Решение № 115 от 25.10.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно търговско дело 150/2022
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 25.10.2022
- В сила
- 24.10.2022
- Състав
- Силвия Павлова, Йордан Дамаскинов, Михаил Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3, изречение 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Русе, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове:
Йордан Дамаскинов
Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело № 20224501000150 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава „Въззивно обжалване“ от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 409 от 4.04.2022г. по гражданско дело № 2583/2021г. осъжда “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК 827184123, да заплати на „Башак” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ”Българене” № 2, ЕИК 117002252, представлявано от управителя С.М.Ю., сумата от 2790,44 лева /две хиляди седемстотин и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки/, с която неоснователно се е обогатил, поради заплатено му неправилно начислено потребление от 1006 куб. м. вода за периода 19.11.2020г. до 16.12.2020г., която той не е потребил, както и сумата от 416.62 лева /четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки/ – направени по делото разноски.
Делото в окръжния съд е образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД ЕИК 827184123 гр. Русе, ул.
„Добруджа“ № 6, чрез юрисконсулт Т. Д., срещу решение № 409 от 1
4.04.2022г. по гр. д. № 2583/2021г. на Русенски районен съд, с което е уважен искът на „Башак“ ЕООД. Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени решението като необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и да постанови вместо него друго решение, с което да отхвърли предявените искове изцяло и да присъди разноските по делото.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд. След указание от районния съдия жалбоподателят е внесъл държавна такса по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна съдържа реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен отговор от „Башак“ ЕООД ЕИК 117002252, представлявано от С.Ю. чрез пълномощник адвокат Е. М. съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна независимост“ № 3, ет.5, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и въз основа на събраните по делото доказателства. Моли окръжния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение на Русенския районен съд.
Окръжният съд прецени правилността на обжалваното решение, събраните доказателства по делото и доводите на страните и прие следното:
Ищецът „Башак“ ЕООД ЕИК 117002252 е поискал от Русенски районен съд да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника „В и К“ ООД заплащане на сумата 2790,44 лв., представляваща начислено потребление на 1006 куб. м. вода за период от 19.11.2020г. до 16.12.2020г. Ищецът твърди, че поради повреда на водомера е начислено необичайно голямо потребление на вода и че е бил принуден да сключи споразумение за разсрочено плащане на цената поради страх от преустановяване на подаването на вода.
Ответникът „В и К“ ООД оспорва иска и твърди, че с подписването на споразумение за разсрочено плащане „Башак“ ЕООД е признал задължението и е направил доброволно две вноски на 2.04.2021г. и на 29.04.2021г., всяка по 2
465,07 лв.
Представена е фактура № 746185/1.01.2021г. за сумата 4149,21 лв. с ДДС, която включва цена на 1006 куб. м. вода потребени за периода 19.11.2020г.-16.12.2020г.
На 2.04.2021г. между страните по делото е сключена спогодба, съгласно която „Башар“ ЕООД ще заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата 2790,44 лв. /цената на иска/ по четири фактури, съответно от 1.01.2021г. /посочена горе/, от 1.02.2021г., от 1.03.2021г. и от 1.04.2021г.
Спогодбата съдържа уговорка за разсрочено заплащане, както следва: 465,07 лв. в деня на сключване на спогодбата и по 465,07 лв. месечно до 30-то число от 30.05.2021г. до 30.09.2021г.
В съдебно заседание на 2.03.2022г. представителят на „В и К „ООД представя справка, от която се вижда, че към 12.01.2022г. задължението на абоната „Башак“ ЕООД е изцяло погасено.
Представителят на „Башак“ ЕООД заявява, че няма спор, че сумата е изплатена. В същото съдебно заседание прави изменение на иска от отрицателен установителен в осъдителен – да бъде осъден ответникът да върне платената по спогодбата сума в размер на 2790,44 лв. като твърди, че заплатената парична сума е недължимо платена поради непотребление на това количество вода.
Районният съд произнася следното протоколно определение: „Съдът намира, че направеното изменение на основанието на предявения иск е своевременно направено и процесуално допустимо, поради което определи: допуска изменение на предявения от ищеца иск от отрицателен установителен по чл. 124, ал.1 от ГПК в осъдителен по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, а именно да бъде осъден ответникът да му върне заплатената от него сума в размер на 2790 лв. като платена без основание, тъй като не е било потребено начисленото му количество вода в размер 1006 куб. м. за периода 19.11.2020г. до 16.12.2020г.“
Окръжният съд счита, че определението за изменение на иска е процесуално неправилно. Диспозитивът на определението показва изменение на петитума /от установителен към осъдителен/, което винаги е допустимо, ако не се изменя основанието. Видно от мотивите към определението 3 районният съд отчита и изменение на основанието. Основанието на иска са юридическите факти, от които се извежда претендираното право. В исковата молба по установителния иск се сочи, че сумата не се дължи, тъй като не е потребено такова количество вода. Посочва се действащ договор за продажба на вода и отвеждане на употребявана вода и спогодба, която се твърди, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и че следва да бъде унищожена /съдебно заседание на 12 януари 2022г. страница 51 от делото/.
При изменението на иска ищецът вече твърди, че сумата е изцяло изплатена, но подлежи на връщане поради недействителност на спогодбата и недължимост на такава цена поради непотребяване на такова количество вода.
Едновременното изменение на основанието и на петитума на иска е недопустимо. Въпреки, че конкретното изменение води до процесуална икономия, същото не може да бъде прието от въззивната инстанция поради нарушение на основно процесуално правило. Съдът се позовава и на т. 2Б от решението по тълкувателно дело № 4 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска колегия, от което могат да се извлекат аргументи не само относно исковете за собственост: „Не е допустимо по реда на изменение на иска /чл.214, ал.1 ГПК/ преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.“ Съгласно чл. 270, ал. 3, изречение 3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Мотивиран така и на основание чл. 270, ал. 3, изречение 3 ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 409 от 4.04.2022г. по гражданско дело № 2583/2021г. на Русенски районен съд.
ВРЪЩА делото на Русенски районен съд, друг състав, за продължаване на процесуалните действия по отрицателния установителен иск преди изменението.
4
Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5