Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 46766 от 10.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40683/2025
Вид
Определение № 46766
Подписан
10.11.2025
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46766 гр. София, 10.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110140683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 83 ГПК.

Ищцата Т. Л. С. чрез адв. М. П. – АК-София, е предявила срещу Столичната община иск за осъждане на ответната община да заплати на ищцата сумата от 20000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – влошаване на здравословното ú състояние /ексцес/, последица от инцидент /падане на 12.09.2019г. в град София на ул. „Аксаков“ № 28/, сумата от 7791,06 лева, представляваща законна лихва за забава от датата на влошаване на състоянието до подаване на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба /16.07.2025г./ до окончателното изплащане на сумата. С Молби от 18.08.2025г. ищцата е поискала да бъде освободена от заплащането на държавна такса по делото поради липса на средства да я заплати. Представена е декларация за материално и гражданско състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Касае се обаче не за хипотеза, в която заплащането на дължимата сума ще предизвика неудобство и известно затруднение, а за такова финансово-имуществено положение на лицето, което го поставя в реална невъзможност да упражни ефективно правото си на иск и достъп до правосъдие, тъй като внасянето на държавна такса е непосилно за него. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

Дължимите държавни такси по делото са 1111,64 лева.

Под страх от наказателна отговорност Т. Л. С. е декларирала, че получава месечен доход от пенсия от 630,50 лева, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито предоставя услуги с личен труд. Не е в граждански брак. Осигурява издръжка само на едно лице. Има два апартамента, като единия е предоставила на дъщеря си и семейството ú за обитаване, поради което не може да реализира доходи от него. Не притежава дялове и акции в търговски дружества. Страда от заболяване, налагащо разходи от 100,00 лева месечно.

При извършена служебна проверка в НБД „Население“ се установи, че Т. Л. С. е разведена, като няма ненавършили пълнолетие деца. Видно от извършената справка, в периода м.03.2025г.-м.08.2025г. ищцата получава пенсия между 580,57 лева и 630,50 лева.

Получената от ТД на НАП справка посочва липса на данни за доходи от трудови или извънтрудови правоотношения.

1

Според предоставената от СДВР справка, Т. С. няма регистрирани моторни превозни средства.

Видно от служебно изисканата справка от Българската народна банка, Т. С. е титуляр на сметка в „Банка ДСК“ АД. По реда на чл. 62, ал. 2 ЗКИ е изискана информация за наличностите по сметката, като се установява наличност от 7,33 лева. Банковата сметка не е посочена в декларацията, но, доколкото същата е с незначителен авоар, съдът приема, че декларираното е съответно на житейски обоснованото – че липсват суми на банков влог.

Извършена е служебна справка в Имотния регистър. Установени са данни за единия от посочените в декларацията апартаменти. Също така се установява наличието на дадени под аренда земи в землището на село Житуша /община Радомир, област Перник/. Така притежаваните земеделски земи, съответно сключените за тях арендни договори, не са посочени в подадената под страх от наказателна отговорност декларация. Това поражда обосновано съмнение в цялостната достоверност на заявените в декларацията обстоятелства, като така ищцата сама ограничава възможността на съда да извърши обективна преценка на нейното лично, здравословно и имуществено състояние и да формира обективен и съответстващ на реалното положение извод относно основателността на искането за освобождаване от държавни такси по делото. Само това е достатъчно искането да бъде оставено без уважение. В подкрепа на изложените мотиви е и съдебната практика: опр.4425/04.10.2024г.-ч.к.гр.д.2637/2024г.-ВКС,ІVг.о., опр.415/08.06.2021г.ч.гр.д.5793/2021г.-СГС-ГО, опр.2605/24.09.2021г.-ч.гр.д.8358/2021г.-СГС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Л. С. за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен срок от съобщението.

Определението да се съобщи на Т. Л. С. чрез адв. М. П..

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2