обстановка, поради което настоящият състав не намира за необходимо да я преповтаря и препраща към решението на първоинстанционния съд. Приетите като установени обстоятелства не се и оспорват от страните, а предмет на жалбата са изводите въз основа на тях, което налага кратко излагане на относимите факти:
Правото на собственост на ищците е установено по силата на констативен нотариален акт за собственост на земеделска земя на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1996г., издаден в полза на ищеца С. С. М. и покойната му съпруга И.
С. М.а, наследодател на втория ищец. Обект на правото на собственост е земеделска земя - овощна градина в местността „Куза“, землището на с. М., общ. С., но на територията на общ. С. с площ 640 м² и съставляващ Парцел № VI-43, в квартал 10. Основанието за признаване на собственост е предоставено право на ползване върху имота от ОбНС С. от 1990г. по реда на параграф 4 от ПЗР към ЗСПЗЗ, заплатена сума по сметка на Община С., протокол за оценка на имота. От експертизите по делото е установено, че действително преди снабдяване на ищците с Нотариален акт, е изменена землищната граница между селата М. и Г.К. – със заповед от 23.08.1991г. на Областен управител на област Ловеч, като 10,5 дка земеделска земя по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ в м. „Куза“ отпадат от землището на с. М. и се предават към землището на с. Г.К., като в тях попада и имотът, предоставен за ползване на ищците. Тези констатации на вещите лице не се оспорват от ответника с въззивната жалба. Основното възражение в нея касае установеното с наличието на предпоставки за признаване право на собственост с процесния констативен нотариален, като се оспорва наличието на постройки в имота, ползвателите да са живеели постоянно в населеното място, в чието землище същият се намира, че е заплатена цената на имота, от което се прави извод да не е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост.
На първо място следва да се отбележи, че оспорване на констативния нотариален акт за собственост не е сторено в преклузивния срок – за подаване на отговор на исковата молба, дори при повторно разглеждане на делото.
Община С. се е бранила с възражение за недопустимост на иска и липса на 4 идентичност на имотите. Първоинстанционният съд е изложил съображения защо приема за доказано придобивното основание по силата на този неоспорен НА, който кореспондира и с другите събрани доказателства. В тежест на ищците е възложено доказване на твърдените права на соченото основание, което не означава, че съдът им е възложил да доказват предпоставките за издаване на неоспорен НА – такова конкретно възлагане би имало при съответното оспорване. Пред настоящата инстанция не е отправено искане за откриване на производство по оспорване /което би било преклудирано/, а се твърди, че такова е сторено пред ПРС, тъй като ответникът винаги бил оспорвал правата на ищците. Следва да се посочи, че всяко оспорване като процесуално действие има своите фактически и правни основание и в зависимост от това, различно действие. Правото на собственост на ищците не оспорено в рамките на срока за това с правоизключващо възражение за липса на предпоставки за издаване на констативен нотариален акт и оспорване изводите на нотариуса. Въпреки това по делото са събрани доказателства за предоставянето по реда на §4 – попада в общата площ на тези земи според СТЕ, м имота през 2002г. и 2010г. има паянтова вилна постройка /видно от скиците на този и съседните имоти/, в КНА е удостоверено предоставянето на имота за ползване на посочените в НА лица на горното основание, оценяването на имота и заплащането на цената му по сметка на Община С..
Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/323599a9-fe17-4abe-85d2-6add3b9a11e5