Решение № 1457 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1457 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20225330109945 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Л. А. М., ЕГН ********** против „Ескейп зоун“ ООД, ЕИК 203950539 и А. Д. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 92 ЗЗД – главен; по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и по чл. 232, ал. 2, пр. 1, вр. с чл. 236, ал. 1 ЗЗД – евентуални, вр. с чл. 138 и сл. ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответното дружество бил сключен договор за наем от 15.04.2019 г. на три стаи от първи надпартерен етаж от сграда на адрес: ......., за срок от една година, при месечен наем в размер на левовата равностойност на 255,65 евро. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство, с който ответницата се задължила да отговаря за задълженията на дружеството по наемното правоотношение.

След изтичане срока на договора наемателят не предал ключовете и държането на имота, при което дължал наказателна неустойка в размер на тридесет евро на ден за всеки ден забава.

Доколкото срокът на договора не бил продължен, а ответното дружество не изпълнило задължението си да върне наетата вещ, се моли за солидарното осъждане на ответниците да платят сумата от 1533,87 евро – неустойка за периода 15.07.2021 г.

– 04.09.2021 г. вкл., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до окончателното погасяване. В условията на евентуалност се претендира солидарно сумата от 3000 лева – обезщетение за ползване след прекратяване на наемното правоотношение за периода 15.07.2021 г. – 15.01.2022 г., равняващо се на уговорения наем за 6 месеца, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното погасяване и в евентуалност се моли за присъждане на сумата от 3000 1 лева – наем за периода 15.07.2021 г. – 15.01.2022 г., ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното погасяване, ако се установяло, че договорът за наем е станал безсрочен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори, с които оспорват исковете. Признават сключването на договорите за наем и поръчителство. С решение на ПРС били осъдени да платят солидарно на ищеца наем в размер на 500 лева за периода 15.03.2020 г. – 14.04.2020 г., което сторили. Напуснали имота близо месец преди изтичане срока на договора – на 09.03.2020 г., поради извънредната обстановка в страната. При напускането ключовете били предадени лично на ищеца, като офис техниката и обзавеждането били демонтирани и изнесени от сградата. Договорът за наем бил с изтекъл срок, а помещението - предсрочно освободено. Молят за отхвърляне на исковете. Ответницата възразява и за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

За основателността на иска, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно облигационно правоотношение с ответника „Ескейп зоун“ ООД по договор за наем от 15.04.2019 г.; наличие на валидна уговорка и настъпване на твърдените предпоставки за дължимост на неустойка за исковия период, както и нейния размер; валиден договор за поръчителство с ответницата А. Г., с който е поета отговорност за плащане на задълженията по договора за наем.

Ответниците следва да проведат насрещно доказване, като установят твърденията и възраженията си в отговорите, вкл. за изпълнение на задължението за предаване ключовете и държането на наетия имот, както и да докажат положителни факти, които изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, а при установяване на горното от ищеца – да докажат плащане.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно сключен договор за наем от 15.04.2019 г., както и такъв за поръчителство с А. Г. от същата дата /вж. протоколно определение от 01.11.2023 г. – л. 61-62/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Договорът за наем е сключен на 15.04.2019 г. между Л. А. М. и А. Л. М. – като наемодатели, и „Ескейп зоун“ ООД – като наемател, за отдаване под наем на три стаи от първи надпартерен етаж от сграда с адрес – ............, за срок от една година – от 15.04.2019 г. до 14.04.2020 г., срещу месечен наем в размер на левовата равностойност на 255,65 евро, платим авансово на 15-то число на текущия календарен месец /л. 4-5 от дело № 140/22 г. на АРС/, като изпълнението на задължението на наемодателите за предаване ключовете и държането на наетия имот се установява от отразеното в същия /т. 5/.

2

Договорът е подписан от отв. Г. – като у. на дружеството наемател и като поръчител, а съгл. уговореното - се е задължила да отговаря за всички задължения на наемателя, произтичащи от договора. Не се споделя възражението в ОИМ за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – претенциите на ищеца са с начален период от 15.07.2021 г., ИМ е постъпила в съда на 17.01.2022 г. /първи работен ден/, към който момент преклузивният 6-месечен срок не е изтекъл, респ. поръчителството не се е прекратило на това основание.

От представеното удостоверение за наследници /л. 6 от дело АРС/ се установява, че А.Л. М. е починал на ...... г., като негов единствен наследник по закон се явява ищецът, към когото са преминали всички права и задължения по сключения договор за наем.

Съобр. т. 8 - страните са уговорили неустойка при неизпълнение на задължението на наемателя за предаване ключовете и държането на наетия имот след изтичане срока на договора в размер на 30 евро на ден за всеки ден забава. В процеса по главния иск такава се претендира за периода 15.07.2021 г. – 04.09.2021 г. вкл.

Спорен е въпросът дали са налице предпоставките за дължимост на неустойка, респ. дали е налице неизпълнение на задължението на наемателя да върне наетата вещ, като предпоставка за дължимост на същата.

В тази връзка са събрани гласни док. средства.

Св. В. В. /без родство и служебни правоотношения/, заявява, че точно преди началото на Ковид – на 09.03.2020 г., от фирма „Ескейп зоун“ го повикали като техническо лице за демонтаж на оборудването на ескейп стая, находяща се на адреса – ................ На посочената дата, след 16 ч., се събрали заедно с двамата управители на фирмата, за да освободят помещението, което се състояло от три стаи – едната била офис, а другите две представлявали самата „стая – загадка“. До към 19-19:30 ч. изнесли всичко, натоварили нещата в бус. След като приключили с освобождаването на помещението, преди да го напуснат, свидетелят чул телефонен разговор, проведен от А., като останал с впечатление, че същата разговаря със собственика, който нямал възможност да присъства. Впоследствие тя потвърдила, че е разговаряла със собственика и, че той нямал възможност да дойде. За всяка от стаите имало отделен ключ – при напускане те заключили две от стаите, които били самата стая – загадка, а на вратата за третата стая, която била офис, оставили ключовете и си тръгнали.

Св. Б. Т. /без родство и служебни правоотношения/, посочва, че последно е посетил имота на ............ през лятото на 2023 г., когато имало изложба. През 2020 г. не го бил посещавал, не знаел за наемни правоотношения на ищеца или б. му с А. Г. или фирма „Ескейп зоун“. Жена на име Д. К., която била над трите стаи, наети от „Ескейп зоун“, му разказала, че Л. ходел всеки месец да проверява електромерите, но не и през м. март 2020 г., предвид страха му от Ковид пандемията и забраната за влизане в гр.

Пловдив. От друга жена – Н. Г., от първия етаж, знаел, че наемателите са влизали и излизали през м. март и април 2020 г., а ищецът не бил влизал изобщо от 2020 г. до настоящия момент.

Св. Д.К. /без родство и служебни правоотношения/, заявява, че има стая под наем – офис на втория етаж от къща на адрес в ......, на първия етаж имало три стаи под наем, които се ползвали за игри на загадката. Не познавала наемателите.

Работното й време било от 09,00 часа до 15,00 часа, като по време на Ковид пандемията не била постоянно на работа, но с други наематели от първия етаж /до стаите за игри/ се чудели защо стаите са заключени – в този период не се случвало да 3 идват хора, в т.ч. такива, които да изнасят вещи. От доста години стаите не били посещавани. Обяснява, че, когато напускала сградата, минавала по стълби, след което имало фоайе, като вратата към самите стаи била затворена и оттам излизала от входната врата. Върху затворената врата, която водела към стаите, нямало надписи, бележки, ключове. Хората от първия етаж, които имали офиси до стаите, й споделили, че не са разбрали кога наемателите са си тръгнали. При разговор с ищеца, когато го питали дали стаите са свободни, той отговорил, че наемателите са си тръгнали, но не може да отвори. Вратата към фоайето била със стъклени прозорци, заключвала се от наемателите на същия етаж. От нея се виждали трите стаи. Заявява, че не е проверявала дали същите са били заключени, или не, но не била виждала ключове на тях.

Показанията на свидетелите В. и К. се кредитират като ясни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и на база тях могат да се градят изводи за развилите се между страните отношения. Такива обаче не могат да се направят на база показанията на св. Т., док. същият разказва общо това, което му е било разказано от трети лица, без конкретизация и не споделя лични впечатления.

Принципно предаването на държането на имота включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя с разпоредбата на чл.

233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Същото не се изчерпва само с преустановяване на ползването, като наемателят следва да опразни имота и да предаде ключа на наемодателя /трайна съдебна практика – Решение № 107 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4787/2007 г., III г.о., ГК, Решение № 477 от 20.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2009 г., III г.о., ГК, Решение № 73 от 8.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5376/2015 г., IV г.о., ГК, Решение № 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т.о., ТК, Решение № 214 от 23.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1642/2015 г., II т.о., ТК/.

В конкретния случай, от разказа на св. В. съдът намира за категорично установено, че към момента на прекратяване на договора, от страна на отв. дружество е било преустановено ползването на наетите стаи, както и, че същите са били опразнени от вещи и друго имущество. На този извод не противостоят показанията на св. К, а дори напротив – косвено го потвърждават, док. същата заяви, че именно в този период с други наематели се чудели защо стаите са заключени – и по-конкретно – „не се случвало да идват хора, в т.ч. такива, които да изнасят вещи“. Предвид изложеното от св. В./че освобождаването се е състояло от 16,00 ч. до 19-19,30 ч. на 09.03.2020 г./, същата няма как лично да е възприела този факт, док. не се е случил в посоченото от нея работно време – от 09,00 ч. до 15,00 ч., когато може да се приеме, че е била на адреса дори в същия ден. Що се касае до предаването на ключовете – от показанията на св. В. се установи, че при освобождаване на стаите не е имало присъстващ от страна на наемодателя. Същият сподели за възприет от него тел. разговор между един от управителите на отв. дружество и собственика на имота /наемодателя/, от който е станало ясно, че последният не може да присъства. Предвид периода, в който са се развили отношенията – освобождаването на стаите няколко дни преди обявяване на извънредно положение в страната с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.