Определение № 403 от 19.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Плевен, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500207 по описа за 2026 година Депозирана е частна жалба от „“***“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против определение № 286/20.01.2026 г. по гр.д.№ 3181/2025 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се измени постановеното решение в частта за разноските, като бъдат оставени в тежест на ищеца, в случай, че не се уважи това искане да се присъди адвокатски хонорар в размер под минималния, съобразно практиката на СЕС.

За ответника по частната жалба – адв.С.Т., пълномощник на Г.В. Й., е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище, че частната жалба е неоснователна.Прави се искане да се отхвърли частната жалба против определение № 286/20.01.2026 г., подадена от „***“АД като неоснователна.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 20.01.2026 г., с което е изменено по реда на чл.248, ал.1 ГПК решението по делото от 08.12.2025 г. в частта за разноските в следния смисъл: Осъдено е 1

„***“АД да заплати на адв.Таков сумата от 500 възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ. лв. адвокатско

На първо място се сочи в частната жалба, че с първото възможно процесуално действие паралелно с признанието на иска дружеството е възстановило по посочената банкова сметка в исковата молба претендираните суми в пълен размер, което е допълнителен аргумент, че то не е дало повод за завеждане на иска и се прави искане разноските да останат в тежест на ищеца.

Не са налице предпоставките за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК в процесния случай, т.е. за възлагане на разноските по делото върху ищцата Г.

Й..

За да се приложи тази разпоредба е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска.

В процесния случай не е налице първата предпоставка.

Тази предпоставка липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца.

В процесния случай са предявени установителен и осъдителен иск, като първият е уважен, а вторият е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса по предявения от Г. Й. срещу „***“АД иск с правно основание чл.55 ЗЗД.

В Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т.д. № 5/2017 г., ОСГТК, на което се позовава частният жалбоподател, е посочено, че п ри връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.

В процесния случай Г. Й. е претендирала заплащане на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 22.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, подаването на искова молба има характер на отправена покана, а искът е отхвърлен като неоснователен.

Неоснователно се сочи в частната жалба, че доколкото вземането произтича от недействителен договор за потребителски кредит и на основание чл.23 ЗПК се дължи чистата стойност на главницата, респ. ищецът е могъл извънсъдебно да покани ответника да му възстанови платената сума и да определи срок 2 затова, като в случай на неизпълнение да предяви настоящия иск, поради което не следва да му се възлагат сторените по делото разноски.

Липсват данни за извънсъдебна покана за плащане, но същата не е предвидена като предпоставка за допустимост на иска, а е от значение единствено за поставянето на длъжника в забава.Задължението за връщане на даденото по нищожно правно основание възниква в момента на получаване на облагата. Неизпълнението на това задължение представлява повод за претендирането му по съдебен ред.Плащането е извършено в хода на производството, т.е. към момента на предявяване на иска вземането е съществувало и не е било погасено, поради което за ищеца е бил налице правен интерес от съдебното установяване на претенцията си.

От друга страна, в процесния случай Г. Й. има качеството на „потребител“, спорът между страните е във връзка с недействителността на договора за потребителски кредит, сключен между страните на 28.10.2019 г., при което следва да се приложи чл.78, ал.1 ГПК, а не чл.78, ал.2 ГПК ( определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2049/2022 г., I т.о.).

На второ място в частната жалба се сочи, че доколкото се претендират разноски на основание чл.38 от ЗА, то такива се присъждат в размер по преценка на съда, а не по представен списък на разноски по настоящето производство, а признанието на иска е основание за преразглеждане на претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

В процесния случай дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищцата Г. Й. в първоинстанционното производство не е определена по представения списък с разноски по чл.80 ГПК, тъй като е в по-малък размер.

На трето място, предвид липсата на активна процесуална дейност и при ограничен обем на извършените действия е налице основания присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г., като се съобразят принципите на справедливост и съразмерност.

В процесния случай по делото е проведено едно съдебно заседание, в което се е явил процесуалният представител на ищцата.

Възнаграждението правилно е определено от първоинстанционния съд в 3 решението в размер на 400 лв.

Така определено, то е под размера на посочените в чл.7, ал.2, т.2 размери от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за всеки от двата иска, с оглед на чл.2, ал.5 от същата.

На последно място в частната жалба са изложени доводи, че правните въпроси, предмет на настоящето производство, не притежават самостоятелна или специфична сложност, а са идентични или напълно сходни с въпроси, разглеждани в множество други дела от същия вид.Става въпрос за утвърдена и повтаряща се правна материя, по която съществува стабилна и непротиворечива съдебна практика.Процесуалният представител на насрещната страна е ангажиран с аналогични производства, при които се прилага идентична правна аргументация, използват се едни и същи правни основания и се възпроизвеждат сходни процесуални доводи.

С оглед обема и сложността на извършената адвокатска работа въззивният съд счита, че правилно е определен размерът на адвокатското възнаграждение в решението от 08.12.2025 г. в размер на 400 лв. (определение № 397 от 10.02.2026 г. по ч.т.д.№ 29/2026 г., II т.о.).

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното определение в частта, в която е изменено по реда на чл.248 ГПК решението от 08.12.2025 г. в частта за разноските, като е осъдено „***“АД да заплати на адв.Т. сумата от 400 лв. (равностойност 204.52 евро) адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Следва да бъде отменено обжалваното определение в частта му, която е изменено по реда на чл.248 ГПК решението от 08.12.2025 г. в частта за разноските, като е осъдено „***“АД да заплати на адв.Т. разликата над 400 лв. (равностойност 204.52 евро) до 500 лв. ( равностойност 255.65 евро), т.е. за сумата от 100 лв. (равностойност 51.13 евро), адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ, като вместо него бъде постановено друго в тази му част, като бъде оставена без уважение молбата на адв.Т. от 23.12.2025 г. за изменение на решението от 08.12.2025 г. в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ от адв.Т., определена в размер 400 лв. (левова равностойност 204.52 евро) – за разликата над 400 лв. (равностойност 204.52 евро) до 500 лв.

(равностойност 255.65 евро), т.е. сумата от 100 лв. (равностойност 51.13 евро), 4 адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 286/20.01.2026 г. по гр.д.№ 20254430103181 по описа за 2025 година в обжалваната му част, в която е изменено по реда на чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото решение № 1929/08.12.2025 г. по гр.д.№ 3181 по описа за 2025 г. на ПлРС, в частта за разноските, в която е осъдено „***“АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„*** №147, ап.14, представлявано от В.Г.С., да заплати на адвокат С.С. Т. ЕГН **********, сумата от 400 лева (равностойност 204.52 евро) адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

ОТМЕНЯ определение рег.№ 286/20.01.2026 г. по гр.д.№ 20254430103181 по описа за 2025 година на Районен съд-Плевен, в обжалваната му част, в която е изменено по реда на чл.248, ал.1 ГПК постановеното по делото решение № 1929/08.12.2025 г. по гр.д.№ 3181 по описа за 2025 г. на ПлРС, в частта за разноските, в която е осъдено „***“АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„*** №147, ап.14, представлявано от В.Г.С., да заплати на адвокат С.С. Т. ЕГН **********, разликата над 400 лв. (равностойност 204.52 евро) до 500 лв. ( равностойност 255.65 евро), т.е. за сумата от 100 лв. (равностойност 51.13 евро), адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.рег.№ 41002/23.12.2025 г., депозирана от адв.С.Т., личен №***, с адрес на адвокатската кантора: гр.Плевен, ул.“***“№ 12, ет.1, пълномощник на ищцата Г.В. Й., ЕГН **********, за изменение в частта на разноските на решение рег.№ 1929/08.12.2025 г. по гр.д.

№ 20254430103181 по описа за 2025 година на Районен съд – Плевен, в частта, в която е осъдено „***“АД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град гр.София, ул.„*** №147, ап.14, представлявано от В.Г.С., да 5 заплати на адвокат С.С. Т., ЕГН **********, разликата над 400 лв.

(равностойност 204.52 евро) до 500 лв. (равностойност 255.65 евро), т.е. сумата от 100 лв. (равностойност 51.13 евро), адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6