Решение № 1606 от 22.07.2019, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1606

Град Пловдив,

22 юли 2019 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,

ІV състав, в открито заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 972 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Български етерично-маслени расте­ния“ ЕООД против писмо № 01-2600/8496 от 19.02.2019 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), с което на ос­нование чл.10, § 4, във връзка с чл.21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от

27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т.5 от Методиката за намаляване и отказ­ване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, и чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11 от 06.4.2009 г. е отказвана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на дружеството по направление „Биологично растение­въдство”.

Според дружеството-жалбоподател оспореното писмо е незаконосъобразно и необосновано, защото административният орган не е спазил дадения с решение по адм. дело № 1095/2016 г. на АС Пловдив, оставено в сила с решение по адм. дело № 11174/2017 г. на ВАС, срок за ново произнасяне след отмяната на предходното решение на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. В оспореното писмо не са посочени фактите, въз основа на които административният орган е правил изводите си, макар с цитираните съдебни решение да е прието, че ИСАК не е достатъчно съвършена система. Иска се отмяна на оспореното писмо и претендират се раз­нос­ките по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалба­та за неоснователна и моли тя да се отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от акта, доколкото с него се прекратява агроекологичния ангажимент на дружеството.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за доставяне (л.160) на оспорения акт и от пощенския плик (л.12), с който жалбата е изпратена до съда. Жалбата е срещу административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата законосъобразност. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че със съдебно решение № 1118 от 23.06.2017 г. по адм. дело № 1095/2016 г. на АС Пловдив, оставено в сила с решение № 15653 от 14.12.2018 г. по адм. дело № 11174/2017 г. на ВАС, ІV о., е отменено уведомително писмо № 01-2600/8496 от 15.04.2016 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл.10, § 4, във връзка с чл.21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/ 2005 г. и в съответствие с т.5 от Методиката за намаляване и отказване на агро-екологични плащания по мярка 214 е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление „Биологично растениевъдство” на „Български етерично-маслени растения“ ЕООД, и преписката е върната на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Предмет на настоящото дело е издаденият нов акт от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ след връщането на преписката от съда.

С писмо № 01-2600/8496 от 19.02.2019 г. зам.-изпълнителният директор на ДФЗ отново на ос­нование чл.10, § 4, във връзка с чл.21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и в съответствие с т.5 от Методиката за намаляване и отказ­ване на агроекологичните плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, и чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е отказвал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент на дружеството по направление “Биологично растение­въдство”.

За да достигне повторно до този резултат, въз основа на резултатите от административните проверки, получени от съпоставката на одобрените за подпомагане парцели, заявените за подпомагане площи за текущата 2017 година и информацията от МЗХГ, зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е установил, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата 2015 година парцели спрямо одобрените парцели за участие в направление „Биологично растениевъдство“ е 85,59 %, което е в нарушение на чл.24, ал.1 и 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (наричана по-нататък Наредба № 11 от 6.04.2009 г.). Именно неспазването на изискването одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления да се намали с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, е основанието да се откаже финансовото подпомагане на „Български етерично-маслени растения“ ЕООД. В таблица – приложение 1 (л.159) към писмото, обективиращо отказа на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, са посочени номерата и площта на одобрените парцели и номерата и площта на заявените за подпомагане през 2015 година площи, от което е видно, че намаляването на заявените за подпомагане площи за кампания 2015 година е повече от 10 %.

Видно от представената административна преписка, в изпълнение на задължителните указания на съда след връщане на преписката за ново произнасяне административният орган е изискал от дирекция „Поземлени отношения и комасация“ на МЗХГ и от дружеството-жалбоподател (л.170-171) информация за: 1) представените от дружеството документи, доказващи право на ползване на земеделски площи, в ОСЗ и в МЗХГ за регистриране в специализиран софтуерен продукт, за които земеделски площи не е предадена информация към Разплащателната агенция;

2) за извършено степенуване на правото на ползване, ако и друг стопанин е предоставил документ за същия имот; 3) за наличие на други причини за отказ за регистриране на права на ползване.

В отговор на изисканата информация с писмо от 09.02.2019 г. (л.161-162 и л.165-166), към което е приложена подробна таблица на декларираните от „Български етерично-маслени растения“ ЕООД земеделски площи за обработване по различни програми с оглед начина на трайно ползване директорът на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ на МЗХГ е отговорил на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, че за стопанската 2014-2015 г. „Български етерично-маслени растения“ ЕООД не е подало декларация по чл.69 ППЗСПЗЗ и заявление по чл.70 ППЗСПЗЗ, като съгласно регистрите, поддържани от ОСЗ Калояново, и от справката от информационната система „Ползване на земеделски земи ІІ“ за регистрираните договори се установява, че дружеството е представило за регистрация договори за наем и преаренда на имоти в землището на с. Г.М.и с. И.В. през 2013 г. и 2014 г., но за 2015 г. няма регистрирани правни основания за ползване на БЗС-16328-220-5 в землището на с. Г.М.и на БЗС-32038-181-1 в землището на с.

И.В..

Дружеството-жалбоподател не е представило никакви допълнителни доказателства или писмено становище.

Въз основа на констатациите от проверките на информационните системи на ДФЗ – РА и на МЗХГ зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспорения отказ – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател е до­пусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Вещото лице е изследвало подаденото през 2012 г. от Л.К.заявление за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и заявените за подпомагане земеделски парцели – четири БЗС в землището на с. Г.М., с. З. и с. И.В., с обща площ 47,11 ха, която е била изцяло одобрена за участие в мярката. Посочено е, че през 2013 г. Л.К.е прехвърлил петгодишния ангажимент на „Български етерично-маслени растения“ ЕООД. Според вещото лице парцелите, декларирани от дружеството чрез ИСАК през 2013 г. и 2014 г. припокриват първоначално подаденото заявление за подпомагане от Л.К., но в заявлението от 21.04.2015 г. за подпомагане през 2015 г. дружеството е декларирало 38,29 ха, т.е., има намаление на площите спрямо 2012 г. Вещото лице е посочило, че документите за правно основание за ползване на определени земеделски парцели се регистрират в ОСЗ Калояново и няма данни за неодобрени парцели по мярка 214, но има недекларирани парцели, които дружеството продължава да обработва и през 2015 г.

Според вещото лице намалението на общата площ за 2015 г. идва от площите в землищата на с. И.В. и с. Г.М., където за 2015 г. са декларирани 16,10 ха и 16,83 ха, докато в първоначалното заявление тези площи са съответно 21,48 ха и 20,48 ха. След справка в ОСЗ Калояново вещото лице е установило, че по заявлението на „Български етерично маслени растения“ ЕООД за кампания 2015 г. общата площ на недекларираните за участие площи по кадастрални номера на имоти в землището на с. Г.М., включени в БЗС 16328-220-5, е в размер на 3,65 ха, тя не е допусната да бъде зая­вена и очертана от самата система поради липса на регистрирано правно основание за ползва­не, а за землището на с. И.В. общата площ на неодобрените за участие площи по кадастрални номера на имоти, включени в БЗС 32038-181-1, е в размер на 5,43 ха, която не е допус­ната да бъде заявена и очертана поради липса на правно основа­ние за ползване.

Вещото лице правните основания за ползване се регистрират в ОСЗ по местонахождение на имота и след това регистрираните правни основания се предават в базата данни на ИСАК, съответно когато бенефициерът декларира (очертава) парце­лите се взема под внимание. През 2015 г. не е било възможно да се декларира парцел без регистрирано правно основание в ОСЗ, като след 2014 г. правните основания са се декларирали до 15 февруари и няма данни бенефициерът да е подавал такива декларации. Вещото лице посочва, че това е протокол за приемане на правни основания за визуализация в ИСАК. Съответно за 2015 г. вече не е било възможно без протокол за приемане на правни основания да се визуализират в ИСАК земеделските земи, които се обработват и с които се кандидатства за подпомагане. Съответно ИСАК не позволява да се декларира парцел по мярка 214 без правно основание. Когато пропускът се констатира в момента на подаване на заявлението за подпомагане парцелът остава недеклариран (неочертан), като заявлението трябва да се приключи без тези парцели. Вещото лице посочва, че се правят автоматични проверки, при които се появява т.нар. фатална грешка, при която ИСАК не може да приключи заявлението и оставя заявлението в режим на работа, т.е., като неприключено заявлението отпада в целия си размер от подпомагане за текущата година след изтичане на срока за очертаване (деклариране). След очертаване на площите се извършва автоматична проверка на въведените данни и кандидатът се уведомява за допуснати грешки. Според вещото лице ИСАК не дава информация за имотите с декларирана по-малка площ спрямо предходната година.

Съдът намира, че настоящото заключение напълно съвпада като изводи със заключенията на вещото лице, приети по адм. дело № 1095/216 г. на АС Пловдив (л.115-124), и в този смисъл възраженията на процесуалния представител на дружеството против правилността на настоящото заключение, както и искането за извършване на повторна експертиза се явяват напълно голословни, необосновани и недоказани. И двете вещи лица безспорно установяват, че дружеството не е извършило необходимите действия през 2015 г. за деклариране на площите по мярка 214, за които е поет агроекологичният ангажимент, поради което недеклариране именно ИСАК е от­казала да приеме подаденото заявление за плащане и се е стигнало до корекция. Т.е., отказът да се извърши плащане и прекратяването на агроекологичния ангажимент се дължи на бездействието на самото дружество, а не на недостатъци на системата.