Решение № 293 от 17.08.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Пазарджик, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Кристина Л. Пунтева

ИВАНИНА ИГН. И.А като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500442 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се разпореждане на Частен съдебен изпълнител Г.З., рег.№888, район на действие Окръжен съд Пазарджик , с изх.№ №1181 от 16.02.2022г. постановено по изпълнително дело с №20178880400444 по описа на същия ЧСИ В ЧАСТТА С КОЯТО е оставена без уважение молба вх.№1522 от 14.02.2022г. подадена от длъжника по изпълнението А. И. Х., ЕГН..., подадена чрез адв.М. за присъждане на разноски за изпълнителното производство при прекратяване на производството за заплатен адвокатски хонорар в размер на 719лв на основание чл.79 ал.1 т.1 от ГПК.

В жалбата си с вх.№2267 от 23.02.2022г., подадена в двуседмичния срок от постановяването на разпореждането, жалбоподателят А. Х. чрез пълномощника си адв.М. поддържа, че по същество отказът на ЧСИ е неправилен. Твърди, че нормата на чл.79 ал.1 от ГПК предвижда разноските по изпълнението да бъдат за сметка на длъжника, освен в случаите на прекратяване по чл.433 от ГПК освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Твърди, че 1 предвид нормата, разноските са дължими на длъжника освен тези сторени в рамките на две изрично упоменати от закона изключения-прекратяване на делото по чл.433 от ГПК, но не поради плащане след завеждането му; че в тази хипотеза длъжникът не само не понася разноските на взискателя, който не е следвало да инициира и завежда такъв процес, но че има право да възстанови собствените се. Аргументира се тезата за приложимост при изпълнението и на нормата на чл.78 ал.4 от ГПК-право на разноски и при прекратяване на делото. Твърди, че в случая по аргумент на противното от разпоредбата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК при прекратяване на изпълнението по чл.433 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя при което за длъжника възниква право да иска насрещно заплащане от взискателя на разноските. Твърди се, че в случая изпълнителното производство е прекратено поради обезсилване на изпълнителния лист- основание по чл.433 ал.1 т.3 от ГПК, поради което разноските по изпълнението не са за сметка на длъжника, а на взискателя ОББ АД; че са налице доказателства за реалната направа на посочените разноски-пълномощно и договор за правна защита и съдействие №000367 от 18.08.2017г. имащо характер на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение от 719лв.Счита, че в случая е налице основанието за плащането на разноските от взискателя по чл.78 ал.4 във връзка с чл.79 ал.1 т.1,предложение първо от ГПК. По отношение размера на адвокатския хонорар се посочва, че той е съответен на размера на подлежащото за събиране вземане по чл.10 ал.1 т.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от НМРАВ, което е от 35450.86лв и е съобразен със защитавания интерес, като се подчертава че сумата от 719лв е дори под минимално предвидения в наредбата размер на възнаграждение за адвокат. Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Жалбоподателят претендира присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение и в настоящото производство, в размер на 100лв заплатени в брой. Сочи писмени доказателства.

Постъпили са по реда на чл.436 ал.3 от ГПК писмени възражения единствено от страна на взискателя по изпълнението ОББ АД, ЕИК000694959-седалище и адрес на управление в грС. чрез юрисконсулт Веселка Мичева, в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата на длъжника Х..Твърди се, че в случая не е приложим реда на удовлетворяване на претенцията на длъжника по чл.79 ал.1 от ГПК, доколкото няма влязъл в сила осъдителен съдебен акт за претендираните разноски; че в същност 2 претенциите на длъжника за присъждането им би следвало да се насочат в производството по гр.д.№521/2017г., включително и по реда на чл.248 от ГПК, което в случая не било сторено, поради което е налице настъпила преклузия да се претендират на по-късен етап. Като втори аргумент се сочи, липса на приложимост на хипотезата по чл.79 ал.1 т.1 от ГПК тъй като изпълнителното дело не е прекратено, доколкото продължава срещу другия длъжник по изпълнението М. Х. спрямо която заповедта за изпълнение не е обезсилена и че спрямо нея взискателят ОББ АД има активен изпълнителен титул- изпълнителен лист издаден въз основа на заповедта за изпълнение, поради което разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Моли да се потвърди обжалваното разпореждане.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия, с ЧСИ Г.З. поддържа, че жалбата макар и допустима, по същество е неоснователна.

Повтаря изцяло тезата на взискателя ОББ АД, че редът за удовлетворяване на предявената претенция от длъжника не е по посочения от последния ред на чл.79 ал.1 от ГПК, че за същата следва да е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт относно претендираните разноски и че в случая това е следвало да бъде сторено в производство по ч.гр.д.№ 521/2017г., че от приложените по изпълнителното дело доказателства не се установявало това да е сторено, пори което възможността на А. Х. да направи това искане на по-късен етап в друго производство е преклудирана. Като следващ довод се изтъква, че не е налице хипотезата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК доколкото изпълнителното дело не е прекратено и същото продължава срещу длъжника М. А. Х., поради което разноските са за сметка на длъжника. Моли да се потвърдят обжалваните изпълнителни действия.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред частен съдебен изпълнител Г.С.З., рег.№ 888 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Пазарджик на 18.07.2017г. е инициирано изпълнително производство /ИД №201788804 00444 по описа на същия ЧСИ/, от взискателя ОББ АД, ЕИК000694959 и против длъжниците А. И. Х., ЕГН**********, от гр. П., ул.“Я.“ №14-кредитополучател и М. А. Х., ЕГН**********-солидарен длъжник, от гр.П., ул.“Р.Д.“ №16, за принудително събиране на дължими от двамата длъжници при условията на солидарност 3 парични суми в полза на банката, в размер на 26088.82лв-главница, законна лихва върху главницата от 22.06.2017г.; договорна лихва от 2235.03лв; наказателна лихва от 494.97лв; адвокатско възнаграждение по издаване на изпълнителния лист /ИЛ/ от 1314.73лв и държавна такса за издаване на ИЛ от 576.38лв. Като способи за принудително събиране на присъденото вземане взискателят е посочил, опис и публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот, подробно описан в молбата за образуване на изпълнителното дело, собственост на ипотекарните длъжници И.Т. Х., ЕГН********** и на С. А. Х., ЕГН-**********/нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №185, том II, рег.№3433, нот.д.№308 от 2006г. на нотариус П.К. при РС-П./; запор на трудовото възнаграждение на солидарния длъжник М. Х., налагане на възбрани върху притежавано от солидарните длъжници недвижимо и движимо имущество, запори върху дружествени дялове на А. Х. притежавани в 3/три/ търговски дружества, както и върху банковите сметки на длъжниците.

За процесното парично вземане в полза на взискателя ОББ АД и срещу двамата длъжници А. и М. Х.и и при условията на солидарна отговорност, е издаден изпълнителен лист №441 от 27.06.2017г. по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК на основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №357 от 26.06.2017г. постановена по ч.гр.д.№521/2017г. по описа на РС-П. и влязла в законна сила на 26.06.2017г.

Солидарният длъжник А.

И. Х. е получил лично поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, с изх.№ 8258 от 03.08.2017г., изпратена му от ЧСИ Захариев/л.89/, на дата 18.08.2017г. /л.251/, като срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на дата 01.09.2017г. /понеделник-присъствен ден/, а солидарният длъжник М. Х. /л.91/ е получила ПДИ чрез съпруга си А. Х., на същата дата, като и за този длъжник срокът да доброволно изпълнение е изтекъл на дата 01.09.2017г.

За осъществяване на процесуално представителство, защита и съдействие по процесното изпълнителното дело между длъжника А. И. Х. като упълномощител и адвокат П. Г. М. от АК-Пазарджик, е сключен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, №000357 с дата 18.08.2017г./датата на връчване на ПДИ на длъжника Х.-л.261/, с уговорен и заплатен в брой на пълномощника адвокатски хонорар от 719лв .Договорът е 4 приложен по изпълнителното дело като съдържанието и клаузите му, както и уговорения и заплатен адвокатски хонорар не са оспорени от насрещната страна.

С молба вх.№14358 от 10.12.2018г. /л.260/ подадена от длъжника А. И.а Х. чрез пълномощника си адв. М. е поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК поради обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №357 от 26.06.2017г., постановено с определение №437 от 24.08.2018г. на заповедния съд по ч.гр.д.

№521/2017г. и присъждане на разноските направени от длъжника А. Х. в изпълнителното производство-заплатения адвокатски хонорар от 719лв по цитирания договор за правна защита и съдействие.

Към молбата е приложено и цитираното определение на заповедния съд №437 от 24.08.2018г. на РС-П. по ч.гр.д.№521/2017г. /л.272/, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.417 и следващите от ГПК №357 от 26.06.2017г. по ч.гр.д.№521/2017г. по отношение на длъжника А. И.

Х., ЕГН-********** от гр.П. и е прекратено производството по ч.гр.д.

№521/2017г. Обезсилването на заповедта е постановено на формално основание предвидено в закона-непредставяне в срок на доказателства от заявителя, че е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.5 във връзка с ал.4 от ГПК.

С разпореждане на ЧСИ Захариев, изх.№1394 от 29.01.2020г., на основание на така постъпилата молба от длъжника А. Х. и издаденото съдебно определение от заповедния съд, е постановено прекратяване на изпълнителното производство срещу солидарния длъжник А. И. Х. на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК/л.280/. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила. Следва да се отбележи, че настоящият жалбоподател е наследник на ипотекарен длъжник по изпълнението-баща му И.Т. Х., починал на 12.10.2019г./виж удостоверение за наследници №283 от 09.03.2020г.-Община П.-л.294/.

За да остави без уважение искането на длъжника А. И. Х. за присъждане на направените от страната разноски в изпълнителното производство в размер на 719лв заплатени като адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство, съдействие и защита от адв.М., ЧСИ

Захариев е посочил, че присъждането на разноските на основание чл.79 ал.1 5 от ГПК следва да се извърши когато изпълнителното дело е прекратено съгласно чл.433 от ГПК и че в случая, изпълнението продължава по отношение на другия длъжник-М. А. Х., поради което разпоредбата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПК не е изпълнена и сторените разноски следва да са за сметка на длъжника.

Тези доводи не се споделят от въззивната инстанция.

Отговорността за разноски в изпълнителното индивидуална и тя се следва от буквата на закона. производство е

При образувано и висящо изпълнително производство с повече от един солидарни длъжници, в хипотеза на прекратяване на изпълнението по отношение на само един от длъжниците, последният има право на разноски, доколкото спрямо него изпълнителното производство е приключило и независимо, че изпълнението е останало висящо по отношение на другия/другите длъжници по изпълнението. Основанието за прекратяване на изпълнението срещу солидарния длъжник А. И. Х., е постановен акт от заповедния съд по реда на чл.415 ал.5 от ГПК с което е отменен/обезсилен/ актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист/ в случая заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, № 357 от 26.06.2017г./.

Следователно по принцип на длъжника на посоченото основание му се следва присъждането на разноските направени в изпълнителното производство тъй като е налице хипотезата на чл.79 ал.1 т.1 от ГПКпрекратяване на делото по отношение на този солидарен длъжник по чл.433 от ГПК извън случаите на прекратяване на изпълнението поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство/чл.433 ал.1 т.1/ , изоставени изпълнителни действия от взискателя или отмяната им от съда /т.2/ или разноските на взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени/т.3/. В случая, разноските на солидарния длъжник А. Х. за адвокатско възнаграждение са направени в хода на провежданото изпълнително производство и от момента на получаване на ПДИ и по което изпълнително дело е осъществена правната защита и съдействие спрямо него.