Решение № 384 от 27.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20248002101787 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 913 от 26.02.2025 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационно обжалване на решение № 22 от 31.01.2024 г. по в.гр.д.№ 518 от 2023 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав в следните негови части:

1. ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр.д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд- Златоград, е отхвърлен предявеният от С. Б. Т. срещу Община Златоград иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на С. Т. върху 1/9 ид.ч. от следния имот: място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението;

2. ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр.д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд- Златоград, е отхвърлен предявеният от С. З. К. срещу

Община Златоград иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на С. З. К. върху 2/3 ид.ч. от следния имот:

1 място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението;

3. ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 88 от 31.10.2023г. по гр.д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд- Златоград в частта му, с която е признато за установено по отношение на Община Златоград, че С. З. К. е собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв.м., построена в парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С. и производството по този иск е прекратено и 4. ЧАСТТА, с която е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските и са присъдени разноски за двете инстанции, съобразно изхода на спора пред въззивния съд.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК /за точното прилагане на закона и за развитието на правото/ по следните въпроси:

1. Издаването на основание чл.56 от ЗТСУ /отм./ на разрешение за строеж за построяване на сграда в имот, в който има придадени по регулация части от имоти на други лица, достатъчно основание ли е да се приеме, че към момента на издаване на това строително разрешение регулацията по отношение на имота е „приложена“ по смисъла на чл.33 ЗТСУ /отм./ ?

2. Представлява ли оспорване на правото на собственост върху сграда снабдяването на ответника с констативен акт за собственост /конкретно акт за общинска или държавна собственост/ за терена, върху който е построена сградата ?

3. Налице ли е правен интерес за собственика на сграда да предяви установителен иск за собственост на тази сграда срещу лицето, снабдило се с констативен акт за собственост за мястото, върху което е построена сградата ?

В проведеното открито съдебно заседание касаторите С. Б. Т. и С. З. К. не се явяват и не изпащат представител. Изпращат писмени становища, в които заявяват, че поддържат жалбите си и молят решението на Смолянския окръжен съд в обжалваните от тях части да бъде отменено и предявените от тях искове- уважени.

Ответникът Община Златоград не изпраща представител. Взел е становище по жалбите в представени по делото писмени отговори на касационните жалби от 2

09.04.2024 г. и от 18.04.2024 г.

Пълномощникът на третите лица- помагачи на страната на ответника З. А. К. и Ю. З. К.- адв.Г. заявява, че оспорва жалбите, излага съображения за тяхната неоснователност и моли решението на Смолянския окръжен съд да бъде оставено в сила.

I. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд, приема следното:

1. По първия въпрос /Издаването на основание чл.56 от ЗТСУ /отм./ на разрешение за строеж за построяване на сграда в имот, в който има придадени по регулация части от имоти на други лица, достатъчно основание ли е да се приеме, че към момента на издаване на това строително разрешение регулацията по отношение на имота е „приложена“ по смисъла на чл.33 ЗТСУ /отм./?/: Съгласно чл.56, ал.11 ЗТСУ /отм./ строеж в парцел, към който са придадени имоти на други лица, се разрешава, ако условията за заемане на придадените имоти по този закон са изпълнени. Действително, съгласно чл.33, ал.2 ЗТСУ /отм./ и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, заемането по законния ред на придаваемите по регулация части от съседни имоти е един от способите за прилагането на дворищнорегулационния план при действието на ЗТСУ /отм./.

Разпоредбата на чл.56, ал.11 ЗТСУ /отм./ обаче не презюмира приложена дворищна регулация относно имотите, за които има издадено разрешение за строеж, а въвежда условие за издаването на такова разрешение за строеж: да са изпълнени условията за заемане на придаваемите части /тоест, дворищната регулация да е приложена/. Затова само по себе си даването на разрешение за строеж в имот, в който има придадени по регулация части от съседни имоти, не е достатъчно основание, за да се приеме, че към момента на издаване на това разрешение регулацията по отношение на имота е „приложена“ по смисъла на чл.33 ЗТСУ /отм./?/. При липса на доказателства за приложена дворищна регулация по някои от предвидените в чл.33 ЗТСУ /отм./ способи, издаването на разрешение за строеж по чл.56, ал.11 ЗТСУ /отм./ може да обоснове само извод за незаконосъобразност на административния акт, с който е дадено това разрешение.

2. По втория въпрос /Представлява ли оспорване на правото на собственост 3 върху сграда снабдяването на ответника с констативен акт за собственост /конкретно акт за общинска или държавна собственост/ за терена, върху който е построена сградата?/ настоящият състав на ВКС приема следното: Както е прието в Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС и т.3Б от Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, инициирането на производство по снабдяването и съответно снабдяването на дадено лице с констативен акт за собственост върху конкретен имот /нотариален акт по чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК или акт за общинска или държавна собственост/ представлява правно действие, с което се оспорва правото на собственост на действителния собственик на имота, тъй като с издаването на такъв акт се създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик предвид възможността лицето, посочено в констативния акт за собственост, да се разпореди с имота.

С оглед презумпцията на чл.92 ЗС, че собствеността на постройката следва собствеността на земята, върху която е изградена тази постройка, констативният акт за собственост на терен /без в него изрично да е посочено, че изградената в този терен сграда не е предмет на констативния акт за собственост/ легитимира лицето, в полза на което е издаден констативният акт за собственост на терена, като собственик и на построената в него сграда, дори и когато тази сграда е собственост на трето лице. Предвид на това инициирането на производство и снабдяването с констативен акт за собственост на терен, върху който е построена сграда /без в него изрично да е посочено, че тази сграда не е предмет на констативния акт за собственост/, представлява правно действие, с което се оспорва правото на собственост на собственика на построената в този терен сграда.

3. По третия въпрос /Налице ли е правен интерес за собственика на сграда да предяви установителен иск за собственост на тази сграда срещу лицето, снабдило се с констативен акт за собственост за мястото, върху което е построена сградата ?/: Както е прието в т.3Б от Тълкувателно решение № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, правният интерес от предявяване на установителен иск за собственост се преценява конкретно по всяко дело с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато 4 ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. Както бе посочено в отговора на втория поставен въпрос, инициирането и снабдяването с констативен акт за собственост на терен, върху който е построена сграда /без в него изрично да е посочено, че тази сграда не е предмет на констативния акт за собственост/, представлява правно действие, с което се оспорва правото на собственост на собственика на сградата. Поради това, в случаите, в които ищецът твърди, че е собственик на сграда, изградена в терен, за който ответникът разполага с констативен акт за собственост, в който не е посочено, че сградата не е предмет на акта, следва да се приеме, че за него е налице правен интерес да предяви установителен иск за собственост на сградата срещу лицето, в чиято полза е съставен констативният акт за собственост на терена, върху който е изградена тази сграда. За правния интерес на ищеца да предяви такъв иск няма значение на какво основание той твърди, че е собственик на сградата: дали защото е собственик и на терена, върху който е изградена тази сграда; дали защото сградата е построена в чужд имот, но след надлежно учредено право на строеж или защото е била построена от собственика на терена, преди този терен /без сградата/ да е бил прехвърлен или придобит на оригинерно основание от титуляра на акта за собственост на терена.

II. По СЪЩЕСТВОТО НА ЖАЛБИТЕ: По предявените от С. З. К. и С. Б. Т. установителни искове за собственост върху съответно 2/3 ид.ч. и 1/9 ид.ч. от процесния имот /място с площ от 203 кв.м., попадащо в обхвата на УПИ ***държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело/, настоящият състав на ВКС, ГК приема следното: По делото е установено от фактическа страна и не се е споряло между страните, че парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място] е образуван след частично изменение на регулационния план на селото от 1978 г., одобрено със заповед № 9 от 23.01.1984 г. Парцелът е образуван от държавен имот без планоснимачен номер /намиращ се до 1984 г. извън регулация/ и придаваема към него част от съседния парцел ***-***, собственост на З. М. К. и М. А. К., а понастоящем- собственост на ищеца С. З.

К. и на тримата наследници на брат му Б. З. К. /една от които е ищцата С. Б.

Т./, по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 4 от 5

25.01.1989 г. Дворищнорегулационният план на селото е изменен с последваща заповед № 4 от 22.09.1989 г., с която границите на парцелите отново са променени. Според заключението на вещото лице инж.Т., от направения графичен анализ на трите регулационни плана се установява, че с регулационните изменения от 1984 г. и 1989 г. към парцел ***- държавен се придават 203 кв.м. от парцел ***-***. Тези 203 кв.м. са отразени на изготвена от вещото лице скица с жълт цвят. Доказателства за заплащане на обезщетение за тези придаваеми части вещото лице не е открило при направените от него проверки.

От представения протокол от 20.04.1982 г. на Комисия по чл.95 ЗТСУ /отм./ се установява, че с този протокол е извършена оценка на подобренията в частта от имот пл.№ 175, която се включва в новообразувания парцел ***- държавен.