Решение № 27 от 09.04.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Луковит, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20244320100547 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М. Д.“, ул. „Р. П. – К.“ № **, срещу И. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Л., ул. „К. д. № **, с която е предявен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по Договор за потребителски паричен кредит № **** от ***г., сключен между „Е. М.“ ЕООД и И. П. И. за следните суми: 1567,21 лева (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) - главница, обхващаща задължение за главница по погасителни вноски за период 14.11.2022г. - 14.11.2023г.; 735,90 лева (седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки) - договорна лихва, обхващаща задължения за договорна лихва за период 14.11.2022г. - 14.07.2023г., ведно със законна лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК / 23.11.2023г./ до окончателно изплащане на задължението.

Претендират се направените разноски по ч.г.д. № 63/2024г. по описа на РС Луковит, а именно: 240 лева за адвокатско възнаграждение и 46,06 лева за платена държавна такса /т. 12 от ТР 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, както и тези по настоящото производство в размер на 66,63 лева за държавна такса.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Исковата молба с приложенията е връчена лично на ответника, но в едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично не се представлява. Съдът докладва депозирана от ищеца молба, с която поддържа така предявения иск и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Видно от приложени разписки и докладна по делото ответника след като не е бил намерен на постоянния и настоящия си адрес в гр. Л., ул. „К. д. № ** – адрес, посочен по делото и на адрес в гр. С., бул. „Д. с.“, бл. № **, вх.*, ет. *, ап. 25 е бил уведомен за съдебното заседание по телефона, за което е изготвена и докладна от служител на РС 1

Луковит, който е връчвал на същия и други книжа. Видно от докладната и оформената разписка ответника е заявил, че е в командировка извън града, но и след това не се е явил в съда за да получи съдебните книжа и не е вдигнал телефона на служителя при последващи позвънявания.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил лично препис от исковата молба, приложенията към нея и разпореждане № *****г. на РС Луковит /връчени са му на 23.12.2024г./, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото /уведомен е за съдебно заседание на 23.03.2025г./, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са м у последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл.

239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателе н с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр.

1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по настоящото производство разноски за държавна такса в размер на 66,63 лева, а също така и направените по ч.гр. дело № 63/2024г. по описа на РС Луковит разноски за държавна такса в размер на 46,06 лева и 240,00 лева за адвокатско възнаграждение, всичко в общ размер на 352,69 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД, че ответникът И. П. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Л., ул. „К. д.“ № ** дължи на ищеца „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: грС.,Р.В., ж.к.М.Д. ул. "Р.П.-К.", №*** сумата от 1567,21 лева (хиляда петстотин шестдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) - главница, обхващаща задължение за главница по погасителни вноски за период 14.11.2022г. - 14.11.2023г. и сумата от 735,90 лева (седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки) - договорна лихва, обхващаща задължения за договорна лихва за период 14.11.2022г. - 14.07.2023г., посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 20244320100063 по описа на Районен съд Луковит, дължими по Договор за потребителски паричен кредит с номер 4878276 от 21.12.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда /23.11.2023г. / до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ответника И. П. И., ЕГН ********** да заплати на ищеца „Е. М.“ ЕООД, ЕИК **** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК следните суми: 66,63 лева държавна такса по настоящото дело и направените по ч.г.д. № 63/2024г. по описа на Районен съд Луковит разноски за държавна такса в размер на 46,06 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

Ответникът има право да иска отмяна на решението от Ловешкия окръжен съд, в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл.240, ал.1 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

2

3