Определение № 35603 от 30.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35603 гр. С ., 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело №**261110108292 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба вх. № 98258/27.03.2024 г., подадена от „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД срещу П. Н., гражданин на Република П., с адрес по лична карта, издадена на 15.06.2022 г. в гр. К.: П., гр. Г., ул. В. ***.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 2965,49 евро, представляваща незаплатена част от обезщетение по чл.

221, ал. 2 КТ за срока на предизвестието при прекратяване на трудов договор № 12778 от 18.09.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да бъде осъден ответникът да върне на ищеца описани в исковата молба движими вещи, които се твърди да е получил във връзка с трудовото правоотношение между страните и да е поел задължение да върне по силата на чл. 18, ал. 10 от трудовия договор, евентуално – да бъде осъден служителят да заплати равностойността на движимите вещи в размер от 1043,04 евро.

В исковата молба е посочено, че ответникът е роден на ********** г. в Германия, с лична карта, издадена на 15.06.2022 г. в гр. К., П.. Посочен е настоящ адрес в България. Ищецът сочи, че този адрес (гр. С ., ул. „П.А.И.“ №**, ет*, ап**) е бил посочен от служителя и именно на този адрес той е изпълнявал трудовите си задължения при условията на работа от разстояние, по силата на сключено между страните допълнително споразумение към трудовия договор, което е представено по делото. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че „ответницата, въпреки че е гражданка на Германия, държава членка на Европейския съюз, има адрес на местоживеене в гр. пП., Република България“. В тази част в исковата молба вероятно е допусната техническа грешка, като е оставен текст от предходна искова молба, депозирана срещу друго лице, доколкото по настоящото дело ответникът е лице от мъжки пол и няма данни да е гражданин на Германия, а на П., като освен това няма данни да има и адрес в пП..

1

При извършена справка в НБД „Население“ за ответника Н. не се открива запис. В отговор на изискана от съда информация, Дирекция „Миграция“ към МВР е изпратила писмо, според което П. Н. е гражданин на Република П. и не се установяват данни за подавани заявления и издавани документи/разрешения за пребиваване в Република България на лице с данните, посочени от съда – имена, ЛНЧ и дата на раждане на ответника.

Съдът е изискал служебно и справка от НАП, от която не се установява лицето да има работодател към момента на изготвяне на справката.

Исковата молба е изпратена на ответника за отговор на посочения от ищеца адрес в България – гр. С ., ул. „П.А.И.“ №**, ет*, ап**. Връчителят е посетил адреса общо осем пъти – на 11.05.2026 г., на 15.05.2026 г., на 21.05.2026 г., на 10.06.2025 г., на 20.06.2026 г. (почивен ден), на 8.07.2026 г., на 14.07.2026 г., на 21.07.2026 г., като не е открил лицето, нито друго лице, съгласно да получи съобщението. В блока има два входа, на 21.07.2026 г. е залепено уведомление и на двата, като връчителят е събрал данни, че във вх.

А живее лице с друго име, но не е събрал информация за лицето.

Предявените искове са във връзка със сключен между ищеца и ответника индивидуален трудов договор и произтичат от трудово правоотношение между страните. Ответникът е гражданин на Република П., държава членка на Европейския съюз, и има регистриран постоянен адрес там – П., гр. Г., ул. В. ***, видно от трудовия договор и допълнителното споразумение.

По отношение на определяне на международната компетентност на съда по предявените искове се прилага раздел V от Регламент (ЕС) № 1215/2012 от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 20, § 1 от Регламента, по дела във връзка с индивидуални трудови договори компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6, член 7, параграф 5, а ако искът е предявен срещу работодател — член 8, параграф 1. В случая не са приложими чл. 6, чл. 7, § 5, нито чл. 8, § 1 от Регламента.

Съгласно чл. 22 от Регламента, работодател може да предяви иск само в съдилищата на държавата членка, където работникът или служителят има местоживеене. Съгласно чл. 23 от Регламента, разпоредбите на настоящия раздел могат да се дерогират само със споразумение: 1) което е сключено след възникването на спора; или 2) което допуска работникът или служителят да предяви иск в съдилища, различни от тези, указани в раздел V.

Въпреки положените от съда усилия за установяване на местоживеене на ответника в Република България, по делото не се установява той да има такова към момента на подаване на исковата молба. Напротив – ответникът никога не е заявявал и регистрирал адрес в Република България и липсват каквито и да е данни да е пребивавал продължително време в България, а същевременно ответникът има постоянен адрес в друга държава членка на ЕС – П.. При това положение следва да се приеме, че по делото има данни, че последното известно местоживеене на ответника е в П..

Съгласно решение от 16 май 2024 г. на СЕС по дело С-222/23, „Топлофикация С .“ ЕАД, понятието „местоживеене“ е основно в общата 2 логика на Регламент № 1215/2012, тъй като представлява общият критерий за привързване, чрез който може да се установи международната компетентност съгласно член 4, параграф 1 от Регламент 1215/2012, който посочва местоживеенето на ответника, независимо от неговото гражданство (т. 53).

СЕС изтъква, че подобно на Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела и на Регламент № 44/2001, Регламент № 1215/2012 не дава определение на понятието „местоживеене“. Така член 62, параграф 1 от последния регламент препраща към вътрешното право на държавата членка, чиито съдилища са сезирани, за да се определи дали една страна има местоживеене в тази държава членка. Съгласно член 62, параграф 2 от последния регламент, ако една страна няма местоживеене в държавата членка, чиито съдилища са сезирани по дадено дело, за да определи дали страната има местоживеене в друга държава членка, съдът прилага правото на тази държава членка. Следователно държавите членки по принцип са компетентни да определят местоживеенето на физическото лице съгласно собственото си право. Съгласно постоянната съдебна практика обаче прилагането на националните норми не трябва да засяга полезното действие на акт на Съюза (тт. 53-55). В настоящия случай, доколкото ответникът не е български гражданин, индикация за евентуалното му местоживеене в България би имало в случай че беше регистрирал или декларирал адрес в България. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 61 от Регламент 1215/2012, за да определи дали една страна има местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага вътрешното си право.

В случая по делото не са събрани никакви данни, че ответникът има местоживеене в Република България, нито че последното му известно местоживеене е в Република България: ответникът е чужд гражданин, няма данни някога да е имал статут на дългосрочно пребиваващ, няма данни някога да е регистрирал или декларирал адрес в България, не се открива на известния по делото (посочения от ищеца) адрес за пребиваване в Република България, въпреки многобройните посещения, включително в почивен ден. Същевременно в допълнителното споразумение към трудовия договор е посочено, че ответникът има постоянен адрес в П.. Наличието на трудови правоотношения на ответника в България, които са били прекратени, също не води до извод, че ответникът пребивава трайно и има обичайно местопребиваване в България, още повече, че ищецът твърди ответникът да е работил от разстояние.

В случай не е налице т.нар пророгация на компетентност по чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., приложима и по трудови дела. За да е налице такава пророгация, ответникът следва да се яви за участие в процеса, без да оспорва компетентността на съда. Явяването по смисъла на Регламента съставлява първото защитно действие, което ответникът може да предприеме, т.е. подаване на отговор на исковата молба. С него може да се оспори компетентността на българския съд, а ако това не бъде сторено, но бъде подаден отговор, то се приема, че юрисдикцията на съответния национален съд се приема. При невъзможност исковата молба да бъде връчена, пророгация по чл. 26 от Регламента не е налице.

3

Ето защо, доколкото от една страна не е налице пророгация на компетентност, а от друга страна са налице специалните правила за компетентност при индивидуални трудови договори съгласно Раздел V от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., българският съд не е компетентен да разгледа настоящото производство, тъй като ответникът не е с местоживеене в Република България.

По делото нито се твърди, нито се доказа наличието на сключено след възникване на спора споразумение по чл. 23 от Регламента, с което да се дерогират разпоредбите на раздел V от Регламента.

Международната компетентност на съда е процесуална предпоставка за допустимостта на иска и за нея съдът следи служебно /определение № 543/16.06.2016г. по гр.д. № 1754/2016г. на ВКС, IV г.о./, като при липсата ú съдът следва да прекрати производството по делото пред себе си като прогласи, че не е компетентен да разгледа правния спор.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че Софийският районен съд не е международно компетентен да разгледа предявените с искова молба вх. № 98258/27.03.2024 г., подадена от „Съдърланд Глобъл Сървисиз България“ ЕООД срещу П. Н., гражданин на Република П. искове, по която е образувано гр.д. № 8292/2026 г. на СРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8292/2026 г. на Софийски районен съд като недопустимо поради липса на международна компетентност на българския съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4