Решение № 317 от 16.12.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 148/2025
- Вид
- Решение № 317
- Подписан
- 16.12.2025
- Състав
- Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова, Ванухи Бедрос Аракелян
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.21 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.423 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- Чл.499 ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.500 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.47 ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 317 гр. Варна, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20253001000148 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 509 от 06.12.2024г. по търг.дело № 616/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на О. Л. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща и М.А.Р. Л., вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ *****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 60 000лв. до присъдените 112 000лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при същото ПТП на доведената и майка Н. М. Л. М. за разликата над 15 000лв. до присъдените 40 000лв.; на О. Л. М. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната майка Н. М. Л. М. вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при 1 управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ *****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 120 000лв. до присъдените 160 000лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при същото ПТП на доведения и баща М.А.Р. Л. изцяло в присъдения размер от 28 000лв.; на Н. М. О. Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната майка Н. М. Л. М. вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ *****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 120 000лв. до присъдените 160 000лв. и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при същото ПТП на доведения и баща М.А.Р. Л. изцяло в присъдения размер от 28 000лв.; на М. Л. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на мъжа, с когото е била във фактическо съжителство Я.У. вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ *****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 120 000лв. до присъдените 180 000лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за кремация изцяло в присъдения размер от 2 800лв.; на М. М. Л. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейната дъщеря Н. М. Л. М., вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ *****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 90 000лв. до присъдените 160 000лв.; на Ж. М. - М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря Н. М. Л. М., вследствие на ПТП от 03.09.2021г., виновно причинено от А. С. Й. при управление на МПС марка „БМВ“ с рег.№ *****, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, за разликата над 90 000лв. до присъдените 160 000лв.; в частта му, с която са отхвърлени предявените обратни искове на ЗАД 2
„ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу ЗК „Лев ИНС“ АД с оглед приетата от съда квота на отговорност на водача М.А. Л. в ПТП и в общата вреда на неговия застраховател от 30 % до пълната, претендирана с обратните искове квота на отговорност в общата вреда от 60 %, в това число от всички присъдени суми за главница, лихви и разноски. насрещна въззивна жалба на О. Л. Л., О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л. срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени предявените от тях срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД искове за обезщетения както следва: на О. Л. Л. за разликата над 112 000лв. до 160 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща и М.А.Р. Л., и за разликата над 40 000лв. до 50 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта при същото ПТП на доведената и майка Н. М. Л. М.. на О. Л. М. Л. и на Н. М. О. Л. за разликата над 28 000лв. до 50 000лв., за всяка от двете, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на доведения им баща М.А.Р. Л. и въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу същото решение, но в частите му, с които са уважени предявените срещу него от ЗАД „ДдаллБогг:
Живот и Здраве“ АД обратни искове за присъдени суми по главните искове в следните размери: на О. Л. Л. за сумата от 12 000лв., представляваща приспадащата се част от 30 % от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на доведената и майка Н. М. Л.
М.; на О. Л. М. Л. и на Н. М. О. Л. за всяка от тях за сумата от 48 000лв. представляваща приспадащата се част от 30 % от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на тяхната майка Н. М. Л. М.; на М. Л. С. за сумата от 54 000лв., представляваща приспадащата се част от 30 % от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на мъжа, с когото е била във 3 фактическо съжителство Я.У.; на М. М. Л. Б. и Ж. М. - М. за всеки от тях за сумата от 48 000лв. представляваща приспадащата се част от 30 % от присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на тяхната дъщеря Н. М. Л. М., ведно с лихви върху сумите и 30 % от разноските по делото.
Във въззивната жалба на ЗАД „ДдаллБогг: Живот и Здраве“ АД се твърди че решението в обжалваните от него осъдителни части е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и не необосновано.
Оспорва приетата от съда квота на отговорност между двамата водачи, реализирали ПТП при независимо съизвършителство и определения от съда процент на съпричиняване. Твърди, че от приетите по делото доказателства категорично са изяснени обстоятелствата и причините, при които е настъпило ПТП, както и че същото е реализирано при независимо съизвършителство между двама водачи, но при значително по-голям превес на отговорността и вината на М.А. Л.. Сочи, че по делото е установено, че Л. не се е съобразил с поставените знаци – Стоп и Движение само надясно след знака и е предприел неправилно маневра пресичане на пътното платно, с което е нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП. Вместо да се включи в дясна пътна лента в посока Варна, водачът пресякъл перпедикулярно пътното платно и се насочил към обратния завой в посока Златни пясъци, с което извършил забранена маневра. Несъобразявайки своето поведение с поставените пътни знаци, Л. е отнел предимството на движещия се в посока Варна лек автомобил БМВ с рег.
№ *****, не го е пропуснал, с което нарушил чл.25 ал.1 от ЗДвП и е създал критична ситуация. Сочи, че Л. е нарушил и чл.37 ал.2 от ЗДвП. Излага, че всички тези действия на водача Л. се явяват инициална и доминираща, пряка и непосредствена причина за настъпване на произшествието. Поради което и твърди, че неговото противоправно поведение има превес на вината. Твърди, че съдът не е отдал достатъчно значение на обстоятелството, че водачът Л. е отнел предимството на лекия автомобил БМВ, който се е движил по път с предимство. Излага, че водачът Й. действително се е движил с превишена скорост, но неговата вина в никакъв случай не е по-голяма от тази на другия водач, който е имал възможност да се включи в движението по безопасен начин, без да пресича по забранен начин и неправилно цялата траектория на 4 движение на лекия автомобил БМВ.
Твърди, че справедливо предвид вината и приноса на водача Л., квотата на отговорността му да бъде определена на 60 % и съответно за тази част да бъдат уважени предявените обратни искове срещу ЗК „Лев Инс“ АД, и съответно за тази част да бъдат намалени определените от съда обезщетенията по предявените срещу дружеството главни искове поради съпричиняване от страна на Л.. Евентуално твърди, че отговорността между двамата водачи би могла да бъде разпределена по равно.
По размера на определените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди:
По исковете на О. Л. Л., О. Л. М. Л. и Н. М. О. Л.: Твърди че същите са завишени и не кореспондират с принципа за справедливост, както и не са отчетени коректно и адекватно при тяхното определяне социалноикономическата обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП, както и обичайно присъжданите от съдилищата в страната обезщетения.
Излага, че присъдените суми в размер на 160 000лв. на всяка от тях като обезщетение за вреди от смъртта на биологичните им родитЕ. са прекомерно високи. И трите ищци от години не са живЕ. с биологичния си родител в България, имали са свои семейства и макар и да са поддържали връзка с оглед начина им на живот, тази връзка е била спорадична и не предполага между тях да е съществувала дълбока привързаност. Сочи също така, че към 2021г. съпоставено с минималната работна заплата в страната от 650лв., присъдено обезщетение се равнява на над 246 минимални работни заплати. Сочат, че определено в този размер обезщетение не изпълнява компенсаторната си функция, а служи за подобряване на материалното състояние на ищците.
По отношението на присъдените обезщетения за загубата на доведените им родитЕ., твърди, че съдът неправилно е присъдил тези обезщетения.
Твърди, че не са налице основания за присъждането им, тъй като между дете и небиологичен родител не възниква същата връзка като между дете и биологичен родител. Позовава се на практиката на ВКС и твърди, че обезщетения в такива случаи се присъждат по изключение, само ако се докаже особено дълбока емоционална връзка и търпени вреди над обичайните, каквито обстоятелства по делото не са установени.
По иска на М. Л. С.:
5
По иска за имуществени вреди в размер на сумата 2 800лв., представляваща разходи за кремация, твърди, че същите не представляват вреда от непозволено увреждане, а изпълнение на нравствен дълг, разходите за който не подлежат на обезщетение по аргумент от разпоредбата на чл.55 ал.2 от ЗЗД.
Твърди, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 180 000лв. е прекомерно завишено и не кореспондира на критерия за справедливост
По исковете на М. М. Л. Б. и Ж. М. – М.:
Твърди, че съдът не е отчел липсата на доказателства за настъпило паталогично засягане на психиката и социалното функциониране на ищците.
Твърди, че по делото не е установен изключителен, над обичайния интензитет на морални страдания, търпян от тези ищци. Излага, че те не са живЕ. с дъщеря си в България и не са поддържали близка връзка с нея и семейството и. Няма данни да са развили посттравматичен стрес или друго психоемоционално разстройство, да са имали необходимост от лечение. Твърди че при липсата на доказателства за това, следва да се приеме, че родитЕ.те са преработили стресогонното събитие и то не е довело до трайно негативно отражение върху психичното им функциониране. Сочи, че съдът не е отчел напредналата възраст на тези ищци. Твърди че определеното от съда обезщетение по 160 000лв. за всеки родител е прекомерно завишено и не изпълнява обезщетителната си функция и се превръщат неоправдано в източник на повишаване на жизнения стандарт. Позовава се на съдебна практика при която съдилищата при загуба на дете са присъждали по-ниски размери на обезщетение.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него осъдителни части по главните искове и да постанови друго, с което същите да бъдат отхвърлени в обжалваните размери, както и да отмени решението по обратните искове в отхвърлителните му части с оглед приетата от съда квота на отговорност на водача Л. и да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да му заплати 60 % от присъдените обезщетения. Претендира направените по делото разноски.