Решение № 338 от 17.11.2022, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Червен бряг, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440100719 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. С. И., с ЕГН *** от гр. Б* подадена чрез адв. С. К. Х. АК Ловеч със съдебен адрес гр. Л* срещу Р. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б* и настоящ адрес в гр. С*, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Желае след прекратяването на брака ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Б*, да бъде предоставена на ищеца – Н. С. И., тъй като същото е собственост на родителите му. В молбата се твърди, че с акт * г. издаден от Община * страните са сключили граждански брак на *. Посочва се още, че от брака си страните имат една родена дъщеря – С* И., с ЕГН **********, която вече е пълнолетна. Твърди се още, че съпрузите са живели в гр. * като през годините заедно са полагали грижи за благополучието на семейството и за отглеждането и възпитанието на дъщеря им. Посочва се, че проблемите между тях са възникнали от страна на съпругата, която преди около 7 години започнала да прави безпричинни скандали и търсела повод да напусне дома. През 2014 г. ответницата заминала да работи в Англия. Твърди се, че съпрузите са поддържали контакти по повод на дъщеря им, като ищеца усещал хладното й отношение към него. След четири годишно отсъствие през 2019 г. се срещнали по време на отпуск на ответницата. Посочва се, че ищеца е направил опит да поговорят и да разбере къде е проблема, но нещата останали не променени. С цел да заздрави връзката им през м.март 2020 г. ищецът заминал да работи в Англиия, но след като посетил адреса, на който ответницата живее разбрал, че там тя 1 съжителства с друг мъж. Като зрели хора, решили да прекратят брака си и от тогава съпрузите не поддържат никакви контакти. Посочва се, че брачната им връзка съществува само формално, същата е лишена отдавна от съдържанието, което е потребно. По между им липсва любов, разбирателство и доверие.

ИЩЕЦА редовно призован в о.с.з. се явява лично и с адв. С. Х. -АК Ловеч с пълномощно по делото, които поддържат молбата за развод. Позовават се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИЦАТА редовно призована не се явява и не се представлява. Не взема становище по молбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното дубликат на у-е за сключен граждански брак, че с акт № * страните са сключили валиден граждански брак в гр. *, от който имат едно дете, навършило пълнолетие, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Спорен по делото е въпросът, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

ПО СПОРНИЯ ВЪПРОС СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От показанията на разпитания в о.с.з. свидетел се установява, че страните живеят в условията на фактическа раздяла от 2014 г., когато съпругата напуснала семейното жилище и заминала да работи в Англия.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл.49, ал.1 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищеца становище и процесуалното поведение на ответницата намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите.

Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно. Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните 2 причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена. Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.

Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.".

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че семейното жилище, находящо се в гр. * на ул. „А* следва да бъде предоставено за ползване на ищеца, тъй като същото е собствено на родителите му, а и съпругата трайно се е установила в чужбина.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода: Поради обстоятелството, че съпругата не се яви в насроченото по делото о.с.з., не е изразила становище и желание за промяна, както и предвид изнесените данни, че същата се намира в чужбина, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Не са налице предпоставките взаимно, един на друг, след развода съпрузите да си дължат издържка.

По разноските: Ищеца претендира да му бъдат възстановени направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък с разноски по чл.80 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца така направените разноски в общ размер на 865.00 лв. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40.00 лева, като се приспадне внесената от ищеца сума при завеждане на делото. Ответницата Р. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б*, настоящ адрес гр. С* следва да бъде осъдена да заплати окончателна д.т. в размер на 15.00 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на * от * граждански брак между Н. С. И., с ЕГН ***, с адрес гр. *, обл. В* и Р. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б*, настоящ адрес гр. С*, поради дълбокото му и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. * на ул. „А* за ползване на ищеца Н. С. И., с ЕГН **********.

3

След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

ОСЪЖДА Р. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б* и настоящ адрес гр. С* да заплати на Н. С. И., с ЕГН ***, с адрес гр. *, обл. В* сумата от 865.00 /осемстотин шестдесет и пет/ лева представляващи направени по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА Р. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б* и настоящ адрес гр. С* да заплати по сметка на РС – Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15,00 лв. /петнадесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4