Решение № 269 от 10.07.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. гр.Велинград, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д. като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210101072 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявени са от А. Л. К., с адрес: град Батак, ***, против

Прокуратурата на Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за невиновен с Присъда № 14 от 06.12.2022 г., по н.о.х.д. № 107 по описа за 2022г. на P C Велинград, влязло в законна сила на 18.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени под формата на заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателния процес, от които: по пълномощно на адв. В. К.

- л.106 ДП ЗМ 79/20 г. на РУ Велинград - в размер на 1000 лв.; по пълномощно на адв. С.Д. - по н.о.х.д. № 147/2021 г. - 1000 лв.; по пълномощно на адв. С.Д. по въззивно н.о.х.д. № 66/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик - 1000 лв.; по пълномощно на адв. В. К. по н.о.х..д № 107/2022 г. - 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.01.2020 г. е образувано досъдебно производство № 1518/2019 г. по описа на РП - Велинград/ЗМ № 79/2020 г. по описа на РУ - Велинград/, и на 04.02.2021 г. бил привлечен като обвиняем за деяние по чл.195, ал.1, т.2 от НК, като впоследствие обвинението 1 е променено и на 29.03.2021 г. му е повдигнато ново обвинение - по чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр.чл.194, ал.1 от НК за това, че на 10.11.2019 г. в землището на село Грашево, общ.Велинград е отнел противозаконно чужда движима вещ куче порода „българско гонче" на стойност 2000 лв. от владението на Младен Соколов без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като вещта не е била под постоянен надзор и за кражбата е използвано МПС.

Излага, че в Районен съд - Велинград е внесен обвинителен акт с обвинение, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до десет години и е образувано н.о.х.д. № 147/2021 г.. Сочи, че с присъда № 12/19.10.2021 г. по делото бил признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото и поддържано от прокурора обвинение, като по протест от прокуратурата, постановената оправдателна присъда била отменена с Решение № 30/21.03.2022 г. по в.н.о.х.д. № 66/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Твърди, че с присъда № 14/06.12.2022 г. н.о.х.д. № 107/2022 г., влязла в законна сила на 18.05.2023 г., е признат за невинен по повдигнатото и поддържано от прокурора обвинение. Излага, че, воденото наказателното преследване против него му се отразило изключително неблагоприятно върху психическото и здравословното състояние, бил крайно разстроен, с месеци не можел да се отърси от преживения шок, че е заклеймен като престъпник.

Сочи, че всички негови близки разбрали за обвинението и се дистанцирали от него. Твърди, че получил силно притеснение, страхова невроза и обостряне на съществуващите му заболявания, имал силно главоболие, високи стойности на кръвното налягане, чувствал се много напрегнат, изгубил апетит, не можел да спи нощем, отслабнал. Излага, че започнал да се затваря у дома си, избягвал контактите с други хора, изпитвал чувство за малоценност и изпаднал в дълбока депресия, за която му били предписани медикаменти. Сочи, че в разпоредително заседание по делото на 18.05.2022 г. му прилошало и се наложило по спешност да бъде откаран в болницата в гр.Велинград. Твърди, че тревогите и притесненията от неоснователните обвинения против него наложили редица изследвания и посещения при различни специалисти, като на три пъти му се е наложило да ходи и на специализирани лечения включващи рехабилитационни процедури - на два пъти в СБР Нареченски бани, с цел намаляване на болковия синдром и увеличение на обема на движение, и в СБР Варна за периода от 24.08.2022 г. до 31.08.2022 г. за рехабилитационни процедури, физикална терапия и рехабилитация, а при последното лечение е отчетено биполярно афективно разстройство, със сегашен епизод - умерена депресия. Излага, че наказателното дело се отразило неблагоприятно и на работата му като помощник лесничей в „ЮЦДП ТП ДГС Родопи", гр.Батак. Предвид изложеното моли исковете му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор , с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага се, че в настоящия случай липсват действително претърпени вреди, доколкото 2 изложеното от ищеца представляват негови субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди, а и освен това описват едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следва да се вменяват в отговорност на прокуратурата. Сочи се, че липсва и причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите вреди. Счита, че в случая Прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс, и предявения срещу нея иск е изцяло неоснователен. Твърди се, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението, не е доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото обвинение. Сочи се, че наказателното производство е приключило в разумен и кратък срок, повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление, била е взета най - леката мярка за неотклонение - подписка и спрямо ищеца не са налагани други мерки за процесуална принуда. Твърди се, че бездействието на ищеца по време на проведеното досъдебно производство, като неангажирането от негова страна на доказателства в досъдебната фаза на процеса е довела до внасянето на досъдебно производство с Обвинителен акт в Съда. Прави се възражение във връзка с приложената медицинска документация, т.к. няма никаква причинна връзка между воденото производство и здравословното състояние на ищеца.

Оспорва иска за имуществени вреди в размер на 4000 лева, т.к. претенциите на ищеца са прекомерно големи с оглед на фактическата и правна сложност на делото и оспорва договорите за правна помощ. Счита, че е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, т.к ищецът сам, чрез действията си / бездействието си/ е довел до евентуалните увреждания, като не са посочени и доказателства, алтернативно оспорва както исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 16 000 лева, така и за имуществени вреди в размер на 4000 лева като силно завишени и несъобразени, както с практиката на Съда по такива дела, така и с принципа, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва искането за допускане на СМЕ т.к. въпросите към нея имат характер на правни изводи. Оспорва и искането за допускане на двама свидетели т.к. съгласно Чл. 156. ГПК ал.(2).

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени от повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по което е признат за невиновен с Присъда № 14 от 06.12.2022 г., по н.о.х.д. № 107 по описа за 2022г. на PC Велинград, влязла в законна сила на 18.05.2023 г.

С доклада по делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу ищеца е образувано Досъдебно производство - № 1518/2019 г. по описа 3 на РП - Велинград/ЗМ № 79/2020 г. по описа на РУ - Велинград/, като с Постановление на разследващ орган, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем; с Присъда № 14 от 06.12.2022 г., по н.о.х.д. № 107 по описа за 2022 г. на PC Велинград, влязла в законна сила на 18.05.2023 г., ищецът е признат за невиновен.

От разпита на свидетеля Г.И.Х.- близък приятел на ищеца от детството става ясно, че вследствие на повдигнатото срещу последния обвинение бил постоянно под напрежение, притеснен, нервен, стресиран и депресиран. От показанията на свидетеля става ясно, че ищецът изпитвал срам от хората, т.к. обвинението срещу него получил отзвук в общността. Свидетелят сочи, че по време на производството срещу него ищецът имал проблеми с апетита, спрял да се храни и отслабнал, получил инфаркт. От разпита му става ясно, че и към настоящия момент ищецът изпитва здравословни проблеми, стресиран е и все още не се е излекувал и възстановил от преживяното. Свидетелят поддържа, че вследствие на стреса ищецът по време на проведено съдебно заседание по воденето срещу него дело му прилошало в съдебната зала, което наложило да бъде откаран в лечебно заведение и да му се постави инжекция. От показанията на свидетеля става ясно, че преди да бъде образувано наказателното производство срещу ищеца той не е имал здравословни проблеми, нито със съня, апетита, общуването с хората и ходел и на работа.

От разпита на свидетеля Н.З.З.- комшия на ищеца, с който се познават повече от 15 години става ясно, че откакто започнало наказателното производство през 2019-20 г. срещу последния той коренно се променил, много се изнервил, притеснил, спрял да общува и се затворил се в себе си, започнал да ходи по доктори и санаториуми за да си лекува нервите. От показанията му става ясно, че откакто е приключило делото ищецът все още не се е оправил и продължава да пие лекарства за нервите.

От приетата оспорена по делото първоначална комплексна съдебнопсихиатрична експертиза става ясно, че в хода на наказателния процес м.януари 2021 г. - м. май 2023 г., ищецът е посещавал психиатрични кабинети, но не е провеждано системно амбулаторно или стационарно лечение, нито е бил в отпуск по болест заради психична болест. Вещите лица не са установили данни за психично заболяване, което да е в причинно-следствена връзка с водения съдебен процес, като към момента на освидетелстването не се установява да страда от депресия във всичките й структурни и симптоматични разновидности, от страхова невроза или от други заболявания на нервната система. Вещите лица поддържат, че не се намира причинно- следствена връзка между представените амбулаторни листове за заболявания и настоящия съдебен процес.

От изслушаната и приета по делото повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза става ясно, че вследствие образувания съдебен процес срещу ищеца, при него са се отключили негативни състояния и емоции като стрес, страх, повишени личностна и 4 ситуативна тревожност, срам и унижение, които са дали своето негативно отражение върху неговото биологично и емоционално състояние, естествен ритъм на живот и по-добрата социализация. Вещите лица сочат, че ищецът е изпадал в периодите от седмица преди съдебните заседания до дни след тях в смесено тревожно депресивно разстройство- едно от най - леките психични разстройства в психиатрията, като то се е обостряло и стихвало от преживени психотравми, за което е лекуван тогава с Венлаксин 75 мг. 1 т.дн. От експертизата се установява, че психотравмените ситуации, които е преживял ищецът и поетапно натрупалите се негативни емоции са на база неправомерното повдигнато обвинение срещу него и образувания наказателен процес. Вещите лица сочат, че на всеки един етап у ищеца се пораждали психотравмени събития и се завишавали и натрупвали стреса, вътрешните емоционални преживявания, повишавали са се нивата на тревожност, вследствие на което се пораждал и страх от неизвестното. Този страх бил породен от усещането за липса на информация у ищеца, какво ще се случи с него и какво му предстои. Проявеното недоверие и негативно отношение от страна на жителите от населеното място, в което ищеца живее е провокирало пряк удар по неговото достойнството, което емоционално му се е отразило като срам и позор. Чрез унижението, което е преживял е изгубил част от социалния си статус в обществото, което той интерпретира като оскърбление и унижение, засегнато и накърнено е и неговото Его. Вещите лица сочат, че най-силната емоция, преживявана от човека е унижението, което е много интензивна емоция, имаща дълготрайни последици, които съпътстват човека през целия му живот, това е и най-силната и най-болезнената причинена психотравма при ищеца. Експертите сочат, че на този етап от време все още се констатират налични преработки от преживените от ищеца психотравмени за него събития.