Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1223 от 18.08.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 7938/2021
Вид
Решение № 1223
Подписан
18.08.2022
В сила
13.09.2022
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 26, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2б, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.209 · Наказателен кодекс
  • чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Плевен, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430107938 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ

Производството е образувано по подадена искова от В. Г. СТ., ЕГН**********, *** против ***, в която заявява, че предявява иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗОДОВ срещу нарушение на правото на решаване в разумен срок на НЧХД № 235/2020 г. по описа на PC - *** за сумата от 1000 лв. ведно с дължимата законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Твърди, че посоченото дело е заведено по жалба от В. Г. СТ., ЕГН ********** срещу Постановление от 12.02.2020 г. по пр.пр. № 2108/2018 г. по описа на Районна прокуратура *** за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК. Твърди, че на 19.05.2020 г. е депозирал до Районен съд *** допълнителна молба към същата жалба, заведена е вх. № 4234/19.05.2020 г. по НЧХД № 235/2020 г. Твърди, че от печата на тази молба е видно, че безспорно към 19.05.2020 г., а вероятно и много по-рано, горепосоченото НЧХД е било образувано. Твърди, че от 12.02.2020 г. до момента съдът не се е произнесъл с определение по реда и в срока по чл. 243, ал. 5 от НПК, като това е станало изцяло и само по вина на самия съд. Излага съображения, че срокът за произнасяне по чл. 243, ал. 5 от НПК е 1 (един) месец, като в случая този срок е превишен повече от 12 пъти. Дори и да се приеме, че срокът е инструктивен, не счита за разумно да се приеме, че съдът не може да се произнесе по жалбата повече от 13 месеца след депозирането й. Твърди, че не се е дезинтересирал от водене на наказателното производство, като през май 2021 г. подал молба за уведомяване относно хода на посоченото НЧХД във връзка е изтеклия дотогава продължителен срок за произнасяне. Твърди, че по 1 тази молба не е получил и до момента отговор. Излага аргументи, че съгласно критериите на Европейския съд за правата на човека съществуват няколко критерия за определяне на нарушаването на разумния срок за решаване на делата от съда. Съгласно първия критерий - фактическа и правна сложност, посочва, че по делото се обжалва постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурора по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, по което няма привлечено към наказателна отговорност лице. Счита, че тези факти са индикация за ниската правна и фактическа сложност на предмета за произнасяне, доколкото съдът не се произнася с присъда по всички въпроси, посочени в чл. 301 от НПК, а единствено дава становище относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване.

Твърди, че делото е събрано в един том, като според вътрешните критерии на съда е и е по-малко от 500 листа, което също го определя като казус с ниска фактическа и правна сложност. Според втория критерий - поведение на ищеца и изобщо на страните, посочва, че не е дал никакъв повод за забавянето на съда да се произнесе е решение, а и не е имал процесуално поведение, което да е довело до забавяне на самото дело. В периода между подаването на жалбата и настоящия момент няма никакви процесуални задължения, включително и такива, които да му позволят да забави съда при произнасянето на определение в срок. От страна на прокуратурата също не е налице забавяне при администрирането и изпращането на жалбата и досъдебното производство в съда. Според третия критерий - поведението на властническия орган (решаващия съд), следва да се посочи, че в периода между депозирането на жалбата и материалите по досъдебното производство в съда и постановяването на определение единствено съдът носи отговорността за постановяване на самото определение. Твърди, че през 2021 г. в PC - *** е проведена ежегодната инвентаризация в съда, която има множество цели, една от които е проверка за хода на делата, включително и по отношение забавянето на съда да се произнесе в срок. Счита, че в рамките на тази инвентаризация без съмнение е установено, че съдът не се е произнесъл с определение по гореписаното дело, но това отново не е довело до никакви резултати. Следователно не се касае за пропуск поради обективни причини, като например пренатоварване на състава на съда или продължителен отпуск, особено в контекста на изминалия период от повече от 13 месеца. Посочва, че съгласно утвърдената практика на съда, например мотивите към Решение № 136103 от 10.06.2019 г. на СРС по гр. д. № 86305/2017 г.: „Разумният срок, гарантиран от чл. 6, § 1 ЕКПЧОС служи за да гарантира общественото доверие в правосъдието, като цел на този срок е и защитаването на страните във всяка една съдебна процедура от продължителни забавяния, които биха накърнили правата им непропорционално на обществения интерес, защитаван чрез съответната съдебна процедура. Тази разумност на срока следва да се преценява в аспекта на конкретните обстоятелства по всяко дело, съотнесени към сложността на делото, поведението на пострадалия и на съответните държавни органи, както 2 и преследваната от пострадалия по съдебен ред цел. Държавата следва да организира съдебната си система по начин, че нейните съдилища да могат да посрещнат изискванията на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС, в това число и разглеждането и решаването на делото в разумен срок, като при всички случаи тя носи отговорност за забавянето на делата поради поведението на съдебните си и другите си власти. В подобен случай държавата следва да носи отговорност не само за забавянето при разглеждането на конкретно дело, а за съществуването на структурни дефицити на своята съдебна система, причиняващи забавяния“.

Според четвъртия критерий - важност и характер на делото за ищеца, посочва, че определението по горното дело касае конституционното право на защита на лицето. По характера си наказателното производство има приоритет пред всички други съдебни производства, още повече, че предметът на досъдебното производство е разследване на резултатно престъпление - измама по чл. 209, ал. 1 от НК, по която независимо от погрешните твърдения на прокурора, пострадал е именно жалбоподателя, тъй като с действията си според него Цачо Цветков Цачев е увредил не надареното лице, а лицето, от чиито патримониум са били отнети недвижимите имоти и са били предадени в собственост и владение на друго лице - св. Цветослав Петров Шойков. Недвижимите имоти, посочени в жалбата до прокуратурата, са на значителна стойност, като претенцията е, че той не може да се ползва от тях. Продължителната липса на произнасяне от страна на съда представлява и нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като възпрепятства правото на ишеца да се ползва мирно и безпрепятствено от своята собственост. Твърди, че изобщо в случая е налице продължително бездействие и протакане на наказателното производство както от прокуратурата, така и от съда, което е необяснимо и уврежда в значителна степен имуществените интереси на ищеца. Изрично посочва, че в настоящата искова молба не претендира за обезщетение от страна на прокуратурата, като това ще бъде сторено евентуално в отделно исково производство по ЗОДОВ. Твърди, че отказът на съда да реши делото в разумен срок е причинило на ищеца несигурност, неспокойствие и проблеми в нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като според него това необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор с негово участие. Счита, че гореописаното сочи на доказано и несъмнено нарушаване на правото на решаване на НЧХД № 235/2020 г. по описа на PC *** в разумен срок. Моли да бъде осъден Районен съд - ***, представляван от неговия председател, да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. (хиляда лева) за претърпени неимуществени вреди, причинени от нарушаването на правото му НЧХД № 235/2020 г. по описа на PC - *** да бъде решено в разумен срок, ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане не исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който заявява, че няма възражения относно допустимостта на 3 образуваното производство. Аргументите за допустимост могат да се почерпят от разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗОДОВ, според която:

„Предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството“. По въпроса за допустимостта на производството по заплащане на обезщетение за вреди от разглеждани на дело в разумен срок, без да са спазени изисквания на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, е даден отговор в решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса: „Допустим ли е иска по чл. 26 ЗОДОВ за обезщетение за вреди от нарушаване правото по чл. 6, §1 от ЕКПЧ по висящо производството, ако не е спазено изискването на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ“. Отговорът на въпроса е положителен. С оглед разписаното в закона и постановената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, не оспорва допустимостта на заявената претенция. Във връзка с изложеното заявява, че не оспорва, че пред PC *** е образувано н. ч. д. № 235 от 2020 г. Делото е образувано във връзка с подадена жалба от ищеца С. против постановление на РП *** за прекратяване на наказателно производство. Производството по делото е образувано на 10.03.2020 г., а по жалбата съдът се е произнесъл с определение на 04.06.2021 г. Оспорва доводите на ответника за ниска фактическа и правна сложност на делото поради обстоятелството, че съдът не е разгледал спора по същество и не се е произнесъл по всички въпроси, включени в обхвата на чл. 301 НПК. Обемът на материалите по досъдебното производството, които са били обект на анализ от съдията докладчик, също счита, че нямат отношение към фактическата и правна сложност на делото, каквито съображения са изложени в исковата молба. Твърди, че сложността на спора се определя от предмета му /обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване/. Твърди, че в случая досъдебното производството, по повод прекратяването на което е подадена жалбата, е образувано по обвинение за измама. Твърди, че обвиненията за измама почиват на косвени доказателства, анализът им изисква повече време, а производствата са с повисока степен на фактическа и правна сложност, което неминуемо се отразява и върху хода на производства за контрол дейността на прокурора в досъдебното производство /спиране, прекратяване/. Счита за важно, че производството по делото се е развило в рамките на обявеното в страната извънредно положение /обявено с решение на НС от 13.03.2020 г./ последвано от обявена в страната извънредна епидемична обстановка /извънредната епидемична ситуация е обявена е решение № 325/14.05.2020 г. на МС и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г.;

Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. до 31.01.2021 г./, което е повлияло върху хода му. Твърди, че в исковата молба ищецът не поддържа в резултат от разглеждането на делото извън разумния срок да е 4 търпял вреди извън обичайните, с оглед на което смита, че размерът на претендираното обезщетение за възстановяването им, е завишен. В тази връзка, ако бъде прието, че изискването за разглеждане на делото в разумен срок е нарушено, моли да бъде определено обезщетение в по-нисък размер от заявения в молбата от ищеца. Не се противопоставя на искането за допускане на събирането на гласни доказателства, за установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, макар че намира, че събирането им не е необходимо, тъй като в молбата не се твърди ищецът да е претърпял вреди извън обичайните, които подлежат на установяване в хода на производството.