Решение № 888 от 25.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000501624 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 98 от 29 март 2024г. по гр. д. № 672/2023г. Окръжен съд – Перник е отхвърлил иска, предявен на основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на „Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Т. Д. Ж., ЕГН ********** от *** сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № ВС/02/120003040476 за претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. С. Г., настъпила на 05.07.2021г. вследствие на ПТП, причинено на 30.06.2021г. от М. С. Г. на път Ш-627, см. 42, с посока на движение от с. Долна Диканя към с.

Друган при управление на МПС - лек автомобил „Ланчия Либра“, с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2021г. до окончателното плащане, като неоснователни; осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Д.

Ж., ЕГН ********** от *** да заплати на „Застрахователно дружество БУЛ 1

ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. сумата от 5 640 лв., с ДДС, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищеца Т. Д. Ж. срещу решението по гр. д. № 672/2023г. на ПОС.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно било прието от съда, че между ищеца и починалата не било установено фактическо съпружеско съжителство, съответно, че не е претърпял неимуществени вреди от смъртта на пострадала, като в тази връзка неправилно било ценено негово изявление по друго дело, в което е заявил, че починалата му е съседка. Иска отмяна на обжалвания акт и уважаване на иска му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 12.08.2021г. Иска от въззивния съд да допусне на основание чл. 266, ал. 3 вр. чл. 159, ал. 2 ГПК 1 свидетел при призоваване, както е уточнено, – дъщерята на починалата, за установяване на отношенията му с нея – искане, уважено от въззивния съд, от което в открито заседание се е отказал след като свидетелят е бил призован за разпит.

ЗД „Бул инс“ е оспорил въззивната жалба с доводи, че в правилно приложение на закона съдът е приел, че отношенията ищец – пострадала не покриват съдържанието на юридическа брачна връзка, в това число в показанията си по друго дело, той не е заявил, че е живял на семейни начала с починалата.

За да постанови решението си , първоинстанционният съд е приел, че С. Г. е загиналата при ПТП вследствие на противоправно поведение нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на застрахован при ответника водач, признат за виновен с влязла в сила присъда за причиняването на смъртта й, регистрирана на един и същи адрес с ищеца, съобщил като свидетел в производството по преки искове на нейните роднини, че е бил нейн съсед, а в бракоразводното производство по прекратяване на брака на починалата било прието, че тя е заживяла с лице с име Т.; свидетелите, доведени от ищеца разказали, че ищецът и покойната са живели в едно жилище с децата й, той осигурявал издръжката, а С. полагала грижи за домакинството, Т. не бил в добри отношения с родителите й, които не одобрявали връзката им, а след 2 смъртта й децата й продължавали да живеят с ищеца, той нямал друга съжителка и пазел вещите на С., като след смъртта й започнал да се оплаква от здравословни проблеми и почнал да посещава лекари; свидетелят на ответника, който е бил представител на роднините на С. в приключилото производство по преките им искове, е заявил, че от ищеца знае, че е бил близък на семейството й и съсед на С., която живеела в негово жилище под наем. От правна страна съдът е приел, че, за да съществува съжителство на съпружески начала, е необходимо да се установи, не само, че двамата съжители обитават едно и също жилище, за който факт по делото са събрани доказателства, но и че отношенията им се основават на взаимно уважение и разбирателство и с общи усилия съобразно своите възможности, имущество и доходи осигуряват благополучието на семейството и се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата, а от събраните гласни доказателства съдът е приел, че не следва извод, че между ищеца и загиналата е съществувала емоционална близост, взаимно уважение и разбирателство, характеризиращи отношенията като „съпружески“. В тази връзка съдът е приел като извънсъдебно признание на неизгоден за ищец факт посоченото от него като свидетел, че е бил нейн „съсед“, което е научил и свидетелят – пълномощник на роднините й, без приетото в мотивите към решението за прекратяване на брака й да е обвързващо за съда, отделно е посочил съдът, приетото за установено съжителство не сочи на действителното съдържание на отношенията им. Искът е отхвърлен поради непроведено доказване – пълно и главно, че ищецът и С. Г. са били в съпружеско съжителство, поради което съдът е приел, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение, а като евентуално съображение е изтъкнал, че не са доказани и претърпени неимуществени вреди в причинна връзка със смъртта на пострадалото лице.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.

Предмет на обжалваното решение е предявен иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетени е за неимуществени вреди от увредено лице срещу застраховалия гражданската 3 отговорност на делинквента, причинил ПТП на 30.06.2021г., от което е настъпила смъртта на С. С. Г., с която ищецът твърди, че е бил в фактическо съпружеско съжителство. Настъпването на ПТП, вредоносния резултат от него и наличието на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на ПТП е установено в производството, като причинителят на ПТП и на смъртта на пострадалата, настъпила на 05.07.2021г., е признат за виновен с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на Д.ието (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2 НПК). В спорния предмет и на въззивното производство е материалноправната легитимация на ищеца да получи търсеното обезщетение от смъртта на пострадалото при ПТП лице, оспорена още в срока за отговор на исковата молба с правоизключващо възражение, поддържано и отговора на въззивната жалба на ответника като обосновка на доводи за правилност на обжалвания акт.

Ответникът по иска, съобразно горепосоченото, е оспорил правото на ищеца да получи търсеното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта н а пострадалата с правоизключващо спорното право възражение, че е невярно, че двамата са живели на семейни начала, което ищецът не е разкрил при разпита си като свидетел в производството по преки искове на родителите й и на децата й, при който той не е заявил особените си отношения с нея.

Спорният предмет на делото във въззивното производство следователно е концентриран на първо място около въпроса за правото на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди – има ли качество на увредено лице от процесното ПТП в контекста на въпроса живял ли е на съпружески начала с починалата, съответно какви неимуществени вреди от смъртта й са му причинени.

За да се произнесе, САС взе предвид следното:

От показанията на св. Стоянов е установено по делото, че е познавал Т. и С. от 2016г. Т. живеел със С. и децата й до смъртта й в жилище на Т. в ***, където свидетелят поне веднъж месечно ходил на гости, отношенията им били много добри. С. починала лятото на 2021г. Т. не бил в добри отношения с родителите на С., тъй като той е от български етнос, а С. била от ромски. Те били против връзката и затова прекъснали и връзката с децата на С..

Свидетелят е изказал мнение, че Т. и С. криели връзката си от родителите на 4

С., за да не ставали разправии. След смъртта й Т. имал проблеми със здравето, каквито преди това нямал, отказвал да излиза и да общува. С. не работила, а Т. работил и издържал и С., и децата й, С. се грижила за домакинството, той купил кола на С.. Свидетелят е споделил, че Т. ходи на гроба на С., пазел всичките й вещи, децата й също били при него, нямал нова съжителка след смъртта й.

В показанията си св. С. е споделил също, че познава Т. и С. от 2016г. Т. живеел със С. на семейни начала в ***, където свидетелят многократно ходил на гости. Т. нямал деца, а С. имала две близначки, които живеели при тях. Т. издържал семейството, С. не работила, а се грижила за домакинството. С. починала през 2021г. в катастрофа и Т. му съобщил за смъртта й, отсъствал няколко дни от работа, а след като се върнал на работа се чувствал зле, ставало му лошо, имал и сърдечни проблеми. След смъртта на С., той нямал нова жена, като децата й живеели при него.

Св. Й. е заявил, че работи като адвокат, основно по дела, свързани с обезщетения, застрахователно право, наказателно право, дела, свързани с ПТП. Завел дело в ОС-Перник, по което представлявал ищците във връзка със смъртта на С. С. Г., двете й низходящи - децата й и двамата възходящи нейните родители. Т. Ж. бил разпитан по техен почин като свидетел на ищците, по-конкретно посочен от родителите, в качеството му на познат на семейството. Свидетелят не му е заявявал обстоятелството, че е живеел на семейни начала с починалата С. Г.. Представил се като близък на семейството, по-скоро със съседски отношения. Доколкото свидетелят си спомня се представил като човек, дал апартамента си под наем и в него е живяла починалата, „по-скоро като съсед и познат“.

Ищецът в настоящото производство, като свидетел по гражданското дело, по св. Й. е бил пълномощник на ищците по него, е разказал, че е съсед на С. и децата й, и разбрал за катастрофата от роднини на семейството; съобщил е, че след развода си С. отишла да живее при родителите си, а впоследствие за удобство тя си взела собствен апартамент, заедно с децата си, който се намирал до собствения му имот.

Установимо от решенията по гр. д. № 1194/2015г. на РС – Радомир и по гр. д. № 451/2016г. на ОС – Перник, е, че бракът на починалата С. Г. е прекратен с развод с влязло в сила решение в частта по вината на 10.10.2016г.

5

Мотивите към решенията – писмените съображения на съда, съдържащи преценката на доказателства, приетите въз основа на тях фактически положения и правните му изводи, не са част от решението, и не обвързват съда в настоящото производство, длъжен да зачете само решението /диспозитива – чл. 297 ГПК/, нито могат да се противопоставят на ответника.

Въззивният съд е отменил определението си, с което е допуснал до разпит Г. Л. А. – дъщеря на С. Г., редовно призована от адрес, различен от този на жалбоподателя, регистриран от нея след навършването на пълнолетие, като отмяната, както се посочи, че е постановена поради отказ на жалбоподателя от разпита на посоченото лице.

Правилното прилагане на закона, според ППВС № 4/1961г., изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. Измежду най-близките лица са посочени неговите низходящи, съпруг и възходящи, а като условие за успешно провеждане на исковете им е посочено и установяването на добри, близки отношения, т. е. установяването, че тези лица действително са претърпели такива вреди, тъй като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане онези от близките на починалия, които са били с него в лоши лични отношения. С ППВС № 5/1969г. е допълнено ППВС № 4/61г. на Пленума на ВС с ал. 2, като е прието, че имат право на обезщетение на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на морала. Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.