Решение № 604 от 31.10.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 794/2023
- Вид
- Решение № 604
- Подписан
- 31.10.2023
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Петър Никифоров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 604 гр. Враца, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря МАРИЯ Т. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420100794 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от З. А. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Враца, ул. „Екзарх Йосиф” № 69 чрез адв. Х. Й., против „Адессо Кредит България“ ЕООД, ***********, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Лъчезар Лазаров.
Ищецът сочи, че на 04.01.2022 г. Между него и ответното дружество бил сключен договор за паричен заем № 02009282. Страните се договорили отпуснатият паричен заем да бъде в размер на 1 000,00 лева, а размерът на погасителната вноска – 86,19 лева, при 13 броя двуседмични вноски. Размерът на годишната лихва бил определен на 40,00%, а размерът на годишния процент на разходите - 48,67%. Размерът на общата сума, която ищецът следвало да върне, бил 1 120,47 лева.
Излага, че в чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начин и условия съгласно т. 1 и т. 2 на чл. 4. В чл. 4, ал. 2 страните били уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си, да предостави обезпечение в срок, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 439,53 лева, която се заплащала разсрочено, заедно с всяка една от погасителните вноски. Заявява, че му била начислена неустойка в уговорения размер, тъй като не представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, като месечната погасителна вноска възлязла на 120,00 лева вместо 86,19 лева, а общата сума, която следвало да върне, възлизала на 1 560 лева, вместо 1 120,47 лева.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба е изплатил изцяло задълженията по процесния договор за заем.
Излага твърдения, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 4 от договора за паричен заем, съгласно която трябвало да заплати неустойка в размер на 439,53 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК, както и по чл.
143, ал. 1 ЗЗП. Излагат се съображения, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като чрез уговорката, че ако заемателят не предостави 1 при сключването на договора обезпечение, дългът му нараства, се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост, като кредиторът не следва да предоставя кредити без предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника. Навеждат се доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди за кредитора, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди се, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК, като подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Сочи се, че може да се направи извод, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 ЗЗД, при непредставено обезпечение, като дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие.
Поддържа се и, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, като клаузата не е и индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП. Излагат се съображения, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 ЗЗП поради неравноправност. Сочи се, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като в случая е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.
Според ищеца са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, поради което моли за произнасяне относно действителността на договора само в мотивите на решението. Изтъква се, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК, следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 ЗПК.
Иска се постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата за неустойка – чл. 4 от Договор за паричен заем № 02009282/04.01.2022 г., сключен между ищеца и ответното дружество поради противоречие със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона, както и да се осъди ответника да заплати сумата от 50,00 лева, представляваяа частичен иск от общо 439,53 лева, недължимо платени суми, при начална липса на основание по неустоечната клауза на процесния договор.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Адессо Кредит България“ ЕООД, чрез адв. Г. Д., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Поддържа се, в отговора, че преценката за противоречието на договорната неустойка с добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключването на договора, като в случая конкретните обстоятелства не обуславят извод за противоречие на договорката за заплащане на неустойка с принципите на добросъвестността.
Сочи се, че с оглед размера на неустойката, същата не може да бъде определена като прекомерна, защото е под размера на главницата по заема, в рамките на приемливото и допустимото при такъв вид облигационни отношения. Изтъква се, че в договора е предвидено, неустойката д а бъде заплатена разсрочено за целия срок на действие на договора, заедно с дължимите двуседмични вноски, а не еднократно, като нейният общ абсолютен размер е функция основно от срока на действие на договора, в който ищецът е 2 пожелал да ползва предоставената му в заем сума. Твърди се, че този размер е функция и е съответен на неизпълнението на ищеца като длъжник по договора, тъй като в момента, в който ищецът би изпълнил задължението си по чл. 4.1, т. 1 или 2 от договора и би предоставил допълнителното обезпечение, дължимостта и начисляването на неустойката би било преустановено и същата би се дължала в много по-малък размер. Сочи се, че несъразмерността между главницата и неустойката, констатирана към момента на неизпълнението и неудържимото й нарастване в резултат на евентуално продължителен период на забава, не са основания за обявяването й за нищожна, тъй като тези критерии са изключени при преценката за нейната нищожност.
Счита, че становището на ищеца, че размерът на договорената между страните неустойка е определен в противоречие с правилата на добрите нрави, не държи сметка за вида и характера на сключения между тях договор за паричен заем, с оглед предмета му и качеството на страните по него.
Ответното дружество е сключило договора за заем с ищеца именно в кръга на предмета си на дейност, което определя сделката като търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ и договорната свобода лежи в основата на установяване на търговските взаимоотношения, в това число и по отношение определянето на размера на дължимата неустойка при тях.
Твърди се, че е налице и съгласието на страните по договора за този начин на формиране на неустойката.
Посочва се, че в чл. 7, ал. 2 от договора за заем е предвидено, че кредитополучателят винаги може да погаси изцяло или частично задължението си предсрочно, като в тази хипотеза той има право на намаляване на общите разходи по кредита, което води до недължимост и на оставащата до края на действие на договора неизплатена част от неустойката. Изтъква се, че поемането на акцесорното задължение, така и обезпечаващата изпълнението му неустойка не са наложени и поставени от заемодателя като условие за сключването на договора. Сочи се, че акцесорното задължение на заемателя, обезпечено с оспорената неустойка, в действителност е насрещно такова, което е инкорпорирано в индивидуалния му договор, защото същият е пожелал да се ползва от преференциални допълнителни условия по договора, които пък от своя страна заемодателят се е задължил да му предостави срещу допълнително обезпечение.
Поддържа се, че неустоечната клауза не е и неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като е индивидуално уговорена и освен, че не нарушава принципа на добросъвестността, същата не създава и значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията, нито пък е сключена във вреда на потребителя. Твърди се, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като същата касае неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне заетата сума, а неустойката се отнася до неизпълнението на акцесорното задължение за предоставяне на допълнително обезпечение.
В заключение сочи, че неустоечната клауза е уговорена със съгласие на ищеца, в размер, който страните са приели изрично, че не е прекомерен, но най – вече че неустоечното задължение е обвързано с поетото от ответното дружество задължение да предостави допълнителни услуги и преференциални условия по договора. Сочи, че ищецът се е възползвал от услугата улеснена процедура за получаване на допълнителни средства, като в периода от м. януари до м. декември 2022 г. има сключени множество договори за кредит с ответника на обща стойност над 6 700 лева, като всеки следващ кредит му е отпускан преди да погаси предходния, което е било възможно именно с оглед предвидената в договора улеснена процедура за получаване на допълнителни средства. За тази услуга ищецът е следвало да предостави договореното допълнително обезпечение – банкова гаранция или поръчители и защото не е представил такова, му е начислена неустойката. Също така е получил преференциални условия – да сменя падеж, да отлага или намалява погасителни вноски. Сочи се, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като същата касае неизпълнение на основното задължение по договора за връщане на заетата сума, а неустойката се отнася до неизпълнението на акцесорното задължение за 3 предоставяне на допълнително обезпечение.
По тези и други подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Както е посочено и в доклада по делото, неоспорен от страните, основанието на исковете се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Предвид, което съдът, извършва преценката за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./. По отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в този смисъл са: решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/322ea4de-910a-4808-af1b-a74c55486eb1