Решение № 925 от 28.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20262120202290 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. М., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 26-7779-000162/22.05.2026 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Бургас, РУ – Камено, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили молби от процесуалния представител адв. М., с които жалбата се поддържа и се претендират направените разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не прави искане за разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 14.04.2026 г. около 17:34 часа в гр. Камено, обл. Бургас, по ул. „Освобождение“, в 1 посока гр. Българово, жалбоподателката К. С. М. управлявала собствения си товарен автомобил „Сузуки Кари“, с посочения в административнонаказателната преписка регистрационен номер. Автомобилът бил спрян за полицейска проверка. При извършената чрез служебен таблет справка, контролните органи установили, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на 10.03.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За констатираното бил съставен АУАН, а материалите били изпратени на Районна прокуратура – Бургас. С постановление № 6668/2026 г. било отказано образуване на досъдебно производство, след което административнонаказателното производство продължило и било издадено процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание, актосъставителят М. А. Ю. заявява, че не помни конкретния час на нарушението, но си спомня, че автомобилът бил спрян в гр. Камено, на ул. „Освобождение“, като чрез извършена справка с таблет било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което бил съставен АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля относно извършената проверка и резултата от служебната справка, доколкото в тази част същите кореспондират с приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства. От събраните доказателства обаче не се установява жалбоподателката да е била уведомена преди датата на проверката за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, нито да е знаела по друг начин за това обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая от доказателствата е установено, че процесният автомобил е бил регистриран, но регистрацията му впоследствие е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“. Следователно не се касае за моторно превозно средство, което изначално никога не е било регистрирано, а за регистрирано МПС, чиято регистрация е била прекратена служебно. Това обстоятелство само по себе си не изключва приложението на чл.

140, ал. 1 ЗДвП. За ангажиране на административнонаказателната отговорност обаче е необходимо да бъдат установени всички елементи от състава на административното 2 нарушение, включително вината на водача.

Съгласно чл. 7 ЗАНН административното нарушение е деяние, извършено виновно.

Следователно административнонаказателната отговорност не може да бъде обективна и да се основава единствено на факта, че към момента на проверката в информационната система регистрацията на управляваното МПС е била отбелязана като прекратена.

В настоящия случай по административнонаказателната преписка и в проведеното съдебно следствие не са събрани доказателства жалбоподателката да е знаела за служебното прекратяване на регистрацията.

От показанията на актосъставителя също не се установяват факти, от които да бъде направен такъв извод. Свидетелят установява единствено, че при извършената чрез служебен таблет проверка е констатирано прекратяването на регистрацията.

Не са представени доказателства кога и по какъв начин жалбоподателката е била уведомена за прекратяването, дали уведомление е било получено от нея, както и дали преди проверката по друг начин е узнала за настъпилата промяна в регистрационния статус на автомобила. Обстоятелството, че жалбоподателката е собственик на автомобила, не е достатъчно само по себе си за категоричен извод за знание относно извършеното по административен ред служебно прекратяване. В тази насока следва да бъде съобразено и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

По делото липсват доказателства, позволяващи да се приеме по несъмнен начин, че жалбоподателката е осъществила нарушението от субективна страна.

Наказващият орган е основал отговорността практически само на обективното обстоятелство, установено при справката – че към датата на проверката регистрацията е била служебно прекратена. Това обаче не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Налице е и неточност във фактическото описание в наказателното постановление, доколкото е посочено, че жалбоподателката управлява МПС, „което не е регистрирано по надлежния ред“, а непосредствено преди това самият наказващ орган е описал, че автомобилът е бил регистриран, но регистрацията му е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 ЗДвП. Макар това несъответствие да не е самостоятелно решаващо за изхода на спора, то допълнително сочи, че при издаване на наказателното постановление не са индивидуализирани прецизно всички фактически елементи на конкретното нарушение.

Съдът намира, че решаващото основание за отмяна е недоказаността на субективната страна на нарушението, а именно липсата на доказателства жалбоподателката да е знаела за служебното прекратяване на регистрацията.

При тези обстоятелства наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

3

С оглед изхода на спора и при наличие на надлежно направено искане и представени доказателства за действително извършени разноски, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските по делото на основание чл. 63д ЗАНН. От представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2026 г. се установява, че адв. Р. М. М. е оказала на жалбоподателката безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид размера на наложената глоба от 500,01 лв., адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 400 лв., равностойни на 204,52 евро.

Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-7779-000162/22.05.2026 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР – Бургас, РУ – Камено, с което на К. С. М. за нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро /500,01 лв./ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Бургас да заплати на К. С. М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 / двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро, съобразно представения списък и доказателствата за заплащането им.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4