Протокол № 755 от 05.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 755 гр. Пазарджик, 05.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500816 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовно призовани.

На второ повикване в 09:35ч. не се явяват страните, редовно призовани.

С ъдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За днешното съдебно заседание страните са редовно призовани чрез процесуалните си представители, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№762 от 23.06.2025г. постановено по гр.д.№20245220105231 по описа на същия съд за 2024г. E ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът Е.

И. М. ЕГН **********, с адрес: с. М.К. , общ. Б., ул. „Д. „ № 41 , дължи на ищеца „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х.” 52-54, представляван от юрисконсулт Д. И. , сумата от 4837,08 лева, представляваща неизплатена част от главница /чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № 720031254556 от 04.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 25.07.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане 1 е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3168/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като СЕ ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4837,08 лева до първоначално претендирани от 5501,76 лева главница и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 2630,26 лв., дължима за периода от 15.04.2023 г. до 24.06.2024 г. и обезщетение за забава в размер на 240,12 лева, дължимо за периода 15.04.2023 г. до 11.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 3168/2024 г. по описа на РС Пазарджик. ОСЪДЕНА е ответницата Е. И. М. ЕГН **********, с адрес: с. М.К. , общ. Б., ул. „Д. „ № 41 , ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Х.“ №5254, съдебни разноски в общ размер на 466,93 лв. в исковото производство и 183,49 лв. в заповедното производство , съразмерно на уважената част от исковата претенция.

ОСЪДЕН е ищецът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д.Х.“ №52-54, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. М. ЕГН **********, с адрес: с. М.К. , общ. Б., ул. „Д. „ № 41 сумата в размер на 485,23 лв. сторени в настоящото производство разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.

Решението се обжалва в отхвърлителните му части с въззивна жалба с вх.№20107 от 17.07.2025г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция

„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******** чрез юрисконсулт Д. И. пълномощник на дружеството, с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, ч е по отношение на посочването на финансовия ресурс, който е отпуснат по договора на първо място, се оспорват твърденията на съда, че за потребителя не ставало ясно какви суми се отпускат с процесния договор и за какви цели; че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит „Общ размер на кредита и условия за усвояването му”, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер, на длъжника по настоящото производство е предоставена в кредит обща сума в размер на 5600лева (общ размер на кредита). По отношение на начина на посочването на ГПР, се поддържа че същото е направено според изискванията на закона като е посочен годишният процент на разходите както като процент, така и с думи и цифри е изписана общата дължима сума от потребителя и общият размер на предоставения финансов ресурс (общ размер на кредита). И по този начин потребителят бил наясно какви са последиците за него от сключването на договора, каква сума получава и каква сума потребителят следва да върне на кредитодателя по договора. В договора няма каквито и да е такси, които да оказват някакво влияние на ГПР, съответно да е необходимо да бъдат посочвани като разход в договора, и че такива такси или разходи няма, а посоченият процент на ГПР включва единствено посочената обща сума от потребителя, която следва да върне на кредитополучателя, вследствие на уговорения лихвен процент на 2 договорната лихва. Акцентира, че липсва неяснота относно начина на формиране на ГПР доколкото националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на ГПР, а същите са нормативно определени в чл.

19, ал. I ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК. Счита, че такова изискване е налице само по отношение на референтния лихвен процент (чл.11, ал. 1, т. 9а ЗПК) като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент съгласно §1, т. 6 от ДР на ЗПК, но че в случаите, в които уговореният лихвен процент по кредита не е променлив, а фиксиран, не е необходимо договорът да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).допълва, че логиката на това е, че основна характеристика на референтните лихвени проценти е тяхната променлива/ плаваща стойност, въз основа на определени условия и процедури за тяхното изчисляване и промяна.

И поради тази причина за потребителя възниквал интерес да бъде осведомен какви са конкретните условия, процедурите и методология за изчисляване, вследствие на което първоначалният лихвен процент се променя, което би довело и до промяна и нарастване на неговото задължение. Допълва, че за разлика от тях, фиксираният лихвен процент е ясен изначално, ясни са и условията относно неговото прилагане. Смята, че доколкото уговореният лихвен процент е фиксиран е неприложимо изискването относно методика за изчисляване на референтен лихвен процент и условия за неговата промяна.

Твърди, че ако законодателят е целял като изискване в договорите за кредит да бъде посочена методиката за изчисляване на ГПР и неговите компоненти, той е щял да посочи това изрично по подобие на изискването в чл. ал. 11, ал.1, т.9а.

-цитира съдебна практика н окръжни и районни съдилища в страната – СГС, ОС-Пловдив, ОС – Пазарджик, ОС – Благоевград, ОС – Хасково, СРС, РС – Пленен, РС - Ямбол и други. Допълва, че ГПР отразява общият размер на разходите по кредита на годишна база и че той следва да бъде посочен като процент в договора за кредит, от една страна, а от друга в Договора да бъде посочена и общо дължимата сума от Потребителя. Позовавайки се на норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК , преследваната от законодателя легитимна цел е, не потребителят да бъде информиран до степен сам да може да пресметне ГПР (доколкото формулата за това изисква специални математически знания, каквито средният потребител не притежава), а да се информира за това колко реално ще струва ползването на предоставения финансов ресурс, при надлежно изпълнение на договора за кредит. По въпроса за начина на изчисляване на ГПР, сочи, че е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК, и че тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя, защото няма такова законово изискване; че тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което съгласно чл. 5 ал. 4 от ЗПК е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит.

Посочва, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите, доколкото те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, респ. Приложение 1 към ЗПК; че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на 3 посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.; че ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Смята, че няма нарушение на императивната норма на закона, тъй като същата не изисква в договора да бъде посочен математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР (т. 1 и т. 2 от Приложение 1 към ЗПК), които единствено могат да се прилагат за изчислението на ГПР, и че страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули и изчисленията по тях.

В жалбата е посочена формулата и параметрите които включва за изчисляване на ГПР,/ В приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК/ Заключава, че предвид сложността на посочените формули, подробната информация как се изчислява ГПР и какви компоненти включва няма да спомогне особено на средния потребител да изчисли размера му или да извърши съпоставка на различни оферти на пазара, защото формулата изисква специални математически и/или счетоводни знания и експертиза, които мнозинството потребители не притежават. Допълва, че тази информация също така не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което съгласно чл. 5 ал. 4 от ЗПК е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Смята, че много по-лесно за потребителя е да сравни числовата стойност на ГПР и общата дължима сума по договора, за да се направи преценка и за да се предвидят икономическите условия по договора и дали тези условия устройват потребителя. Жалбоподателят препраща към чл. 3 „Определения”, буква „и“ на „Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити“ е дадено определение за „Годишен процент на разходите”, а именно: „означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите посочени в член 19, параграф 2“ Допълва, че горния смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал 1 и ал.2 от ЗПК, като посочва, че в конкретния случай, видно от параметрите на кредита е, че ГПР включва единствено уговорения годишен лихвен процент (41,15%/; в чл. 10 от Договора е посочена общо дължимата сума от потребителя, а в чл. 1 1.2 с представен и Погасителния план към Договора, в който с налична информация за размера на дължимите погасителни вноски. В допълнение, се отбелязва, че задължението на кредитора да предостави информация за вида и размера на разходите по кредита не произтича от разпоредбата на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а допълнително изискване е заложено в разпоредбата на чл. 1 1, ал. 1,т. 14 от ЗПК. Посочва, че чл. 11, ал.

1, т. 14 от ЗПК въвежда изискване относно съдържанието на договорите за кредит изразяващо се ,че :„всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка не е доброволно, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; ”Допълва, че това задължение също е изпълнено от кредитора и информацията е предоставена в чл. 14 от Договора за кредит.

4

По отношение на твърдяното противоречие на договорната лихва с морала и добрите нрави жалбоподателят не споделя мотивите на районния съд, според които уговорката за договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва по необезпечени кредити, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Счита и че цитираната от районния съд съдебна практика не е съобразена с актуалните разпоредби на Закона за потребителския кредит (и по-точно установения в него максимален размер на ГПР), която уредба се явява специална по отношение на разглежданата материя .Поддържа, че защитата на потребителя, уредена в 33П и ЗПК, е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 от ЗПК). Смята за водещо разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга, като цената за отпуснат потребителски кредит намира най-точен и пълен израз не чрез дължимата лихва, а чрез величината ”годишен процент на разходите по кредита” (ГПР), който включва в себе освен дължимите лихви, така и други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения, като по този начин изразява общите разходи по кредита за потребителя. Твърди, че през годините са постановявани съдебни решения, според които уговорка за плащане на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Смята, че подобни разрешения — за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, биха били релевантни преди изменението на ЗПК от 23.07.2014г. с което се въвежда законоустановен размер на годишния процент на разходите, защото преди приемането на законоустановен максимален размер на ГПР по потребителски кредити не е съществувала норма, регулираща оскъпяването на кредита, поради което съдът извеждаше изводите си от общите правни принципи и морални норми /добрите нрави/, като след изменението, в § 6 от закона е предвидено, че в чл.