Решение № 226 от 12.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Бургас, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20232100900507 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Джи ес ди - 78“ ЕООД, ЕИК 203528349, със седалище и адрес на управление: гр.София 1504, район Витоша, бул. „Черни връх“ № 175, вх.В, ап.5А, представлявано от управителя Даниел Ваньов Несторов, чрез пълномощник адв. Людмил Славчев Димитров от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. ж.к. „Разасадника“ бл.№ 29, вх.Г, ет.3, ап.77 против „Бургаспътстрой” АД с ЕИК 102005075, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул.

„Цариградска“ № 30, представлявано заедно от изпълнителния директор Диана Николова и председателя на СД Христо Георгиев Георгиев, да бъде осъдено да заплати сумата от 237 477,77 лв. главница по прехвърлени вземания на „Селена 52“ ЕООД с ЕИК 130997265 към „Бургаспътстрой“ АД по издадени фактури с постановление от 02.03.2023г. с изх.№ 14034 за възлагане вместо плащане на ЧСИ Виолета Матова по изп.д.№ 555/2022 г., сумата от 39 138,32 лв. законна лихва за периода 07.07.2022 – 06.12.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Според изложеното в исковата молба, на 01.07.2015 год. между „Джи ес ди - 78” ЕООД (в качеството на изпълнител) и „Селена 52” ЕООД с ЕИК ********** (в качеството на възложител) е бил 1 сключен договор за охрана, като са били сключени и 10 бр. анекси. По силата на договора, първото дружество е осъществявало охрана на обекти на второто дружество срещу заплащане. На 27.05.2022г. страните подписали споразумение, според което „Селена 52” ЕООД дължи на ищеца общо 287 477,19 лв., от които 278 120 лв. главница и 11 357,19 лв. законна лихва по 7 бр. фактури, издадени от „Джи ес ди - 78” ЕООД. Дружеството изпълнило само частично споразумението, което обосновало подаване от страна на ищеца на молба по чл.417 от ГПК пред РС-София и издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д.№ 36998/2022г. за сумата от общо 237 477,19 лв. главница по сключеното споразумение, ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 4749,55 лв. и адвокатско възнаграждение от 6000 лв. Ищецът се присъединил като взискател по вече образуваното изп.д.№ 20228600400555 на ЧСИ Виолета Матова, като с постановление за възлагане вместо плащане от 02.03.2023г., са били възложени в полза на ищеца вземания на „Селена 52” ЕООД към „Бургаспътстрой“ АД по подробно изброени фактури, като съдебният изпълнител посочил, че с това действие погасява вземането на „Джи Ес Ди[1]- 78” ЕООД от длъжника „Селена 52“ ЕООД по изпълнителното дело, което към 02.03.2023 год. възлиза на сума в размер на 251 572,65 лв., от които 237 477,77 лв. олихвяема сума от 07.07.2022 г., ведно със законната лихва, която до момента на издаване на постановлението е в размер на 14 095,46 лв., произходяща от изпълнителен лист, издаден на 19.07.2022 год. от РС-София по цит. частно гражданско дело. Ищецът поканил ответника да плати незабавно с уведомително писмо вх.№ 29/ 06.03.2023г. и макар „Бургаспътстрой“АД да признало вземанията, заявило, че е получило писмо от „Първа инвестиционна банка“ АД, с което е било уведомено по реда на чл.34, т.2 от ЗОЗ, че вземането на „Селена 52“ ЕООД е било заложено по реда на ЗОЗ и залогът е вписан в ЦРОЗ с вх. рег. № 2017112102396, подновен с вх. рег. № 2022100300732, както и за това, че заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение спрямо това вземане. Поради това и ответникът не знаел на кого да плати. Липсата на плащане мотивирала „Джи ес ди - 78“ ЕООД да предяви иск за обявяване на „Бургаспътстрой“АД в несъстоятелност, като с решение № 352/ 14.11.2023г. по т.д.№ 93/2023г. състав на ОС-Бургас отхвърлил молбата. Цит. са част от мотивите на съда относно 2 това, че претендираните от „Джи Ес Ди[1]- 78” ЕООД не са заложени в полза на „ПИБ“ АД, а са свободни от залог.

Ответникът „Бургаспътстрой“АД в отговора на исковата молба, оспори предявените искови претенции поради тяхната неоснователност.

Твърди, че „Джи Ес Ди[1]- 78” ЕООД не е кредитор на ответника поради липса на търговски отношения с него. Независимо от извършеното възлагане по чл.510 от ГПК, на 27.02.2023г. „ПИБ“ АД уведомила ответника по реда на чл.34, т.2 от ЗОЗ, че вземането на „Селена 52“ ЕООД е било заложено по реда на ЗОЗ и залогът е вписан в ЦРОЗ с вх. рег. № 2017112102396, подновен с вх. рег. № 2022100300732, а от друга страна с вписване вх.№ 2023021501548 е пристъпила към изпълнение по реда на ЗОЗ спрямо вземанията на „Селена 52“ ЕООД от „Бургаспътстрой“АД. Цит. е нормата на чл.44а, ал.2 от ЗОЗ, според която с вписването на пристъпване на изпълнение в ЦРОЗ, заложеното парично вземане се счита „възложено за събиране на заложния кредитор“.

Всичко това следвало и от издаденото от ЦРОЗ удостоверение № 1578061/ 23.03.2023г. – учреденият залог бил от 21.11.2017г. и с предмет „Залог върху динамичната съвкупност от всички свои (на „Селена 52“ ЕООД) настоящи и бъдещи вземания…“, в общ размер на 632 204,72 лв., съгласно Опис приложение № 1, неразделна част от заявлението. В приложението като част от цялото заложено имущество били отбелязани и вземания на „Селена 52“ ЕООД в размер на 470 400 лв. (тази сума надвишавала действителните вземания). Понеже ЦРОЗ е публичен, рискът бил изцяло за „Джи Ес Ди[1]78” ЕООД, което пожелало да му бъде възложено вземане, обременено с особен залог. Мотивите на постановеното решение по т.д.№ 93/2023г. не обвързват страните и не позволяват на ответника да плати на ищеца, с което да се освободи от задължението си. Недопустимо е по закон, придобиването на едно заложено вземане от трето лице по време на провеждане на принудително изпълнение в полза на заложния кредитор по ЗОЗ, но извън това принудително изпълнение и без присъединяване на заложния кредитор в принудителното изпълнение по реда на ГПК. Липсват и доказателства, че „ПИБ“ АД е била конституирана като присъединен взискател по изпълнителното дело или че е дала съгласие за извършване на разпореждане с вземането, с което пък ЧСИ е нарушил ЗОЗ и по-точно чл.17 ал.3.

Последицата е нищожност на извършеното действие, цит. е съдебна практика приложима към настоящия случай поради характера на възлагането вместо 3 плащане на „принудителна“ цесия. Ответникът счита за относими и мотивите към Закона за изменение на ЗОЗ - §.11, чл.17. Също така, съобразно чл.17 ал.5 от ЗОЗ, ЧСИ е следвало да конституира заложния кредитор като взискател и при разпределение на постъпилите суми да го удовлетвори привилегировано според чл.136 от ЗЗД. Като резултат заявява, че съдът следва да не взима предвид извършеното възлагане по чл.510 от ГПК, тъй като същото не поражда валидно действие като извършено принудително разпореждане с права на длъжника в полза на взискател – хирографарен кредитор, без да се зачитат правата на заложния кредитор в противоречие със закона, както повелява чл.17 ал.3 и чл.17 ал.5 от ЗОЗ.

На следващо място се твърди, че на 31.03.2023г. в свое писмо, ЧСИ В.Матова уведомила дружеството, че общото задължение по изпълнителното дело вече е с размер от 3 039 211,24 лв., а наложеният запор не е вдигнат, което препятства „Бургаспътстрой“АД да плати на ищеца. Пречка е и невъзможността, „Бургаспътстрой“АД да определи каква сума е била прехвърлена на „Джи Ес Ди[1]- 78” ЕООД с постановлението за възлагане.

Твърди, че липсва индивидуализация, кои са носителят и длъжникът на възложеното вземане и от какъв правопораждащ факт произтича то. В диспозитива не били описани конкретните вземания и на какво основание се възлагат – само се казвало, че са запорирани вземания на „Селена 52“ ЕООД към „Бургаспътстрой“АД в размер на общо 276 000 лв., възникнали на основание на цит.фактури. Но се сочело, че изпълнението се приключва до сумата възложена вместо плащане в размер на 251 572,65 лв., а вземането е на стойност 276 000 лв. Цит. е практика на ОС-Бургас и Апелативен съд – Бургас.

С тези доводи, „Бургаспътстрой“АД прави възражение за нищожност на постановлението за възлагане от 02.03.2023г. поради липса на конкретизация на задълженията, които са били прехвърлени. В случай, че съдът приеме съществуването в полза на „Джи Ес Ди[1]- 78” ЕООД на вземане спрямо ответното дружество, се твърди, че такова не съществува. При прилагане на чл.12 от ЗОЗ и чл.30 ал.3 от ЗОЗ въпреки забраната на чл.17 ал.3 от ЗОЗ, всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременено със залога и има положение на залогодател или това е правното положение на „Джи Ес Ди[1]- 78” ЕООД.

Следователно дружеството няма право да предприема действия за удовлетворяване, а следва да го пази за удовлетворяване на заложния 4 кредитор, който вече е предприел такива действия. В полза на това твърдение се цит.съдебна практика на ВКС (решение № 50175/ 21.12.2022г. по т.д.№ 1837/2021г., I т.о. и др.). След уведомяването на длъжника от заложния кредитор според чл.34 т.2 от ЗОЗ, длъжникът няма право да се разпорежда със заложеното право самостоятелно.

Ищецът подаде допълнителна искова молба, в която твърди на първо място, че не е налице особен залог върху вземанията на ищеца в полза на „ПИБ” АД, доколкото бъдещите вземания на „Бургаспътстрой“АД не са били определяеми към 2017г. (при подписване на договора) и затова не са били заложени. Индивидуализацията на заложените права се е извършвало чрез подписване на анекси и опис-приложения. Последният анекс е с дата 07.12.2020г. и в него процесните вземания за периода от 07.01.2021 – 04.05.2022г. не са били включени. Поради това и полученото от ответника към 27.02.2023г. уведомление от банката за пристъпване към изпълнение, не се отнася до процесните вземания, какъвто извод е направил и състав на ОСБургас по т.д.№ 93/23г. Второ, твърдението на ответника, че не знаел на кого да плати, е неоснователно, тъй като според чл.17 ал.5 от ЗОЗ, след като е наложен запор върху вземанията преди пристъпване към изпълнение на заложен кредитор по ЗОЗ, то същият се удовлетворява в рамките на изпълнителното производство. Следователно „Бургаспътстрой“АД е трябвало да преведе дължимата сума по сметка на ЧСИ съобразно чл.508 ал.3 от ГПК, като В.Матова да извършва разпределение на постъпилите суми, а недоволните кредитори биха имали правото да обжалват – чл.463 от ГПК.

Това е основание да се приеме за неоснователно и твърдението в отговора, че възлагането вместо изпълнение било нищожно, доколкото такова задължение има залогодателят, но не и трето лице, което е придобило вземането. Трето, „ПИБ“ АД е подала жалба против постановлението за възлагане на ЧСИ, като състав на СГС е отхвърлил жалбата по образуваното в.гр.д.№ 5812/2023г. като недопустима, което определение е влязло в сила. Самото постановление не е било обжалвано нито от длъжника, нито от „Бургаспътстрой“АД. Четвърто, постановлението за възлагане не съдържа пороци, които да правят невъзможно пораждане действието на принудителна цесия. „Джи ес ди - 78“ ЕООД счита, че в процесното постановление, ЧСИ е изпълнила изискванията на закона и ясно и точно е посочила кои са носителят и длъжникът на възлаганото вземане и от какъв правопораждащ факт произтича същото.

5

Постановлението за възлагане не е необходимо да има мотиви и диспозитив, за да бъде зачитано съобразно чл.297 от ГПК. Самите вземания са изискуеми – ответникът е отразил счетоводно извършените операции в дневниците на покупките, отразявайки сумите по фактури, а освен това в своя отговор на запорното съобщение е признал дължимостта на вземанията.

Депозираният от „Бургаспътстрой“АД отговор на допълнителната искова молба съдържа твърдения, че категорично е налице залог върху „Цялото заложено имущество като съвкупност от вземания, съдържаща и вземанията по опис приложение“ към заявление на банката, която е пристъпила към изпълнение според вписване № 2023021501548, а самото постановлението за възлагане е от 02.03.2023г. Отново са изложени доводи за неяснота, на кого следва да плати ответното дружество, тъй като претенции към вземанията има и от страна на „ПИБ“ АД. Като основание за неплащане е посочен и наложен запор на тези вземания от ЧСИ В.Матова по изпълнителното дело.