Решение № 3202 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3202 гр. С., 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря Н. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20221110102250 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т. е предявил срещу А. Б. П. осъдителни искове с правна квалификация чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 1379.69 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2022 г., до изплащане на вземането, сумата 167.08 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 06.07.2021 г., сумата 18.60 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2022 г., до изплащане на вземането и сумата 3.44 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 30.07.2018 г. – 06.07.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по 1 системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Т. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител А. Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия, както и представените от него документи, като счита, че съобщенията към фактури са частни документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и не са годно доказателство да установят доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Ежемесечните сметки, изготвяни от топлинния счетоводител, били прогнозни и се съставяли на базата на предходния отоплителен сезон, което съставлявало порочна практика. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност.

Третото лице-помагач „Т. не оспорва предявените искове и счита същите за основателни.

Съдът, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника въз основа на твърдяното вещно право на собственост, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже релевираните в отговора на исковата молба правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

В случая от представения по делото протокол за съдебна делба от 1982 г. на СРС, ГК, 42 състав, се установява, че единствен собственик на процесния апартамент № 7, находящ се в гр. С., е ответникът А. Б. П.. При това съдът намира, че ответникът се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот. Същият в качеството си на клиент на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично 2 известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник Монитор. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на съставени от него частни документи – извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. С., ж.к. „З., е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер № . (по-късно .), който се отчитал по електронен път в 0 часа на първо число на месеца, като 3 отчитането не е визуално, а чрез електронно устройство, а отчетът се документирал. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи /загубите на топлина в самата абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Чистото количество топлинна енергия, което отива при потребителите, се разпределя между тях за отопление /имот, сградна инсталация и общи части/ и БГВ. От справката от топлорайон „Земляне” се вижда, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в АС, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” ТЕ. Вещото лице посочва, че общият топломер е одобрен тип, като е преминал изискуемите по закон метрологични проверки.

От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в имота няма отоплителни тела и абонатът не ползва, респ. не заплаща топлинна енергия за отопление на имот. Абонатът заплаща стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Топлинната енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/ за процесния период е начислявана служебно „на брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за един брой потребител, като според ФДР потребителите за този период в имота са били един брой. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за топлинна енергия за отопление, БГВ и отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за топлинна енергия в имота на ответника съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба.

Така, установява се, че размерът на потребената топлоенергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е 2023.44 лв. при отчитане на изготвените изравнителни сметки за процесния период – за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. резултатът от изравнението е сума за доплащане в размер на 287.18 лв., а за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. – сума за доплащане в размер на 292.61 лв. Вещото лице е достигнало до извод, че сумите са изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба и не се е натъкнал на нарушения от страна на ФДР. Следва да се отбележи и разясни, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период.