Решение № 598 от 27.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. Русе, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520106672 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр.. с чл.188, т.2 от КТ от Р. Н. В. против ПГТ „И.П.“, гр. Русе, за отмяна като незаконна на Заповед № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на Началника на Регионално управление на образованието – Русе, с която на осн. чл.188, т.2 и чл.189 КТ й е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищцата твърди, че заема длъжността „д.“ на ПГТ „И.П.“ гр. Русе съгласно споразумение № РД-12-305/02.07.2010 г. На 01.10.25 г. й била връчена Заповед № ЧР-245/01.10.2025 г. на Началника на Регионално управление на образованието – Русе за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.3 и т.10 от КТ. Сочи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са й искани писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ.

Ищцата счита заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и при неспазване на законоустановената процедура за реализиране на дисциплинарна отговорност. Отрича да е извършила сочените в заповедта нарушения, смята, че индивидуализираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина не покриват фактическия състав на посоченото в заповедта правно основание.

При налагане на наказанието не били спазени сроковете по чл.194 КТ, наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушенията, при определянето му не били спазени изискванията на чл.189 КТ и не била отчетена липсата на неблагоприятни последици за работодателя.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ПГТ „И.П.“ гр. Русе, чрез назначения от съда особен представител на ответника – адв. Й. Д., изразява становище за допустимост на иска, 1 а относно неговата основателност моли съдът да се произнесе съобразно доказателствата по делото.

В производството като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано Регионално управление на образованието – Русе, представлявано от началника му – д-р Р.Г., като същото изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, развивайки подробни съображения за законосъобразността на оспорената заповед и съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата претенция е допустима, предявена от процесуално легитимирано лице, при спазване изискванията за надлежно упражняване на правото на иск и липса на процесуални пречки за неговото разглеждане.

С Тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по тълк.дело № 1/2010 г. - ОСГК на ВКС е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал.1 от КТ, предявени от работник/служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал.2 изр. 1 от КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Работодателят е надлежен ответник и по всички искове, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, предявени от д. на училището. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 61, ал.2, изр. 2 от КТ, легитимиран ответник в настоящото производство е работодателят ПГТ „И.П.“ гр. Русе, а не горестоящият му орган – РУО гр. Русе. Последният е издател на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, каквато компетентност за упражняване на дисциплинарна власт му е призната с разпоредбата на чл.192, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.357 от КТ сочи, че страна по този спор е работодателят, а с нормата на §1, т.1 от ДР на КТ е дефинирано, че работодател е предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност.

По делото не се оспорва и от представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцата заема длъжността „д.“ на ПГТ „И.П.“ по трудово правоотношение, възникнало от конкурс, съгласно споразумение № РД-12-305/02.07.2010 г. между ищцата и министъра на образованието, младежта и науката. Със заповед № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на началника на РУО – Русе, връчена й на същата дата, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършени нарушения на трудовата дисциплина.

Съгласно разпределената доказателствена тежест ответникът следва да докаже наличието на всички предпоставки за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, спазването на сроковете и съответните процесуално и материално – правни норми, както и наличието на основания за реализиране наказателната отговорност на 2 служителя. В тежест на ищцата е възложено да установи наличието на трудово правоотношение и наложеното дисциплинарно наказание, които обстоятелства не се оспорват.

От писмените доказателства по делото е видно, че по повод извършени проверки от комисии, назначени със заповед на началника на РУО – Русе, са установени нарушения на трудовата дисциплина от д. на ПГТ „И.П.“ гр. Русе, подробно описани в констативни протоколи на комисията – КМД-01-348/08.07.2025 г. и КМД-01-390/18.09.2025 г. С покана с рег. № ПД-03-20/25.07.2025 г. /л.26/ началникът на РУО – Русе е поискал писмени обяснения от д. по установените нарушения в констативен протокол № КМД-01-348/08.07.2025 г. на РУО – Русе и констативен протокол от 11.06.2025 г., изготвен от комисия на ДАЗД, като такива са предоставени с писмо с изх. № 777/01.08.2025 г. С покана с рег. № ПД-0326/24.09.2025 г. началникът на РУО – Русе е поискал писмени обяснения от ищцата по част от установените нарушения – посочените в Констативен протокол № КМД-01-390/18.09.2025 г. и такива са представени в указания срок с писмо с изх. № 130/30.09.2025 г. След изпълнение на тази процедура началникът на РУО – Русе издал Заповед № ЧР-245/01.10.2025 г., с която на д. на ПГТ „И.П.“ гр. Русе – ищцата Р. Н. В. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за нарушенията, описани в констативните протоколи от проверките

– КМД-01-348/08.07.2025 г. и КМД-01390/18.09.2025 г.

Ищцата е навела твърдения, че в дисциплинарното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.193 КТ, според която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като неспазването на посоченото изискване има за последица отмяна на дисциплинарното наказание на формално основание, без разглеждане на спора по същество. В настоящия случай, видно от писмените доказателства, представени от ищцата и от третото лице – помагач като част от преписката по дисциплинарното производство, с покани с рег. № ПД-03-20/25.07.2025 г. и № ПД-0326/24.09.2025 г. началникът на РУО – Русе е поискал писмени обяснения от ищцата по установените нарушения, посочени в констативни протоколи № КМД-01-348/08.07.2025 г. и № КМД-01-390/18.09.2025 г. и такива са представени в указания срок. Предвид изложеното съдът намира, че наказващият орган е изпълнил изискванията на чл.193 КТ и не е налице формално основание за отмяна на оспорената заповед.

Ищцата е изложила доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание поради издаването й след изтичане на срока по чл.194 КТ.

Съгласно чл.194 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Под „откриване на нарушението” по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ се има предвид узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, 3 които го квалифицират като нарушение. В рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. В конкретния случай наказанието е наложено в рамките на 2-месечния срок от установяването на нарушението със съответния констативен протокол, но за част от нарушенията не е спазен 1-годишният срок за санкционирането им, считано от тяхното извършване. Когато дисциплинарното нарушение, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължило определен период от време, вкл. и до откриването му, изискванията на чл.194, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриване на нарушението, тъй като извършването на нарушението и моментът на откриването му съвпадат /в този смисъл е Решение № 69/17.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 372/2012 г., IV г.о./ Следователно в тези случаи срокът за налагане на дисциплинарно наказание тече от откриването му.

Съдът намира, че за част от нарушенията по т. 2.3.1. от оспорената заповед, изразяващи се в регистриране в Книгата на заповеди на д., водена в електронен формат, на заповеди на д. за учебната 2023/2024 г., в по-късен период от време от тяхното издаване - а именно през 2024 г. е изтекъл преклузивният едногодишен срок по чл.194 КТ за налагане на дисциплинарно наказание. Според наказващия орган са нарушени изискванията на чл.257 ЗПУО, чл.258, ал.1 ЗПУО, чл.31, ал.1, т.2,4, 30 от Наредба № 15/22.07.2019 г., т.34 от раздел III на длъжностната характеристика във вр. с т.2 от Приложение № 2 към чл.7, т.2 от Наредба №8/11.08.2016 г. и не е упражнен контрол от д. относно водене и регистриране на заповедите му, като нарушенията са извършени чрез бездействие. Според съда бездействието на служителя е преустановено на датата през 2024 г., на която съответната заповед е регистрирана. По отношение на заповедите и административните актове, несвоевременно регистрирани на 13.08.2024 г., 20.03.2024 г., 07.03.2024 г., 23.01.2024 г. срокът по чл.194 КТ започва да тече от датата на преустановяване на нарушението и към датата на налагане на наказанието – 01.10.2025 г. е изтекъл 1-годишният срок съгласно цитираната разпоредба за тяхното санкциониране, като се съобрази и спирането на срока по време на ползвания от ищцата отпуск в размер на 32 дни съгласно справката, съдържаща се в представената от РУО – Русе преписка. Предвид посоченото съдът счита, че тези нарушения не подлежи на изследване по същество, тъй като възможността да се наложи наказание за тях е преклудирана към датата на налагане на наказанието и заповедта за дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна в тази част на формално основание. Във връзка с горепосочените нарушения са събрани писмени и гласни доказателства, които не следва да бъдат обсъждани, доколкото в настоящото производство същите няма да бъдат изследвани по същество поради неспазване изискванията на чл.194 КТ.

За останалите нарушения, описани в т.1 и т.2 от Заповед № ЧР-24-5/01.10.2025 г. на началника на РУО – Русе, съдът намира, че са санкционирани в рамките на срока по чл.194 КТ.

4

Неоснователни са възраженията на ищцата за санкциониране на нарушенията по т. 1 от оспорената заповед след изтичане на срока по чл.194 КТ. Нарушенията следва да се считат за открити на датата на съставяне на констативен протокол № КМД-01-348/08.07.2025 г., когато до наказващия орган е достигнала информация за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, квалифициращи го като нарушение. Наказанието е наложено преди изтичане на 2-месечния срок от откриване на нарушението, като на осн. чл.194, ал.3 от КТ срокът е спрян за времето, през което д.ът е ползвал отпуск в общ размер на 32 дни в рамките на този период, съгласно приложената по делото справка.