Решение № 4735 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4735 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Гeоргиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330103433 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, против П. А. М. с ЕГН: **********, с адрес ******, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 544,38 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 17.12.2021 г.; 41,37 лева – договорно възнаграждение за периода 05.02.2022 г. - 05.11.2022 г.; 154,28 лева - законна лихва за периода 05.11.2022 г. - 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 28.11.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № ******/08.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20597/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с.

Ищецът твърди, че на 17.12.2021г. ответникът е депозирал искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, като на същия е предоставена преддоговорна информация, за което са подписани и съответните декларации. Твърди се, че договорът за кредит е сключен при следните параметри – сума на кредита – 600.00 лв.; срок на кредита: 11 месеца; Годишен процент на разходите (ГПР) - 48.42 %; Годишен лихвен процент: 40.90 %; Общо дължима сума по кредита: 716.69 лв. Относно закупените допълнителни услуги, то тяхната стойността е по услугата Фаст – 1

180 лв., по услугата Флекси – 420 лв., като размерът на вноската по допълнителната услуга е 54,54 лв. Общото задължение по договора за кредит, ведно с допълнителните услуги се сочи, че е 1316,69 лв., при общ размер на месечната вноска – 119,70 лв.

В исковата молба се посочват платените от ответника суми, датата на плащане на всяка сума, като общата платена сума била 200 лв. Длъжникът не бил заплатил всички суми по договора, като срокът за плащане по погасителния план бил изтекъл и вземанията по кредита били изискуеми.

Поради неизпълнението на задълженията по процесния договор за кредит от “Профи Кредит България“ ЕООД подали заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед по чл. 410 ГПК за процесните суми. С настоящия иск не се претендирали и ищцовото дружество се отказвало да търси неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400.00 лева, начислени на 06.04.2022 г.

Изтъква, че между същите страни се е водело друго дело, по което е постановено влязло в сила решение № 89/09.01.2023 г. по гр.д. № 10642/2022 г. на ПдРС, с което са прогласени за нищожни клаузите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Заявява, че настоящата претенция е съобразена с въпросното решение, като платените суми по двете такси са приспаднати от главницата. Твърди се, че в останалата си част договорът е съобразен с императивните изисквания на ЗПК, като излага подробни доводи в тази насока. Моли исковете да се уважат. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. А.

М., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Счита договора за кредит за изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК, заради наличие на неравноправни клаузи в неговото съдържание, както и поради противоречието му с добрите нрави. Последното се извеждало от прекомерния размер на възнаградителната лихва и задължението за заплащане на суми за такси за допълнителните услуги. Некоректно бил посочен и ГПР по кредита, като при изчисляването му неправилно не били включени таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“, които сами по себе си били уговорени в противоречие на чл. 10а, ал.

1 ЗПК. Уговарянето на допълнително възнаграждение за кредитора водело до заобикаляне и на чл. 19, ал. 4 ГПК, касаещ лимита на процентното оскъпяване на кредита. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане при основателност на насрещния иск, като се прихване главница в размер на 544,38 лева със сумата от общо 1149,39 лв., представляваща получена от „Профи Кредит България“ ЕООД сума въз основа на нищожни договорни клаузи по процесния кредит, от които за възнаградителна лихва в размер на 379,99 лв., лихва за просрочие от 184,05 лв., такса за събиране в размер на 40 лв., и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги от 546 лв.

Впоследствие са конкретизирани платените от ответника суми, като се поддържа възражението за прихващане със сумата от общо 144,38 лв. – получена без основание от ищеца по процесния договор, от които 75,32 лв. – възнаградителна лихва, 39,06 лв. – мораторна лихва и 30 лв. - такса.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20597/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІ гр.с., образувано по депозирано от „Профи Кредит България“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение, е издадена Заповед № ******/08.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, в полза на заявителя за процесните суми. Срещу заповедта е постъпило възражение от П. М. по реда на чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си срещу посочения длъжник. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Установява се от приложените към исковата молба договор за потребителски кредит и приложенията към него, че между ответника П. М., като кредитополучател, и „Профи Кредит България” ЕООД, като кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ****** от дата 17.12.2021 г., с който на ответницата е предоставен паричен заем в размер от 600 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 40,90 %, при посочен ГПР от 48,42 % и обща дължима сума – 716,69 лв. Не се спори, че кредитът е усвоен от ответника. Съгласно съдържанието на договора за кредит и искането за отпускане на кредита, на М. като кредитополучател е предоставена допълнителна услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план. За тези услуги кредотиполучателят дължал допълнително възнаграждение на кредитора в размер на 180 лв. за услугата „Фаст“ и 420 лв. за услугата „Флекси“. Това общо възнаграждение от 420 лв. се заплащало, видно от представения погасителен план, заедно с вноските по кредита, като общата вноска в размер на 119,70 лв., включвала 65,16 лв. вноска по кредит (сбор от главница и договорна лихва) и 54,54 лв. вноска по закупените допълнителни услуги.

По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено.

Съгласно същото, ГПР на процесния договор за кредит е 48,42 %, като при изчисляването му кредиторът е включил само разходите за възнаградителна лихва. Според вещото лице, ако се включи като разход сумите по пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 600 лв., то ГПР по процесния договор би се завишил до 100 %. Констатирано е още от вещото лице, че по кредита са извършени плащания от длъжника в общ размер от 200 лв.

От представеното от „Профи Кредит България” ЕООД извлечение по 3 сметка към Договор за потребителски кредит № ******, неоспорено от ответната страна, и описващо извършените плащания от длъжника за погасяване на задълженията му по процесния договор за потребителски кредит, също е видно, че П. М. е заплатил сума в общ размер на 200 лв., отнесени за погасяване на главницата, на възнаградителната и мораторна лихви, без възнаграждението за допълнителни услуги.

В тази връзка по делото е приложен и заверен препис от решение № 89/09.01.2023 г. по гр.д. № 10642/2022 г. на ПдРС, с което са прогласени за нищожно клаузите от процесния договор за кредит, предвиждащи заплащане на такси за услугите „Фаст“ и „Флекси“.

При тези данни, съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № ****** от дата 17.12.2021 г., при което ответникът П. М., като физическо лице, е имал качеството на кредитополучател, респ. и на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП. В тази насока той се ползва със законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид горното съдът споделя изложеното в отговора на исковата молба относно противоречието на процесния договор с изискванията на Закона за потребителския кредит. Налице е нарушение на разпоредбите, свързани с коректното посочване на годишният процент на разходите. С оглед заключението на вещото лице по ССчЕ, при изчисляване на посочения в договора процент на разходите на годишна база по кредита – 48,42 %, е взета предвид само възнаградителната лихва, но при отчитане и на възнагражденията за допълнителни услуги ГПР би се завишил със 100 %, което надвишава и законоустановения лимит и се разминава съществено с посоченото в договора. Съдът намира, че тези възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е следвало да бъдат взети предвид от кредитодателя, при изчисляването и впоследствие при посочването в договора на процента на годишните разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е разход по кредита, по смисъл на цитираната разпоредба, доколкото дължимите суми и предоставянето на услугите са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Тяхната цел, съгласно посоченото в общите условия към договора, е да обслужат сключването и изпълнението на потребителския кредит, и същите нямат самостоятелен смисъл извън процесното облигационно правоотношение. Качеството на въпросните възнаграждения като разход по кредита се извежда още и от реда за тяхното изплащане, а именно едновременно с анюитетните вноските по кредита, съгласно уговореното в погасителния план. Следователно, възнагражденията на кредитора за предоставянето на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, 4 води до завишаване на ГПР по договора над законоустановения лимит, а от тук и до различен приложим ГПР от този, посочен в договора за кредит.

Последното води до заблуждение на кредитополучателя относно действителните параметри на договора и размера на оскъпяване на кредита, което се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, задължаващ кредитора да посочи в договора за потребителски кредит коректния приложим между страните процент на разходите по кредита.

Отделно от предходното, при съобразяване с характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за променя на погасителния план), се налага също така изводът, че те се отнасят за действия по усвояване на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. Разглежданата услуги се характеризират още с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се ползва от тях, поради което същите не представляват реално предоставени услуги, получени от кредитополучателя, срещу които последният да дължи изначално заплащане на договорена допълнителна цена за услугата. Наличието на сключени между страните Анекси за промяна в погасителния план по кредита не променят тези изводи, тъй като възможността за разсрочване на задължението е иманентна за кредитното правоотношение и е всякога допустимо да се отлага плащане на вноски или продължава срокът на кредита при съгласие на страните за това. При това положение съдът намира, че целта на посочените договорни клауза е да послужат като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита възнаградителна лихва. Последното е в подкрепа на твърдения на ответната страна за нарушаване на изискванията за добросъвестно договаряне и на добрите нрави и за неравноправност в кредитното правоотношение. Следователно налице и нарушение на чл. 11, ал.