Решение № 16601 от 08.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16601 гр. София, 08.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110142144 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от М. В. К. срещу Д. Г. Г..

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, като е предявен и насрещен иск по реда на чл.

211 ГПК, приет за съвместно разглеждане.

В исковата молба от М. К. са изложени доводи, че с ответника са поддържали интимна връзка в периода месец ноември, 2020 г. – месец април, 2021 г. Сочи се, че в периода на интимната им връзка и в нейния контекст Д. Г. е получавал за лична употреба нейни **** и видеоклипове, които е съхранявал и монтирал. Поддържа се, че след влошаване на отношенията между страните ответникът е започнал да заплашва ищцата, че ще изпрати тези **** и клипове, заедно с клевети по нейн адрес, до роднини и приятели, до служба Закрила на детето, до школата по английски език на сина й, до професионалните организации на психолозите. В периода 2009-2013 г. се сочи, че ищцата се е обучавала в **** „***** като през 2013 г. е получила диплома за юнгиански ориентиран психотерапевт под супервизия. Поддържа се, че на 15.05.2021 г. с ищцата се е свързала нейна колежка от *** „*** Т., която я е уведомила, че на електронната поща на Етичната комисия и Управителния съвет на *** „**** има подадени сигнали срещу нея от Д. Г. Г., както и че тези сигнали били много „гнусни“ и към тях имало прикачени нейни неприлични снимки и медицински изследвания с лични данни. Твърди се това да се е случило през средата на месец май 2021 г., когато ответникът Д. Г. е изпратил до **** „***** над 10 имейла, писани в няколко поредни дни, от неговия имейл - ***, който е прикачил и **** на ищцата, видеоклипове, медицински изследвания, лична информация и е разпространил клевети срещу нея.

Сочи се, че на 07.05.2021 г. и 09.05.2021 г. ответникът Д. Г. е изпратил до бащата на ищцата - акад. ***, серия от съобщения на фейсбук профила му, съдържащи други 1 нейни **** и редица съобщения съдържащи клевети и обиди по нейн адрес. Изложени са подробни доводи, че вследствие на описаните действия на ответника, които се поддържа да са противоправни, ищцата е претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, включително че вследствие на тях репутацията и доброто й име сред приятелите, колегите й и в обществото е опетнено до степен, при която вредата от това е необратима. Съобразно изложеното е направено искане съдът да осъди ответника на плати на ищцата следните суми:

- з а деликта, реализиран през месец май, 2021 г. чрез изпратените до **** мейли, съдържащи лична информация с чувствително съдържание и снимки и видеоклипове с унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание – сума в размер на 10 000 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

- за деликта, реализиран на 07.05.2021 г. и 09.05.2021 г., чрез изпратените до *** съобщения съдържащи лична информация с чувствително съдържание и снимки с унизително за честта и достойнството на ищеца съдържание –сума в размер на 10 000 лв., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски. Депозирана е и писмена защита, в която се поддържа становището за основателност на предявените искове и за неоснователност на насрещната искова претенция.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва осъществяването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди и наличието на причинна връзка между тях и описаните в нея действия на ответника. Оспорва, че в цитираните електронни писма и съобщения е публикувано съдържание, което е вредоносно за ищцата. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Акцентира, че не е уточнено по какъв начин приятелите на ищцата и обществото са научили за изпратените писма до Етичната комисия и Управителния съвет на *** „****. Оспорва, че на посочените в исковата молба дати е изпратил на бащата на ищцата съобщения с нейни **** и обиди и клевети по нейн адрес. При условията на евентуалност излага доводи за завишен размер на претендираното обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъде отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.

По реда на чл. 211 ГПК от Д. Г. е предявен насрещен иск с правно основание чл.

45 ЗЗД за осъждане на М. В. К. да му плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., претърпени вследствие на осъществена спрямо него от нея недобронамерена психотерапия и психоанализа в периода 26.10.2020 г. – 30.04.2021 г., по време на който се твърди да са имали интимна връзка. Изложени са доводи, че ответницата умишлено е въвела в заблуждение ищеца, че е правоспособен действащ психотерапевт, работещ под супервизия. Претендира разноски. Депозирана е и писмена защита, в която се поддържа становището за неоснователност на предявените искове.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ищцата по насрещния иск е депозиран писмен отговор, с който оспорва същия по основание и размер. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По аргумент от разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

По предявените от М. В. К. срещу Д. Г. Г. осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД:

2

В доказателствена тежест на ищеца по предявените осъдителни искове е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). описаните в исковата молба деяния на ответника – изпращане на мейли с чувствително съдържание /**** и видеоклип/ и злепоставяща информация до Етичната комисия и Управителния съвет на **** /***/ „***; 2). противоправност на същите; 3). настъпване на описаните в исковата молба неимуществени вреди за ищеца и характер на същите; 4). пряка причинно-следствена връзка между деянията и вредите, 5) вина на делинквента. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.

По първата предпоставка за основателност на исковите претенции:

Изпращането от ответника на електронни съобщения /мейли/ с посоченото съдържание в исковата молба през месец май, 2021 г. от електронен адрес: на електронни адреси: и – до Етичната комисия и Управителния съвет на Българско ****, съдът намира за установено, на първо място, от приложените към исковата молба писмени доказателства – копия от електронни съобщения от 10.05.2021 г., /л. 24 и сл./, 11.05.2021 г. /л. 35 и сл./, 12.05.2021 г. /л. 38 и сл. и л. 39 и сл./, 15.05.2021 г. /л. 49 и сл. и л. 51 и сл./

Същите са препратени на М. К. по мейл от Етичната комисия на *** „**** през месец юни, 2021 г., видно от приложено електронно съобщение от 29.06.2021 г. /л. 23/.

В част от мейлите /от 10.05.2021 г. и 15.05.2021 г./ изрично са описани като приложения прикачени файлове с чувствително съдържание – **** и видеоклип на ищцата. В тях, включително и в мейла от 12.05.2021 г., са изложени твърдени от ответника факти относно личния и интимен живот на ищцата, представящи я в силно негативна светлина като човек, личност, жена, майка и професионалист, включително в преобладаваща си част нямащи нищо общо с дейността на адресата им – ***.

В депозирания писмен отговор /л. 90 и сл./ ответникът не оспорва, че е изпратил същите до ***, като поддържа, че съдържанието им не е вредоносно за ищцата.

Изпращането на електронните съобщения с описаното съдържание в исковата молба – **** и видеоклип с чувствително съдържание, съдът приема за доказано и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. Н. Х. – член на Етичната комисия на *** към месец май, 2021 г. /л. 675 – гръб и сл./, и на свидетеля К. Н. И. /л. 787 и сл./ - Председател на сдружението към онзи момент, които кредитира, като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Свидетелите сочат, че към съобщенията на ответника е имало **** на ищцата, които лично са възприели. С оглед продължителния период от време от датата на получаване на съобщенията до разпита им пред съда, както и предвид факта, че не са били лично заинтересовани и/или засегнати от казуса, съдът намира за логично да не помнят в детайли съдържанието им.

За доказано по делото от показанията на свидетеля **** /л. 681 и сл./, ценени по реда на чл. 172 ГПК, които кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съдът намира обстоятелството, че на 07.05.2021 г. и 09.05.2021г. ответникът е изпратил съобщения до *** - баща на ищцата, по приложение Фейсбук – чрез месинджър, с нейни **** и унизително достойнството й съдържание.

Предвид факта, че изпращането на приложените към исковата молба електронния съобщения от ответника е безспорно доказано по делото, на обсъждане подлежи въпроса съставлява ли противоправно деяние същото.

Настоящият съдебен състав приема, че безспорно разпращането на трети лица на съобщения, снимки и видеоклип със съдържание като процесните, без знание и 3 съгласие на заснетото лице, съставлява деликт, доколкото не съответства на принципа да не се вреди другимо и съставлява противоправно незачитане на правото на личен живот и на достойнството на личността, които в *** на Конституцията на Република България са въздигнати във върховни принципи. Според конституционните разпоредби същите се гарантират от държавата и всеки има право на защита срещу посегателствата, които ги накърняват. Достойнството като присъщо на човешката личност, от което произтичат равните и неотменими права на всички членове на човешкото общество, е признато и в *** на Всеобщата декларация за правата на човека и на международни договори, по които *** е страна – Международния пакт за икономическите, социалните и културните права и Международния пакт за гражданските и политическите права.

В процесния случай част от обсъжданите материали са изпратени доброволно от ищцата до ответника, но с цел да бъдат възприети единствено от него, а останалите са направени без нейно знание, което също съставлява противоправно деяние, но не е предмет на делото, поради което и не следва да бъде обсъждано.

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

В процесния случай ответникът не доказа обстоятелства, които да изключват вината му и/или да оборват презумпцията за вина. Твърденията в писмения отговор, че е бил притеснен за живота и здравето на ищцата /л. 95 и сл./, поради което е изпратил процесните електронни съобщения до ***, съдът намира за недоказани и некореспондиращи със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка е необходимо да бъде съобразен и факта, че е житейски нелогично разпространяването на **** на човек и излагането на унизителни според общоприетите критерии за достойнство и морал обстоятелства за него пред организация, имаща пряко отношение към професионалната му реализация в областта, в която е избрал да се развива, както пред неговите родители, да е от естество да му помогне в каквато и да е насока. Необходимо е да се посочи и че съдържанието на изпратените съобщения през месец май, 2021 г. до *** сочи не на подаден сигнал по повод осъществяване на недобронамерена психотерапия от страна на ищцата, а на нейното целенасочено злепоставяне, като причините за това са ирелевантни. В този смисъл са и показанията на свидетеля Н. Х. – член на Етичната комисия в обсъждания период, която заявява, че когато са постъпили мейлите не е имало „никакво загатване на професионални отношения между двамата“, а същите са били насочени към личността й.