Решение № 408 от 23.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. ХАСКОВО, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д.

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Р.М. К. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20245600500620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с което се обжалва Решение № 166/20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 134/2024 г. по описа на Районен съд – Димитровград, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от дружеството срещу Н. В. Ж. искове за признаване за установено, че същата му дължи по Договор за потребителски кредит №*** г., сключен между Н. В. Ж., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, договорно възнаграждение в размер на 235,72 лева за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г., лихва за забава върху вземането за главница за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 138,25 лева, лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 32,59 лева, законна лихва върху вземането за главница за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 49,18 лева, законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11,59 лева, за които суми е издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В жалбата са развити съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. По съществото на спора въззивникът заявява, че счита направения в решението извод на съда за несъответствието на договора на изискванията закона - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, чл. 22 ЗПК и чл. 26 от ЗЗД, както и за заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК, за неправилни.

Настоява, че в случая страните ясно са уговорили в договора процент на ГПР и ГЛП, както и точния размер на дължимите суми от ответника.

Невключването на заложеното в договора възнаграждение по пакет допълнителни услуги не следвало да води до нищожност на договора или отделна негова клауза. Следователно, не били налице основания за обявяване на договора за недействителен, съответно счита, че длъжникът дължи заплащане както на главницата за предоставения кредит, така и на уговорената възнаградителна лихва, ведно със лихви за забава върху тези суми. Въззивникът подчертава, че не обжалва решението на съда в частта за услугите „фаст“ и „флекси“, както и лихви за забава върху сумите по тези услуги. С тези съображения иска от Окръжен съд – Хасково да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да бъде прието за установено, че Н. В. Ж. му дължи и следните вземания по Договор за потребителски кредит № *** г.: сумата от 235.72 лева /двеста тридесет и пет лева и 0.72 ст./ за Договорно възнаграждение, дължимо за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г.; Лихва за забава върху вземането за главница за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 138.25 лева

/сто тридесет и осем лева и 0.25 ст./; Лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 32.59 лева /тридесет и два лева и 0.59 ст./; Законна лихва върху вземането за главница за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 49.18 лева /четиридесет и девет лева и 0.18 ст./ и Законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11.59 лева /единадесет лева и 0.59 ст./, ведно със законната лихва върху договорното възнаграждение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. В. Ж., с което 2 се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Счита, че във въззивната жалба се преповтарят същите доводи, изложени в исковата молба, по които съдът вече се бил произнесъл. Счита изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд за правилни. Претендира разноски.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Н. В. Ж., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че

Н.

В.

Ж., с ЕГН ********** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, по Договор за потребителски кредит № *** г., следните суми: главница в размер на 1000,00 лева, договорно възнаграждение в размер на 235,72 лева за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2023 г., възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 400,00 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 400,00 лева, лихва за забава върху вземането за главница за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 138,25 лева, лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 32,59 лева, лихва за забава върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, лихва за забава върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 16.08.2022 г. до 15.07.2023 г. в размер на 55,30 лева, законна лихва върху вземането за главница за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 49,18 лева, законна лихва върху вземането за договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 11,59 лева, законна лихва върху вземането за услуга „Фаст“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, законна лихва върху вземането за услуга „Флекси“ за периода от 15.07.2023 г. до 28.11.2023 г. в размер на 19,67 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3

759/29.11.2023 г. по ч. гр. д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

С Решение № 166/20.05.2024 г., Районен съд – Димитровград е признал за установено между страните, че Н. В. Ж., дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 1 000 лева, представляваща главница – чистата стойност по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1599/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград, като е отхвърлил исковете в останалата част.

За да отхвърли претенциите на ищеца за договорно възнаграждение и лихви върху тази сума, Районен съд – Димитровград е приел, че възнаграждението за пакета допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ води до скрито оскъпяване на кредита, като следва да се заплати сума, значително надвишаваща стойността на кредита. Същата съставлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила стойността на договора, без да е налице насрещна престация от последния. Съдът е приел, че тази увеличена стойност не е включена при определянето на ГПР и по този начин недобросъвестно кредитора е заобиколил забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Добавил е, че отделно от това, възнаграждението за пакета допълнителни услуги е уговорено да се дължи от кредитополучателя само за възможността за предоставяне на тези услуги, т.е. без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена и ползвана по време на действието на сключения между страните договор. Предвид създаденото значително неравновесие между правата на потребителя и поетите задължения, съдът е формирал извод, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се явява недействителна. Поради което, съдът е формирал краен извод, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК – поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Хасково напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 от същата разпоредба годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Договорът за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент (41 %), годишен процент на разходите (48.47 %) и обща сума, дължима от потребителя (1 235.72 лв.). В същото време, към тази сума кредиторът прибавя сумите по допълнителните услуги Фаст (400 лв.) и Флекси (400 лв.), които още при сключването на договора се разсрочват на равни части, които автоматично се прибавят към месечните погасителни вноски и формират общия им размер, подлежащ на заплащане от кредитополучателя.

На практика, така вмененото задължение да се заплатят допълнителните услуги, прикрива предварително уговорено задължение на потребителя - освен договорната главница по заема и произтичащите от нея лихви, да заплати още една, допълнителна сума, с която общият размер на задължението се увеличава значително. Не може да има съмнение, че за заемополучателя това допълнително плащане представлява предварително заложени, но скрити разходи по кредита, а за кредитора - скрита печалба над размера на договорената възнаградителна лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В процесният договор за заем е посочен размер на ГПР 48.47 %, но не е посочено как това прибавяне на допълнителните разходи за услуги „Фаст“ и 5

„Флекси“ се отразява на общия размер на ГПР. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР не позволява да се проверят индивиндуалните му компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗПК.

Простите математически сметки показват, че ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите разходи допълнителните суми за „Фаст“ и „Флекси“ - то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максималния допустим размер, визиран в чл. 19, ал.

4 от ЗПК - пет пъти законната лихва. За да се заобиколи тази законова забрана, в договора не е посочен действителният размер на ГПР. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като той на практика няма ясна и достъпна за него информация за това - как и с колко се оскъпява кредитът му, за да вземе информирано решение дали да го сключи.

При това положение следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.