Решение № 1039 от 02.07.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Русе, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520101820 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.249 от ЗЗД.

Ищците Г. Д. Г. и Р. Ц. Г. твърдят, че ответникът и дъщеря им Д. Г. Д. няколко години живяли в личен на Р. Г. имот в гр.Русе, ул."М. Л." , бл."А.". С нот.акт № 71, т.45 дело № 9357/22.12.2021 г. на СВп-Русе, те закупили с банков кредит недвижим имот в гр.Русе по ***, ЖБ "З.П.", вход 1, етаж 3, апартамент Е, върху който имало вписана законна ипотека и започнали ремонт.

През м.юни 2024 г., независимо че апартаментът бил в незавършен вид, позволили на ответника /респ. на дъщеря им/ временно да отидат в него. След раждането и отглеждането на кученца, отношенията между тях се влошили драстично. Ответникът отказал да напусне апартамента, а дъщеря им през м.септември 2024 г. се върнала в жилището в бл."А.". Отначало ищците мислели, че ще се разберат нормално с ответника да им освободи жилището с кучетата в кратък срок, но времето си минавало и напускането се отлагало с различни мотиви, най-вече финансови. Ищците изпратили покана, като дали срок за освобождаването на имота до 01.03.2025 г.

Предвид изложеното, молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да опразни и им предаде дадения му в заем за 1 послужване недвижим имот, представляващ по нотариален акт: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес: ул."С.У." 8, жил.блок „З.П.", вх. 1, ет. 3, ап. Е, в гр.Русе, с площ 70 кв.м., с избено помещение № 23 с площ 15 кв.м. Претендират и направените разноски за производството.

Ответникът П. С. П., чрез пълномощника си, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Твърди, че с дъщерята на ищците - Д. Г. Д. започнали връзка преди около десет години, която прерастнала в съвместно съжителство. Повече от осем години, въпреки, че формално нямали сключен граждански брак, те живяли като семейство, споделяли общо домакинство, имали общи планове и градяли бъдещето си, като възнамерявали да имат деца. Не разполагали със собствено жилище и действително няколко години живяли в личен на ищцата Р. Г. недвижим имот. С дъщерята на ищците планирали да се преместят да живеят самостоятелно /на квартира/, а с помощта на родителите й и чрез банков заем да закупят недвижим имот в град Русе. Намеренията им били да потърсят имот, който да е на изгодна цена, което предполагало извършването на сериозен ремонт.

В края на 2021 г. одобрили процесния имот, който бил за тотален ремонт.

Всички заедно обсъдили предстоящите ремонти, след като постигнали единодушие, че това е имотът, в който ще се устроят с дъщерята на ищците.

По тази причина последните закупили описаното в исковата молба жилище.

Съгласно договореното, през пролетта на следващата година ответникът започнал ремонт на апартамента с убеждението, че с дъщерята на ищците ще продължат съвместния си живот в него. П. П. бил многократно уверяван от ищците, че „каквото прави в апартамента, го прави за себе си и за Д.".

Настоявали да не се пестят средства, а ремонтът да бъде извършван с покачествени материали. Дори част от СМР били съобразени и направени по тяхно настояване. Почти всички подобрения били направени със средства на ответника и с негов труд, както и чрез ангажирани от него трети лица, на които заплащал. Подобренията извършвал лично или чрез трети, ангажирани от него лица, а необходимите средства осигурявал чрез заеми от приятели, отпуснат му бил и кредит от банка, който изплащал с лихвата по него.

Пролетта на 2024 г. с Д. се преместили в апартамента, въпреки че ремонтът не бил завършен. Ответникът катогорично отрича, че в имота били 2 допуснати временно с цел раждане и отглеждане на кученца. Отношенията им по никакъв начин не се обективирали с договор за заем за послужване.

Апартаментът не им е предоставян за временно ползване, след което да следва задължението за връщане. П. П. счита и моли да бъде прието, че няма качеството на заемател. Преместването им в имота било съгласно посоченото по-горе, със знанието и убеждението, че това е семейното им жилище. След преместването им ответникът продължил да извършва подобрения отново съгласно уговореното с ищците, с тяхното знание и одобрение.

През есента на 2024 г. с дъщерята на ответниците се скарали , поради това, че тя настоявала ремонтът да приключи по-бързо. Ответникът смятал, че това е само временно, че ще оправят отношенията си и ще продължат да живеят като семейство. Направил редица опити за това, в които бил подкрепян от ищците. Майката на Д. го уверявала, че скарването е временно, че са семейство и дъщеря й ще се върне в апартамента. Настоявала да бъде търпелив с нея, уверявала го, че „нещата ще се оправят" и тя ще съдейства за това.

Впоследствие П. П. разбрал, че дъщерята на ищците има друга връзка и всякакви опити от негова страна да оправят отношенията си били безсмислени. Провели няколко разговора с ищците за заплащане на направените с тяхно знание и съгласие, а някои от подобренията в имота и по тяхно настояване. Първоначално имал съгласие от ищците да му заплатят подобренията и едва след това да предаде владението на имота. След извършване на оценката обаче, ищците се отметнали от договорката им и изпратили покана за предаване на имота до края на месец февруари 2025 г.

Ответникът счита, че подобренията и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, възлизат на 24 000 лева /поне/.

Предвид горното, моли ищцовата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е нот.акт з а покупко-продажба на недвижим имот № 20, нот.дело № 801/22.12.2021 г. по описа на нотариус Иглика Кирилова, видно от който ищците купуват жилищен имот, представляващ апартамент „Е“ в гр.

Русе, ул.“С.У.“ 8, бл.“З.П.“, вх.1, ет.3.

Приложена е Покана от Г. Г. и Р. Г. до П. П., получена от пълномощника 3 на последния, за освобождаване на процесния апартамент до 01.03.2025 г.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Д. Д. – дъщеря на ищците, която признава, че с ответника имали връзка около 9-10 години и живеели в бл.“А.“ в апартамент на майка й. В новозакупения имот П. бил пуснат от нейното семейство само и единствено за отглеждане на малките кученца, които родило кучето им Рая. П. решил да я заплоди, но нямало къде да се отгледат куцетата и затова с майка й постигнали договорка, че той отива в бл.“З.П.“ само и единствено за отглеждане на кучетата и след това се връща в бл.“А.“. Останало само едно куче, което П. не искал да продава и от там започнали скандали между тях. През септември 2024 г. свидетелката се върнала в апартамента на майка си в бл.“А.“. И П. трябвало да напусне имота, но постоянно увъртал и не искал да напусне по различни причини. Имотът в бл.“З.П.“ се закупил с цел инвестиция, не ставал за живеене и се правили някакви ремонти, имало и съвместни дейности. Имало направени леки подобрения, повечето от нейното семейство, за да може да се живее там за отглеждане на кучетата. Ответникът отишъл там в началото на юни 2024 г., а свид.Д. останала при родителите си. П. там не бил инвестирал нищо, бил пуснат само за отглеждане на кучетата. Почти цяла зима баща й си стоял тук и правел ремонтите сам. Свидетелката отрича ответникът да е правил ремонти в апартамента с цел да живеят там като семейство.

Свидетелят В. Григоров – братовчед на ищцата, също заявява, че последните десет години в бл.“А.“ живеели Р., Г., Д. и П.. Закупили имот в бл.“З.П.“ и П. и Д. отишли там да отгледат кучетата на тяхното куче Рая.

Апартаментът на ищците бил малък и нямало как да ги гледат там. Уговорката била докато се отгледат кучетата за около 3 месеца. Ремонтите били правени преди отиването на кучето и апартамента все още не ставал за живеене.

Нямало легла, П. и Д. спяли на надуваем дюшек.

От страна на ответника са разпитани свидетелите Я. Т. и И.Д.в. Първият от тях, колега на ответника, живее в същия блок и той помогнал за закупуването на апартамента. П. му казал, че търсят апартамент, в който с Д. да живеят на семейни начала, да създадат семейство. При огледите присъствал и нейният баща – Г., който казал, че ремонтите ще се правят от П. с цел с Д. са създават семейство, деца. Ремонтите започнали месец-два по-късно и продължили две години. Основно П. работил, инвестирал пари в ремонти, 4 като рефинансирал кредит, като и свидетелят му е давал пари на заем. Като напреднали ремонтите и Д. отишла да живее там. Вечер свидетелят ги е виждал да се прибират с чанти с храна, а сутрин се засичали по стълбите. Това било преди да се родят кученцата. Като влезли в имота, Д. и П. продължили с ремонтите, не ги били спирали.

Свидетелят И.Д.в също потвърждава, че имотът в бл.“З.П.“ бил закупен за семейно жилище на П. и Д., да живеят отделно. П. правел ремонти, закупувал материали, викал свидетеля да му помага от време на време.

Ремонтите продължили от закупуването на имота до раздялата на П. и Д..

Ответникът постоянно правел нещо в апартамента. Свидетелят е присъствал на разговори между тях, в които Д. искала по-бързо да свършва този ремонт.

Свид.Д. е виждал ищеца да идва на оглед в апартамента, за да види какво е направил П.. От Д. той знае, че апартамента е купен да живеят двамата там. В негово присъствие баща й заявил на П. да чака дъщеря му 1-2 години, за да се съберат, че никой не го гони от апартамента и че за тях го е купил. Преди година и нещо, когато кучето е било вече бременно, те отишли да живеят в апартамента, който бил почти готов – стените били измазани, имало баня и тоалетна, климатик, оставала само едната стая.

Свидетелят Н.К. от своя страна излага твърдения, че преди около 3-4 години П. му се обадил, за да му даде строителни съвети. Когато отишъл да види жилището, там присъствали П., Д. и баща й Г.. Последният заявил на свидетеля, че в това жилище ще живеят заедно П. и Д. и ще създават семейство. Дали поради липса на средства или желание от тяхна страна, се били уговорили сами да си правят ремонта. П. казал, че ще си взема отпуски, ако трябва болнични и ще ходи да си го прави. Свидетелят бил помолен, когато има време и възможност да му помага със съвети. Виждал е там да присъстват и други хора, които помагат на П.. Г. го е виждал само първия път на огледа. Целия апартамент бил съборен до основи, П. търсил съдействие и за хора, които изнасят боклук. И свид. Куманов потвърждава, че П. започнал ремонтите 2-3-4 месеца след закупуването на имота и продължили през цялото време до раздялата им с Д.. Свидетелят ходил с ответника до селото, където живее бащата на Д., за да го помоли да му съдейства за оправянето на взаимоотношенията между двамата. Тогава Г. казал на П. да изчака на дъщеря му да й мине, тя сега била разстроена, обидена, ако трябва да изчака 1-2 години, да стои в апартамента и да си прави ремонтите, жилището е за тях и 5 никой не го гони. В жилището имало маси, столове, кафе машина, дюшек, дрехи.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е иск по реда на чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК , с правно основание чл.

249 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне.

Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и в устна форма. За да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне, след изтичане на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалния характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена.