Решение № 76 от 01.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Кюстендил, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500619 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А.

Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Д., ******, чрез пълномощника им адв.Ю. С., със съдебен адрес: гр.Д., ул.******, насочена срещу решение №517/18.10.2024г. на Районен съдДупница, постановено по гр.д.№265/2024г. по описа на този съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е признал за установено по иск на А. Л. Н., ЕГН **********, И. Р. С., ЕГН **********, Б. М. Р., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН ********** и Е. Р. С., ЕГН **********, че М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Д., ж.к.*******, не са собственици на реална част с площ от 190 кв.м., попадаща в западната част на УПИ ХІІІ318-325, кв.20 по регулационния план на с.Б., общ.К., обл.К., целия с площ от 605 кв.м., при съседи: от север- УПИ І-325 и УПИ ІІ-318; от изток-улица; от запад - имот УПИ ІІІ[1]322,323 и имот УПИ ХІІ-322,323; от север – улица, която реална площ от 190 кв.м. е очертана между точки а-б-в-г-д и оцветена в оранжев цвят на комбинирана скица М 1:500, приложение №1 към заключението на вещото лице по назначена съдебно-техническа експертиза, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението. Със същото решение РС-Дупница е отменил, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №64 том І рег.№0814, дело №60/21.03.2023г. по описа на С.М.-нотариус с район на действие ДнРС, вписана в регистъра на НК на РБ под №058, с който М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А.

Г., ЕГН **********, са признати за собственици на УПИ ХІІІ-318-325, кв.20 по регулационния план на с.Б., общ.К., обл.К., целия с площ от 605 кв.м., при съседи: от север УПИ І-325 и УПИ ІІ-318; от изток-улица; от запад - имот УПИ ІІІ-322,323 и имот УПИ ХІІ322,323; от север – улица, в частта относно реална част с площ от 190 кв.м., попадаща в 1 западната част на УПИ ХІІІ-318-325, кв.20, която реална площ е очертана между точки а-б-вг-д и оцветена в оранжев цвят на комбинирана скица, М 1:500, приложение №1 към заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (на л.87 от делото), приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението; осъдил е, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Д., ж.к.*******, да заплатят на И. Р. С., ЕГН **********, сумата от 2050.00 лева, представляваща сторените разноски в производството.

Въззивниците обжалват изцяло така постановеното съдебно решение, като навеждат съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в пълнота. Сочи се, че независимо, че е било установено, че площта от 190 кв.м. от поземлен имот УПИ XIII -318, 325 на място е заградена, съдът не е установил кога е била заградена тази площ и не е съобразил показанията на свидетелите Б.Дж. и В.Дж., според които ответниците са обработвали площта необезпокоявано от 1970г. до настоящия момент. Сочи, че ищците никога не били считали процесните 190 кв.м. за свои, защото същите не били ги декларирали и не били плащали данъци за тях. Твърди се, че ищците не са се снабдявали с документ за собственост по отношение на същата част от парцела, за разлика от въззивниците. Изтъква се, че според издадената скица на парцела според регулационния план от 1955г., същият е бил записан като собственост само на И. Г., а от представеното удостоверение за наследници по делото се установявало, че М. Г. е негов наследник, както и се твърди, че от представените по делото гласни и писмени доказателства също ставало ясно, че М. Г. е собственик на целия имот, поради което се изразява несъгласие с извода на съда, че ответниците не били доказали фактите, от които произтича правото им на собственост. Твърди се, че районният съд неправилно е оценил показанията на свидетелите, посочени от ищците, тъй като дадените свидетелски показания от К.Б. и Д. Г. се отнасяли не до процесната част от УПИ-XIII, a до собствения им УПИ I – 325, в който именно, според заключението на вещото лице, имало къща и стопански постройки, както и празно дворно място.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, като се моли за произнасяне по същество на спора и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещните страни А. Л. Н., ЕГН **********, И. Р. С., ЕГН **********, Б. М. Р., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН ********** и Е. Р. С., ЕГН **********, действащи чрез пълномощника им адв.М. Т. М..

Въззиваемите излагат становище за правилност и обективност на атакуваното решение. Считат за доказан факта, че до 1955г. наследодателят на въззиваемите, заедно със своите роднини, бил собственик и е упражнявал владението върху УПИ I-325, в кв.20 по плана на с.Б., който имот е бил преобразуван по силата на Заповед №843/21.02.1955г., издадена от Община К. с одобрена промяна на уличната и дворищната регулация и част от него се отреждала за улична регулация, а друга част от него ставала част от процесния имот УПИ XIII 318-325. Твърди се, че регулационният план никога не е бил приложен на място и до момента процесните имоти били оградени и се владеели по старите им имотни граници.

Сочи се, че било доказано твърдението, че през 1976г. наследодателят на въззиваемите страни - М. Г., е придобил изключителната собственост върху УПИ I-325, както и че реално въззиваемите страни през цялото време били упражнявали владението върху цялата площ на имота по неговите стари имотни граници. В тази насока от заключението на вещото лице безспорно се било установило, че била налице част от процесния имот, която била оградена и владяна към имота на въззиваемите страни - УПИ I-325, и същата била с площ от 190 кв.м.

Подчертава се, че въззивниците не са могли да осъществят състава на давностното владение, на база на което е бил издаден оспореният нотариален акт. Твърди се, че от свидетелските 2 показания на водените от въззивните страни свидетели не се установило по никакъв начин, че същите били осъществили владение на процесната част от имота. В тази връзка се сочи, че водените свидетели от въззиваемите са посочили начина на осъществяване на владението на имота от тях. Аргументи се излагат в насока, че процесното дворно място не е било владяно от жалбоподателите. Прави се извод, че последните не били успели да докажат, че са собственици на твърдяно от тях правно основание.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, в контекста на оплакванията и възраженията на страните, намира за установено следното:

РС-Дупница е бил сезиран с предявен от настоящите въззиваеми - А. Л. Н., ЕГН **********, И. Р. С., ЕГН **********, Б. М. Р., ЕГН **********, Т. М. Б., ЕГН ********** и Е. Р. С., ЕГН **********, против М. Д. Г., ЕГН ********** и Р. А. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Д., ж.к. *******, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на реална част с площ от 202 кв.м., попадаща в западната част на УПИ ХІІІ318-325, кв.20, по плана на с.Б., общ.К., обл.К., целия с площ от 605 кв.м. при съседи: от север- имот І-325 и имот ІІ-318; от изток-улица; от запад - имот УПИ ІІІ-322,323 и имот УПИ ХІІ-322,323; от север– улица, относно който имот М. Г., по време на брака му с Р. Г., се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение /констативен/ №64, том I, рег. №0814, дело 60/2023г. на нотариус С.М., с район на действие РС – Дупница. При условията на евентуалност, ако съдът намери, че исковата претенция не може да бъде уважена за реална част, е отправено искане за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 202/605 ид.ч. от същия имот.

Формулирано е и искане, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен констативния нотариален акт, с който ответниците се легитимират като собственици на описаната част от имота, до реално притежаваната от тях част.

Ищците са обосновали правния си интерес с твърдението, че са наследници на М. Г., който през 1976г. е придобил изключителната собственост върху УПИ І-325 в кв.20 по плана на с.Б., на основание извършена съдебна делба, одобрена с протоколно определение от 17.06.1976г. на Районен съд – Станке Д.. Посочили са, че до 1976г. същият имот е бил в съсобственост между наследодателя им и други лица, както и, че до 1955г. УПИ І-325, в кв.20 по плана на с.Б., който имот е бил с обща площ 837 кв.м. През 1955г. със Заповед №843/21.02.1955г., издадена от Община К. е била одобрена промяна на уличната и дворищната регулация, която засяга този имот, като част от него се отрежда за улична регулация, а друга част от него става част от новообразуван имот УПИ XIII 318-325, при което площта на УПИ I-325 е била редуцирана до 525 кв.м. Ищците са заявили също така, че този регулационен план не е бил приложен на място, поради което имотните граници са останали непроменени и в резултат на това М. Г., а впоследствие и неговите наследници все още владеят пълната площ на УПИ І-325, като същият е ограден с ограда още от времето преди изменението на регулацията.

Ищците са посочили, че през 2023г. М. Г., по време на брака му с Р. Г., се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на основание давностно владение /констативен/ №64, том I, рег. №0814, дело 60/2023г. на нотариус С.М., с район на действие РС – Дупница, а именно – УПИ XIII 318-325, в който попада частта, която ищците владеят, която част е с площ от 202 кв.м. Заявили са, че ответниците никога не са владяли тази площ, която е заградена към собствения на ищците УПИ І-325, поради което оспорват ответниците да са придобили по давност имот, върху който никога не са упражнявали фактическа власт.

В подадения от ответниците отговор е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорили са твърденията на ищците, че някога са владели спорната площ, 3 като са противопоставили възражение, че УПИ XIII 318-325, който е съседен на УПИ І-325, по всички планове на селото е бил записан на наследодателя на М. Г. – И. Г., като са заявили, че само те, ответниците, явно и необезпокоявано са владели процесната част повече от десет години, преди ответникът М. Г. да се снабди с констативен нотариален акт за целия имот.

От събраните от РС-Дупница доказателства е установена следната фактическа обстановка:

С протокол от 17.06.1976г. по гр.д.№406/1976г. на Районен съд – Станке Д., е била одобрена съдебна спогодба, по силата на която М. К. Г. е придобил в собственост недвижим имот, представляващ парцел І-325, в кв.20 по плана на с.Б., общ.К., обл.К., с площ от 525 кв.м., при съседи: от две страни улици и Г. Г.. Видно от представена разписка, на 29.06.1976г.

М. Г. е уравнил дяловете на останалите съсобственици.

М.К. Г. е починал на ***г., като видно от удостоверение за наследници изх.

№02/23.03.2023г., издадено от Община К., същият е оставил следните наследници по закон:

Е. Р. С. - син, И. Р. С. - син, А. Л. Н. – внук, Т. М. Б. – внучка, и Б. М. Р. - внучка.

Ответникът М. Д. Г. е наследник по закон, като низходящ от втора степен – внук на И.

Н. Г., починал на ***г., което е установимо от удостоверение за наследници изх.

№15/13.05.2024г., издадено от Община К..