Определение № 13935 от 09.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13935 гр. София, 09.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110102272 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К.

С. К., Н. С. К. и Ю. С. К., чрез адв. И., срещу И. Г. Ф., с която са формулирани искания за прогласяване нищожност на нотариален акт, както и за осъждане на ответника да преустанови ползването и ремонтните дейности на таванското помещение.

С Разпореждане № 25578 от 24.02.2026 г. съдът е указал на ищците в 1седмичен срок от получаване на съобщението да отстранят констатираните нередовности на исковата молба, в това число: да изложат надлежно фактическите обстоятелства, на които се основава предявеният иск за нищожност на нотариален акт, като уточнят дали предявяват иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в посочения нотариален акт от 31.12.2020 г., в който случай да посочат конкретни основания, обуславящи нищожност на договора, да посочат надлежни ответни страни, както и да посочат цена на иска, за което да представят данъчна оценка на недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба; всеки от ищците обоснове правния си интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на договор за покупкопродажба, по който не е страна; изложат надлежно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск по чл. 109 ЗС, като уточнят конкретно какво неоснователно въздействие (действие или бездействие) е осъществено от ответника върху имота на ищците, кога е осъществено, както и това действие или бездействие на ответника какви пречки (по-големи от обикновените) създава за ищците за използването на имота им; формулират надлежно 1 петитума на исковата молба (исканията си) по всеки от исковете, като посочат подробно в какво се състоят те.

Ищците са били изрично предупредени за последиците неизпълнение на дадените указания – връщане на исковата молба. при

В указания от съда срок – на 09.03.2026 г., е подадена молба от процесуалния представител на ищците, с която не са изпълнени указанията на съда, а са отправени единствено искания за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на недвижим имот и за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда.

С Разпореждане № 33399 от 13.03.2026 г. съдът е уважил искането по чл.

63 ГПК, като е продължил срока за изпълнение на указанията, обективирани в Разпореждане № 25578 от 24.02.2026 г., с 1 седмица, считано от изтичане на първоначалния срок.

В указания от съда срок – на 18.03.2026 г., е подадена втора молба от процесуалния представител на ищците, с която отново не са изпълнени указанията на съда, а са отправени повторно искания за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на недвижим имот и за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда.

С Разпореждане № 37009 от 23.03.2026 г. съдът е уважил искането по чл.

63 ГПК, като е продължил срока за изпълнение на указанията, обективирани в Разпореждане № 25578 от 24.02.2026 г., с 2 седмици, считано от изтичане на срока, който е бил продължен с предходното разпореждане, т.е. считано от 19.03.2026 г. до 02.04.2026 г.

В указания от съда срок – на 26.03.2026 г., е подадена трета молба от процесуалния представител на ищците, с която отново не са изпълнени указанията на съда, като е посочено единствено, че предявяват обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на нотариален акт с вх. рег. № ************** издаден на 31.12.2020 г. от нотариус С Ф, както и иск по чл.

109 ЗС за защита срещу неоснователни действия. Правният им интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на нотариален акт обосновават с факта, че са собственици на самостоятелен обект и съсобственици на общите части, процесният имот е обща част на сградата, която следвало да се ползва от всички съсобственици, респ. да уголеми дела им идеални части от общите 2 части на сградата. Относно иска по чл. 109 ЗС посочват, че ответникът неправомерно упражнявал фактическа власт върху обща част, като извършвал ремонтни дейности, което представлявало неоснователно въздействие, надхвърлящо обикновеното ползване.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че следва да върне исковата молба, като аргументите за това са следните:

Константна е съдебната практика, че правната квалификация на иска се определя от съда, въз основа на посочените в исковата молба фактически обстоятелства и заявен петитум. Когато заявените от ищеца факти и обстоятелства са неясни, неточни или непълни, исковата молба е нередовна, тъй като не позволява на съда да определи вярната правна квалификация, а оттук - и допустимостта на предявения иск, надлежната процесуална легитимация, релевантните за спора факти, тежестта за доказването им пр.

Когато допустимостта на търсената с иска защита е предпоставена от определени в закона изисквания, исковата молба следва да съдържа твърдения във връзка с тях. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение.

Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това чл. 129, ал. 1 ГПК е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба (Определение № 519/06.07.2011 г., по ч. търг. д. № 174/2011 г., на I т. о. ВКС). Когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани нередовностите в срок, както и да му посочи възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

В случая настоящият съдебен състав приема, че както в исковата молба, така и в последващите молби-уточнения не са изложени надлежно обстоятелствата, на които се основават исковете по смисъла на чл. 127, ал. 1, т.

4 ГПК, не е обоснован правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожност на нотариален акт, който е недопустим (така Определение № 106 от 25.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 83/2011 г., IV г. о., ГК), респ. на договор за покупко-продажба, по който ищците не са страна; не 3 са изложени надлежно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск по чл. 109 ЗС, като не е уточнено конкретно какво неоснователно въздействие (действие или бездействие) е осъществено от ответника върху имота на ищците, кога е осъществено, както и това действие или бездействие на ответника какви пречки (по-големи от обикновените) създава за ищците за използването на имота им, както и не е формулиран надлежно петитума на исковата молба.

Предвид гореизложеното следва да се приеме, че са налице фактическите състави, установени в разпоредбите на чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, за връщане на исковата молба (в този смисъл е и Определение № 1884 от 13.02.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1470/2023 г. по описа на СГС, II-Ж състав).

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 25774 от 28.01.2026 г., подадена от К. С.

К., Н. С. К. и Ю. С. К., чрез адв. И., срещу И. Г. Ф., по която е образувано гр. д.

№ 2272/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4