Решение № 25 от 13.11.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: майор ВАСИЛ М. ПЕТКОВ лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора п. А. като разгледа докладваното от лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА Въззивно административно наказателно дело № 20246000600067 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С Решение № 9/22.08.2024 г. по АНД № 37/2024 г. по описа на Военен съд-Сливен обвиняемият И. С. П. е признат за виновен по повдигнатото му обвиновение за престъпление по чл.375 от НК, а именно в това, че на 17.01.2024 г. в 9.00ч в сградата на ОКЦ- Е. към в.ф. .....-Б., в качеството на помощник дежурен на ОКЦ-Е. заплашил с телесна повреда военно длъжностно лице-старши сержант Т. М. Т.-дежурен по ОКЦ, изпълняващ задълженията си по военна служба, свързани с приемане на дежурството, използвайки изразите: „Ще ти прехвърля керемидите!“, „Ще ти счупя носа!“.

Съдът е освободил на основание чл.78А от НК обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият е осъден ад заплати направените деловодни разноски в размер на 48.40лв в полза на бюджета на съдебната власт.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на обвиняемия П.. В същата се твърди, че решението е неправилно 1 и незаконосъобразно и е изложено искане за неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което обв.П. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвиновение за престъпление по чл.375 от НК. В тази връзка се твърди, че старши сержант Т. М. Т. по време на възникналия конфликт между последния и обв.П. не е имал качеството на военно длъжностно лице, тъй като конфликтът е възникнал и приключил преди 9.00ч на 17.01.2024 г., т.е. преди да започне нарядът по оперативно и бойно дежурство на старши сержант Т.. Твърди се още, че няма категорични доказателства за наличието на умисъл в действията на обвиняемото лице, целящи осъществяване на заплахата към личността на свид.Т., в това число живота и здравето му.

Алтернативно се иска съдът да приеме, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд-Сливен на основание чл.335, ал.2 от НПК.

Второто алтернативно искане, посочено във въззивната жалба, е да бъде изменено наложеното на обвиняемия наказание, поради допусната явна несправедливост при определяне размера на наложеното наказание от първата съдебна инстанция. В с.з. обвиняемият се явява лично и заявява, че поддържа жалбата.

Упражнявайки правото си на лична защита обвиняемият заявява, че ст.ст Т. не е имал качеството на длъжностно лице по време на възникналия конфликт, бил е неуниформен и невъоръжен. Твърди, че осъзнава неправилността на действията си, както и че е бил провокиран по неясни за самия него причини. Намира наложеното му административно наказание за прекомерно завиновено и несъответстващо на извършеното деяние. Заявява, че и към настоящия момент продължава да изпълнява задълженията си, не е наказван. Моли въззивният съд да измени решението като намали размера на наложеното му административно наказание глоба като посочва размера на трудовото си възнаграждение- 2 100лв.

Представителят на държавното обвиновение изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав на Военно-апелативния съд констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна.

Военно-апелативният съд, след като се запозна с всички материали по 2 настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция и провери атакуваното решение по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл. 378, ал. 5, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Военен съд-Сливен е съблюдавал стриктно правилата на особеното съдебно производство, визирани в Глава 28 от НПК, както и общите правила на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, задълбочено е анализирал събраните на досъдебното производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК, извършил е всички следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установени следните фактически обстоятелства:

Редник П. е на военна служба в БА от 01.08.2005 г. на длъжност „младши р. на УКВ/ДЦВ радиостанция в опорно-комуникационен център Е. в рота „Комуникационна и информационна поддръжка“ на в.ф......-Б.“. По време на службата си се е проявил като недисциплиниран военнослужещ, с ниско ниво на професионална подготовка, не познавал в достатъчна степен регламентиращите дейността му документи и особеностите на службата. Не притежавал умение за работа в екип.Често не спазвал изискването за носене на военна униформа, за което му били отправяни многократно устни забележки. С неохота изпълнявал възложените му задачи, а към оръжието и зачислената му техника се отнасял небрежно. На моменти проявявал лабилност, държал се грубо и невъздържано. Към командирите, началниците и колегите си не се отнасял с дължимото уважение, влизал в пререкания, наказван многократно за извършени дисциплинарни нарушения. Не е поощряван.

Със Заповед № ..-.0/15.01.2024 г. на командира на в.ф......-Б. обв. П. бил назначен като помощник-дежурен на ОКЦ-Е., той и помощник-дежурен по войскови район за времето от 09.00 ч. на 16.01.2024 г. до 09.00 ч.на 17.01.2024 г. За дежурен по ОКЦ-Е. за същия период бил назначен свидетеля старшина Й.

Г.. Със Заповед № ..-.1/16.01.2024 г. на командира на същото формИ.ание за 3 дежурен ОКЦ-Е., той и дежурен по войскови район-Е. бил назначен старши сержант Т. М. Т. от в.ф......, за времето от 09.00ч. на 17.01.2024 г. до 09.00ч. на 18.01.2024 г. За помощник дежурен бил назначен редник Г. Д. С..На 17.01.2024 г., около 08.30 ч.в ОКЦ-Е. пристигнали военнослужещите от новия нарядсвидетелите старши сержант Т. Т. /дежурен по ОКЦ-Е./редник Г. С., /помощник-дежурен/ и старши сержант И. И. /водач на служебен автомобил/.

Длъжностните лица преминали през инструктаж, въоръжили се и започнали сдаването и приемането на дежурството. По време на проверката дежурният по ОКЦ-Е. старши сержант Т. установил, че старият помощник-дежурен обв.П. не е изпълнил задължението си да впише в Книгата за сдаване и приемане на дежурството количеството гориво в двата агрегата, разположени в района. Това задължение на помощник-дежурните било вменено по разпореждане на свид. Капитан В. Г.-командир на рота и техен пряк началник.

Разпореждането било вписано в Книгата за разпореждания, намираща се в дежурната стая на ОКЦ-Е., и било задължително за изпълнение от помощникдежурните. Вписано било и в Книгата за сдаване и приемане на дежурството, за да изискват дежурните по район изпълнението му от помощник дежурните.

Свид. старши сержант Т. като дежурен по ОКЦ-Е. бил длъжен да утвърди сдаването/приемането на дежурството от помощник-дежурните. Обв.П. вече бил положил подписа си като „сдал“ дежурството, но показанията на горивото в двата агрегата в сантиметри не били вписани в Книгата за сдаване и приемане на помощник-дежурните. Свид.Т. два пъти се обърнал към обв.П. и поискал от него да изпълни задължението си и да измери и впише количеството гориво в книгата. Редник П. отказал да го направи като заявил, че му било писнало и нямало само той да измерва и отразява в книгата количеството гориво. Свид. Т. му заявил, че ще докладва за поведението му на капитан Г.-командир на ротата. Тогава обвиняемият се ядосал, започнал да крещи и се заканил с думите: „Сега ще ти прередя керемидите!“.

Едновременно с това се насочил заплашително към свид.Т. с думите:“Ще ти счупя носа!“. В същото време свид.С. видял, че обвиняемият агресивно се насочва към свид.Т., се намесил и застанал между тях. Хванал с ръце обв.П. под мишниците и го избутал назад към масата като му попречил да се приближи до свид.Т.. Редник П. продължил да крещи, а свид. Т. се отправил към дежурната стая, за да предотврати ескалация на конфликта.

Присъствалите на инцидента свидетели старши сержант И. и редник С.

4 убедили П. да преустанови неправомерните си действия. Обвиняемият редник П. не измерил и не вписал количеството гориво в агрегатите в Книгата за сдаване и приемане на дежурството. По-късно през деня свид.Т. докладвал за случилото се на командира на ротата капитан Г..

Обосновано решаващият съд е приел, че описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, преценени на основание чл. 378, ал. 2 НПК като достоверни, относими и безпротиворечиви.

Фактическите изводи са направени въз основа на приложените към делото писмени доказателства – заверени копия от книга за сдаване и приемане на дежурството от длъжностните лица, назначени в качеството на дежурен ОКЦ-Е. за 16.01.2024 г. и 17.01.2024 г.; книга за сдаване и приемане на дежурството от длъжностните лица, назначени в качеството на помощник дежурни на ОКЦ-Е. за 16.01.2024 г. и 17.01.2024 г.; книга за разпорежданията в ОКЦ-Е. в частта, в която е вписано разпореждане на капитан В. Г. помощник-дежурните да извършват измерване на количеството гориво в агрегатите и да вписват данните при приемане и сдаване на дежурството; заверено копие от „Паметка“ със задачи за изпълнение от дежурните лица на ОКЦ-Е.; заповед № ..-.0/15.01.2024 г на Командира на в.ф......; план за работа на помощник-дежурните по технически район 4, той и помощник-дежурен на ОКЦ-Е.; книга за раздаване на оръжието и боеприпасите на ОКЦ-Е. за периода; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа; заповед № ..-.1/16.01.2024 г. на Командира на в.ф....... Цитираните писмени доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по предвиновения в НПК процесуален ред, са относими, доколкото изясняват факти и обстоятелства, включени в предмета на делото.

Обосновано съдът е кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Т., С., Г., И. и Г., тъй като същите са безпротиворечиви, взаимно допълващи се, подкрепени от останалия доказателствен материал, кредитиран от съда и относими към предмета на делото. Правилно тези показанията са ценени като достоверни, доколкото разпитаните свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, споделят своите лични впечатления за съставомерните факти и обстоятелства, като показанията им взаимно се подкрепят, допълват и изграждат една стройна и логическа подредба на 5 събитията, чието изясняване се явява предметът на делото.

Въз основа на тази напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, че обвиняемият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.375 от НК.

Обосновано и законосъобразно решаващият съд е заключил, че от обективна страна, престъплението чл. 375 от НК е осъществено, тъй като обвиняемият на инкриминираните дата и час в качеството си на помощник дежурен на ОКЦ-Е. заплашил с телесна повреда военно длъжностно лицестарши сержант Т.- дежурен по ОКЦ, изпълняващ задълженията си по военна служба, свързани с приемане на дежурството, използвайки изразите „Ще ти прехвърля керемидите!“, „Ще ти счупя носа“. По несъмнен начин по делото е установено посредством показанията на разпитаните свидетели, че обвиняемият е изрекъл инкриминираните изрази, които са били отправени спрямо свид. Т.. Последният е имал качеството на военно длъжностно лице.

Разпоредбата на чл.93, т.1 от НК очертава кръга на лицата, които имат качеството на длъжностно лице. Даденото определение на длъжностното лице важи за всички случаи, където е употребено в НК, независимо от това дали длъжностното лице е субект на престъпление или обект на посегателство. В конкретната хипотеза на свидс.Т. е било възложено със Заповед № ...1/16.01.2024 г. на Началника на щаба на военно формИ.ание ..... наряд по оперативно и бойно дежурство с продължителност 24 ч от 9.00ч на 17.01.2024 г до 09.00 ч на 18.01.2024 г. Планът за дейността на дежурен на ОКЦ-Е. и помощник дежурен на ОКЦ-Е. включва отговорности и задължения по поддържане на стриктен пропускателен режим, охрана и отбрана на войсковия район, поддържане и контрол ПП безопасност във войсковия район, наличност, съхранение и охрана на СО и боеприпаси, изправност на основното и резервно захранване, изправност на зачислената специална, АТТ и друга техника и имущество. Следователно свид.Т. по смисъла на чл.93, т.1 , б.б от НК по силата на цитираната заповед е бил военно длъжностно лице,чието служебно положение е било свързано със задължение за пазене на имуществото на военното формИ.ание. Все в насока възражението на защитата, че старши сержант Т. не е притежавал качеството на военно длъжностно лице съдът намира за необходимо да посочи, че към момента на осъществяване на деянието от страна на обвиняемия, свид.Т. вече е встъпил в 6 наряд, положил е подписа си върху книгата за сдаване и приемане на дежурство, бил е във военна униформа и въоръжен. Следователно е налице елемент от обективната страна на деянието, а именно заплахата да е отправена към военно длъжностно лице.