Решение № 242 от 30.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Благоевград, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20261210200538 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Л. П. с местоживеене в гр.София, подадена чрез неговия защитник адв.Ч., против НП№244а-127/18.03.2026г., издадено от ВПД Директор на ОДМВРБлагоевград, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153.39 евро, във връзка с административно нарушение, квалифицирано по чл. 45, ал.3, вр. с чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че са налице редица процесуални пропуски при издаването на обжалваното НП и мотивиращият го АУАН, както и неяснота относно вмененото административно нарушение, неговата фактическа обосновка и санкциониране.

Алтернативно се застъпва и становището, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение и наказващият орган не е обосновал неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо до съда с административната преписка и в писмено становище по делото, се изразява позиция и съображения за неоснователност на жалбата, като се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН. Прави се и искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение за процесуалният представител на 1 наказващият орган в процеса-юрисконсулт Я..

Районна прокуратура –Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 09.04.2026г, а жалбата срещу него е подадена на 20.04.2026г. / Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 12.09.2025г., органите на ОДМВР-Благоевград са извършили специализирана полицейска операция в центъра на Благоевград за установяване на непълнолетни лица в питейните заведения на града. В тази операция участвали и полицейските служители Л. М., Н. Д. и М. А., трите служители към 01 РУП – Благоевград .

Около 23.00 часа на посочената дата, на пейки пред сградата на „Американски университет“ в Благоевград, находящ се на пл.“Г. Измерлиев“№1, полицейските служители установили група деца, които били без родители, както и без възрастен придружител. Децата били отведени в сградата на 01 РУП – Благоевград, където сред тях идентифицирали и непълнолетния Д. Д. П. с ЕГН **********.

От детето били снети обяснения със съдействието на св.А. като служител ИДПС към ОДМВР-Благоевград, като така било изяснено, че детето в момента е оставено да живее при баба си –св.М., а баща му Д. П. живее в гр.София. След което, в управлението била извикана по телефон св.М.. От нея също били снети обяснения, след което детето Д. й било предадено от полицейските служители с нарочна разписка на 13.09.2025г.

На 17.11.2025г., св.М., в присъствието на свидетелите Д. и А., съставила на жалбоподателя АУАН№1899а-108/20.11.2025г., в качеството му на родител на непълнолетния Д. Д. П., за това, че същият, не е полагал грижи за детето си, а именно не го придружил и не му осигури придружител след 22.00 часа на 12.09.2025г., около 23.00 часа, на обществено място /в Благоевград, на площад „Г. Измерлиев“, пред сградата на посочения университет в Благоевград/. Това описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано с този документ като административно нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4, вр. с чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето. АУАН е връчен лично на жалбоподателя на 05.12.2025г.

Въз основа на АУАН, на 18.03.2026г., ВПД Директорът на ОДМВР-Благоевград, е 2 издал обжалваното НП№244а-127, с което за посоченото в акта нарушение, на основание 45, ал.3, вр. с чл. 8, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 153.39 евро. НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя на 09.04.2026г.

Между страните в процеса не е спорно, че жалбоподателят е родител /баща/ на непълнолетния Д. Д. П., както и, че той живее и е с постоянно местоживеене, включително и към процесната дата, в гр.София, като в тази насока са и показанията на св.М..

Няма спор между страните и относно обстоятелството, че наказващият орган И. Т. е заемал длъжността „ВПД директор“ на ОДМВР - Благоевград към датата на издаване на обжалваното НП, като това е и служебно известно обстоятелство на съда.

Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда с посочените писмени доказателства /АУАН, разписка за връщане на дете/, с показанията на свидетелите по акта М., Д. и А., както и с показанията на бабата на детето Д. –св.М.. Всички те по безпротиворечив начин установяват, че на отразената в акта и в НП дата, след 22.00 часа /около 23.00 часа/, непълнолетният Д. Д. П., се е намирал на посоченото в тези документи публично място, без родител и без възрастен придружител.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за административно нарушение по чл.45, ал.3, вр. с чл. 8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото е и надлежно връчено на жалбоподателя /лично/

АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН, като в тях са включени част от задължителните реквизити за такива документи по смисъла на чл. 42 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН/за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, съставител и неговата длъжност, дата и място на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението, както и доказателства, които го обосновават. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за неяснота относно датата на издаване на АУАН, която е недвусмислено посочена в него, а именно 17.11.2025г., след като втората посочена негова дата в титулната му част, ведно с номера на акта, е дата на регистрирането му в системата и деловодната програма на съответното полицейското управление, която е резонно да е същата или последваща на датата на издаването му.

Същевременно съдът констатира фактическа неяснота относно посочените в АУАН и в НП, обстоятелства, свързани с вмененото нарушение и описващи начина на извършване на това деяние и неговата правна квалификация –„по чл. 45, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл. 8, ал.3 и ал. 4 от ЗЗД“.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, родителите, 3 настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст.

Според чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст.

С разпоредбата на чл.45, ал.3 от Закон за закрила на детето, родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, наруши чл.8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, не осигури придружител по чл. 8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лева, а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лева.

Така тази законодателна уредба очертава два самостоятелни състава на административно нарушение, чието изпълнително деяние е бездействие и неизпълнение на вменено от законодателя задължение на посочените адресати, а именно : ако не придружат непълнолетното лице в хипотезата на чл.8, ал.3 от Закон за закрила на детето или ако не обезпечат негов придружител в хипотезата на чл. 8, ал. 4 от този закон. Именно за това и при неизпълнение на всяко от тези задължения и респ. осъществяване на всяко от двете описани алтернативни нарушения, в разпоредбата на чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето, са предвидени и две отделни и самостоятелни административни наказания , макар и едникви по вид и размер . /В тази насока е и съдебната практика на БАС, а именно: Решение №724 от 26.02.2026г., постановено по кнахд №2318/2025г. и Решение №1467/19.03.2026г., постановено по кнахд №1909/2024г./

В конкретният казус съдът констатира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е посочено фактически неясно, защото макар да е отразено в НП и в АУАН, че жалбоподателят е родител на непълнолетния Д. Д. П. и като такъв по принцип да е адресат на задълженията по чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, в казуса с тези документи, на него му е вменено едновременно извършването и на двете алтернативни нарушения на тази законова норма, т.е. напрактика са му вменени 2 отделни административни нарушения. Така за жалбоподателя, възниква съществена фактическа неяснота относно това, какво административно нарушение и конкретно с какво изпълнително деяние му е вменено. Ясното и конкретно описване на нарушението /обстоятелствата и начинът на извършването му/, са задължителен реквизит както на АУАН по чл.42,ал.1 т.4 така и на НП по смисъла на чл.57, ал.1 т.5, предл.1 от ЗАНН. Ето защо, липсата и респ.допуснатата фактическа неяснота на такъв реквизит до степен на неговата липса в съдържанието на тези документи, винаги е съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява в съществена степен правото на защита и възможността за организиране на защита от страна на дееца и за това е достатъчно и самостоятелно 4 основание за отмяна на НП, заради неговата процесуална незаконосъобразност .

Отделно от горното, следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 45, ал.3 от Закона за закрила на детето, за всяко от самостоятелните нарушения по чл.8, ал.3 и ал.3 от този Закон, законодателят е предвидил и две отделни административни наказания за тях. Това също не е отчетено от наказващият орган, защото с обжалваното НП, макар да са описани едновременно и двете нарушения, като вменени такива на жалбоподателя, за тях му е наложено само едно административно наказание –„Глоба“ в размер на 153.39 евро, като по този начин не става ясно и за кое от двете деяния е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. с обжалваният акт. Последното също обуславя процесуална незаконосъобразност на НП и поради допусната неяснота в санкционната част на този акт, която също е задължителен и основен реквизит на НП по смисъла на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН.

Посочената конструкция и съдържание на обжалваното НП противоречи и с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, която регламентира, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. По аргумента на тази законова норма, наказващият орган не би могъл законосъобразно да наложи едно наказание за извършени в казуса две нарушения и следва винаги да отмери и наложи административно наказание за всяко от нарушенията, като се конкретизира кое наказание, за кое конкретно нарушение се отнася, макар да няма процесуална пречка с един и същи акт да се констатира извършването на няколко нарушения за едно и също лице. Ето защо, налагането на едно общо наказание с НП за няколко нарушения /в казуса две такива/, също следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания акт, тъй като този начин на санкциониране е ограничил правото на защита на дееца, възпрепятствайки го да разбере и за кое точно нарушение е бил санкциониран. /В тази насока е Решение №724 от 26.02.2026г., постановено по кнахд №2318/2025г. по описа на БлАС/