Определение № 2468 от 20.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2468 гр. Варна, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Ивелина Владова

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500998 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Т. Н. С. чрез адвокат М. Т. срещу решение № 980 от 15.03.2026 г. , постановено по гр.д.№ 1432 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Т. Н. С. с децата Георги и Ивайло, с който бащата има право да ги взема при себе си с преспиване всяка първа четна седмица от месеца от 9 часа в понеделник до 17 часа в неделя и всяка втора четна седмица от месеца от 18,30 часа в петък до 17 часа в неделя; както и в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща в полза на всяко едно от двете деца чрез тяхната майката месечна издръжка в размер на 180 евро, платими до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба /11.02.2025 г./ ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до възникване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че съдът следва да определи режим на лични отношения по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения и който да се доближава до обичайното им ежедневие. Безспорно е доказано, че бащата притежава необходимия родителски капацитет за самостоятелно отглеждане на децата и връзката му с Георги и Ивайло е силна, поради което и, ако бащата ги връща при майката в 18 часа в неделя, ще е по-добре за децата. Излага, че необосновано съдът е определил месечна издръжка за всяко дете в размер на 400 евро, респективно 1 въззивникът да заплаща 180 евро от тази сума. Не е ясно с какви мотиви е взето това решение, като се има предвид, че децата ще бъдат при баща си приблизително 1/3 от месеца. Също така се намира, че сумата от 400 евро месечно не съответства на обичайните нужди на за отглеждане на дете, считайки че сумата от 330 евро месечно отговаря на обичайните разходи за дете. Твърди, че е в състояние да заплаща месечно сумата от 155 евро за всяко едно от децата, още повече, че майката има по-високи възможности.

Възразява се и против определеният начален момент на издръжката, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че фактическата раздяла между родителите е настъпила на 18.05.2025 г. и дотогава въззивникът е полагал грижи за децата и е осигурявал средства.

Иска се решението в атакуваните му части да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се определи режим на лични отношения между бащата и децата, както следва: всяка първа четна седмица от месеца от 9 часа в понеделник до 18 часа в неделя и всяка втора четна седмица от месеца от 18,30 часа в петък до 18 часа в неделя; да се отхвърлят исковете за издръжка на двете деца за разликата над 155 евро до 180 евро; както и да се определи начален момент на дължимостта на издръжката от 18.05.2025 г.

Въззиваемата страна Р. И. Б. чрез адвокат А. Т. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и счита атакуваното решение за правилно и закононъобразно, което като такова следва да бъде потвърдено. Излага подробни аргументи защо така определеният режим на лични отношения е съобразен с интересите на децата, както и защо постановеният размер на месечна издръжка е съобразен с нуждите на децата, възможностите на родителите и социално-икономическите условия.

Направено е доказателствено искане за разпит на един свидетел при режим на водене за доказване на нововъзникналите обстоятелства след постановяване на обжалваното решение.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията 2 за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Имайки предвед така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на съда намира, че следва да даде възможност на въззиваемата страна да уточни какви са конкретните нововъзникнали факти и обстоятелства, които се иска да бъдат доказани посредством гласни доказателства, доколкото не са посочени в отговора на въззивната жалба, след което да се произнесе по искането.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемата страна Р. И. Б. в едноседмичен 3 срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни какви са конкретните нововъзникнали факти и обстоятелства, които се иска да бъдат доказани посредством гласни доказателства.

ОТЛАГА ппроизнасянето по направеното доказателствено искане след уточнението му.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.06.2026 година от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4