Решение № 264 от 08.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Гоце Делчев, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100625 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на В. А. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Бл., общ. Г. Д. гр. Г. Д., ***, чрез процесуалния представител адвокат М.

Ас.К.-Ч. от Бл. адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. Г. Д. ***, против Решение № 20270 от 26.04.2001 г. на Поземлена комисия гр. Г.Д. (понастоящем О. С. П. – гр.

Гоце Делчев), в ЧАСТТА, с която е възстановено правото на собственост върху: Нива от 0,428 дка /четиристотин двадесет и осем кв.м./, шеста категория, местност „М.“, имот № 124008 по плана за земеразделяне (идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР), при съседи: имоти № 124009, № 000218, № 124063, № 000218.

Жалбоподателката поддържа, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, а при условията на евентуалност – нищожно. Излага съображения, че е единствена наследница по закон на Ел. Г. К. (Ел. А. К.), починала на ****** г. Твърди, че с влязъл в сила Протокол № 2027 от 27.07.1993 г. на ПК гр. Г. Д. на наследниците е признато правото на възстановяване на собственост върху нива с площ от 4,600 дка, пета категория, в местността „ТАШКОВ МОСТ“. С обжалваното последващо решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ обаче, вместо в заявената и призната местност, комисията е раздробила имота и е възстановила част от него (0,428 дка) в напълно различна местност – „М.“, с по-ниска категория (шеста) и без мотиви за извършената фактическа замяна или доказана невъзможност за възстановяване в първоначалната местност, с което е нарушен принципът за равностойност на земите. Твърди се също, че решението е издадено без неразделните към него скици и че площта на другия възстановен имот в м. „Текето“ е неправилно намалена според КККР.

Алтернативно се релевира нищожност на акта поради евентуален незаконен състав на 1 комисията по чл. 60, ал. 4 и ал. 5 (отм.) от ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на решението в оспорената част и връщане на преписката за ново произнасяне.

Ответникът – О. С. П. (ОСЗ) гр. Г. Д., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н.В. Ст. от Областна дирекция „Земеделие“ Бл. оспорва жалбата с писмено становище.

Посочва, че същата е недопустима поради липса на правен интерес, тъй като е насочена срещу влязъл в сила административен акт по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, имащ конститутивно действие по индивидуализация на имотите съгласно одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне. Алтернативно я намира за неоснователна. Поддържа, че процедурата по земеразделяне е приключила законосъобразно, планът е бил обявен и необжалван от наследниците, а вещото лице е потвърдило обективната невъзможност за възстановяване в първоначалната м. „Ташков мост“. Възразява срещу първия въпрос от съдебно-техническата експертиза, като сочи, че сравнителната оценка трябва да се прави по реда на Наредбата за цените на земеделските земи от 1998 г., а не по пазарни цени към 2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – В. А. И. е единствен наследник на Ел.

Г. К. съгласно Удостоверение за наследници изх. № 229/23.03.2026 г. на Община Г.Д..

Възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради влизане в сила на плана за земеразделяне е неоснователно, тъй като съдебният контрол върху индивидуалния административен акт за възстановяване на собствеността (какъвто е решението на ПК/ОСЗ) обхваща и проверка за съответствието му с предходните реституционни актове и материалния закон.

По делото е безспорно, че с Протокол № 2027 от 27.07.1993 г. на ПК гр. Г. Д. признато правото на наследниците да получат земеделска земя – нива от 4,600 дка, пета категория, в местността „ТАШКОВ МОСТ“ чрез правоприлагащия способ „План за земеразделяне“.

С последващото оспорено Решение № 20270 от 26.04.2001 г., издадено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, съставът на Поземлената комисия е извършил конкретното оземляване, като е разпределил признатото право в два отделни имота в различни местности: имот № 171004 в м. „ТЕКЕТО“ с площ 4,175 дка (V категория) и процесния имот № 124008 в м. „М.А“ с площ 0,428 дка (VІ категория). Общата площ на двата имота възлиза на 4,603 дка, което количествено покрива признатото право.

Основният правен спор се концентрира върху законосъобразността на извършеното разпределение и доколко определянето на имот в м. „Мочура“ съответства на принципа за равностойност.

Съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, когато възстановяването се извършва чрез план за земеразделяне, земите се предоставят на правоимащите лица в границите на землището, като по възможност се търси максимално съответствие по местоположение (местност) и категория с притежаваните преди масовизацията земи. В случаите, когато поради прокарани трасета на инфраструктурата, хидромелиоративни съоръжения или други 2 законови причини е налице обективна невъзможност за възстановяване в същата местност, органът по поземлена собственост разполага с оперативна самостоятелност да определи имоти в други местности на същото землище.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза и събраните писмени данни се установява, че в първоначалната местност „Ташков мост“ възстановяването в реален размер е било обективно невъзможно. Вещото лице изрично сочи, че местностите „Ташков мост“ и „Текето“ се намират в относителна близост и географска идентичност, поради което преобладаващата част от признатото право (4,175 дка от общо 4,600 дка) законосъобразно и в съответствие с интереса на наследниците е локализирана именно в м. „Текето“ с идентична пета категория.

Остатъкът от признатото право в размер на 0,428 дка обаче е отделен и предоставен в напълно различна местност – „Мочура“, при това с намаляване на категорията от пета на шеста. В административната преписка липсват каквито и да било мотиви от страна на Поземлената комисия, които да обосновават необходимостта от раздробяването на общото признато право на два отделни имота и изнасянето на част от него в различна местност с пониски бонитетни характеристики. Липсата на мотиви в административния акт или в подготвителните документи към него съставлява съществено нарушение на формата и производствените правила.

Наред с това, съдът споделя доводите на жалбоподателката за нарушение на принципа на равностойност. Видно от представените пазарни аналози и съпоставки в експертизата към 2026 г., терените в м. „Текето“ (намиращи се в непосредствена близост до нови градски зони и околовръстен път, с пазарни индикации около 100 евро/кв.м) притежават коренно различни характеристики, потенциал и икономическа стойност спрямо имотите в м. „Мочура“ (земеделски земи от по-ниска категория, отдалечени от регулацията, оценени на значително по-ниски нива). Макар ОСЗ правилно да отбелязва, че релевантна е равностойността по показатели към момента на земеразделянето съгласно тогавашната нормативна уредба, драстичното разминаване в категориите (от V на VІ) и липсата на компенсация в площта за по-ниската категория в м. „Мочура“ сочат, че правото на собственост на наследниците е било накърнено. Административният орган е извършил фактическа замяна на част от признатото право без да докаже и мотивира липсата на техническа възможност остатъкът от 0,428 дка да бъде присъединен към основния масив в м. „Текето“ или компенсиран със земя от същата категория.

По отношение на възражението за нищожност, съдът намира същото за неоснователно.

Обжалваното решение е издадено от легитимен държавен орган (ПК гр. Гоце Делчев) в рамките на неговата материална и териториална компетентност и в състав (председател, секретар и трима членове), съобразен с изискванията на чл. 60 от ППЗСПЗЗ. Констатираните пороци касаят материалната законосъобразност и мотивировката на акта, което води до неговата отменяемост, но не и до нищожност. Възраженията относно последващото намаляване на площта на имота в м. „Текето“ по КККР от 2009 г. са извън предмета на настоящото производство, насочено единствено срещу решението от 2001 г. в частта за м.

3

„Мочура“.

Предвид изложеното, Решение № 20270 от 26.04.2001 г. на ПК гр. Го. Д. в оспорената му част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката в тази част – върната на О. С. П. гр. Г. Д.за ново произнасяне и законосъобразно оземляване на наследниците с равностоен имот, по възможност в местността „Текето“ или чрез съответно компенсиране в площ или качество.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната администрация дължи на жалбоподателката сторените по делото разноски в размер на 1200 евро, включващи внесена адвокатско възнаграждение, платими по посочената от пълномощника банкова сметка.

Водим от горното, Районният съд в гр. Гоце Делчев

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 20270 от 26.04.2001 г. на Поземлена комисия гр. Г. Д.в (понастоящем О. С. П. – гр. Г.Д., обл. Бл. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, В ЧАСТТА, с която на наследниците на Ел. А. К. /Ел. Г. К./ е възстановено правото на собственост върху: Нива от 0,428 дка (четиристотин двадесет и осем кв.м.), шеста категория, местност „М.“, имот № 124008 по плана за земеразделяне в землището на гр. Г. Д. (идентичен с Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта), при съседи: № 124009, № 000218, № 124063, № 000218.

ВРЪЩА преписката на О. С. П. – гр. Г.Д.за ново разглеждане и произнасяне в отменената част съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания за осигуряване на равностойно възстановяване на правото на собственост върху остатъка от 0,428 дка.

ОТХВЪРЛЯ искането на В. А. И. за прогласяване нищожността на Решение № 20270 от 26.04.2001 г. на Поземлена комисия гр. Гоце Делчев в обжалваната част, като неоснователно.

ОСЪЖДА О. С. П. – гр. Гоце Делчев ДА ЗАПЛАТИ на В. А. И., ЕГН **********, сумата от 1200 евро, представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски ( възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4