Решение № 3695 от 01.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3695 гр. София, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110200985 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Т. П., с ЕГН **********, подадена чрез адв. П. В., срещу Наказателно постановление № 22-4332-004844/30.03.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени пространни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на процесуалните правила. На първо място се изтъква, че не е посочен правилно часът, в който според наказващия орган е извършено нарушението. Излагат се доводи за липсата на виновно осъществено от страна на жалбоподателя нарушение на правилата за движение по пътищата. Насочва се вниманието към неправомерното поведение на другия участник в ПТП, който е напуснал местопроизшествието. С тези доводи се моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П. В., която се придържа към изложените в жалбата съображения. Претендира се присъждането на разноски.

Въззиваемата страна – Началник група към СДВР-ОПП, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

1

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподател е Г. Т. П., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Неофит Рилски“ № 41, ет. 4, ап. 11, със СУМПС № 285771500, издадено от СДВР.

На 09.03.2022 г., около 10:16 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, жалбоподателят управлявал лек автомобил модел/марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ХХХХ. Същият се движел с посока от бул. „Константин Величков“ към ул. „Димитър Петков“. Пътната настилка била без неравности и наклон, платното за движение се състояло от по 4 пътни ленти, а жалбоподателят се движел в крайната лява лента.

Доближавайки ул. „Димитър Петков“ и на около 40 метра преди нея, внезапно пред управлявания от жалбоподателя лек автомобил се престроил лек автомобил модел/марка „Сеат Комбо“, с рег. № ХХХХ, който спрял рязко. За да избегне удар с лекия автомобил, жалбоподателят се опитал да спре, но с предната си броня осъществил контакт с другия автомобил. Водачът на другия автомобил не спрял, а продължил движението си, а жалбоподателят преместил МПС на безопасно място, за да не пречи на останалите автомобили.

След което информирал дирекция „Национална система 112“ за настъпилия инцидент, на място пристигнал екип, в състав от свидетеля Е.К. и лицето К.Д. – младши автоконтрольори при ОПП-СДВР. Жалбоподателят П. попълнили саморъчно декларация, в която посочил причината за настъпилия пътен инцидент, бил съставен Протокол за ПТП № 1829385, както и скица към него.

При тази хронология свидетелят Колев съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия АД № 143776/09.03.2022 г., в който приел за установено, че жалбоподателят, поради недостатъчно разстояние от движещия се пред него рязко спиращ лек автомобил е реализирал ПТП – нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Актът, непосредствено след съставянето му, бил връчен на жалбоподателя, който го приел без възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал.

1 ЗАНН.

При идентично описание на нарушението и неговата цифрова /правна/ квалификация, началник сектор в ОПП-СДВР, на основание чл. 179, ал. 2 , пр. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Е.К., както и на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно: декларация, попълнена от Г. П., протокол за ПТП № 1829385 и скица към него, докладна записка, справка картон на водача, Заповед № 518з5073/21.07.2015 г.; Заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, справка за история на ПС с рег. № ХХХХ.

2

В така събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че е налице противоречие, което касае основен елемент от състава на така вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно механизмът на настъпване на инцидента, както и пътната обстановка, при която той е реализиран.

От попълнената декларация от жалбоподателя П., както и съставяния протокол и скица за настъпило ПТП, се установява посока на движение, състоянието на пътното платно, както и регистрационните номера на леките автомобили, които са участвали в инцидента. Видно от същите се извежда, че съприкосновението между двата автомобила е настъпило около 10:16 часа на 09.03.2022 г., а екип на ОПП-СДВР е съставил нужната документацията около 12:43 часа.

Основно противоречие в доказателствената съвкупност се явява причината за реализирането на ПТП, проявила са в конкретно обективно осъществени действия от страна на жалбоподателя. С оглед липсата на достатъчно убедителни доказателства, които еднопосочно да водят до единствения възможен извод, че между предприетата от жалбоподателя маневра и настъпилия пътен инцидент е налице причинно-следствена връзка, то съдът намира, че не е доказано, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му нарушение.

На първо място не са установени свидетели-очевидци, липсва информация относно водача на другия лек автомобил, неговото поведение, спрямо останалите участниците в движението. Липсва снимков материал, чрез който да се обезпечи разположението на лекия автомобил на жалбоподателя, наличието на материални щети. Не е налице и категорично експертно становище, което да потвърди, че механизмът на настъпване на инцидента, съответства на описания в Акта, такъв. С оглед изминалия период от време, тези пропуски не биха могли да бъде преодолени.

Показанията на свидетеля Колев, съдът кредитира и цени като логични и достоверни и от тях се установяват стъпките, които свидетелят е осъществил при посещението си на местопроизшествието, редът, по който е изготвен АУАН, скицата и протокола за ПТП. Но показанията на свидетеля са слабо информативни, относно обстоятелствата, които касаят поведението и на двамата участници в настъпилото ПТП, доколкото данните въведени в протокола за ПТП и скица към него са съставени единствено въз основа на обясненията на жалбоподателя, в които същият изрично сочи, че другият участник се престорил пред него внезапно. Въпреки това, свидетелят е приел, че вината за настъпване на инцидента е именно на жалбоподателя.

Еднозначно от събраната доказателствена съвкупност се установява, че единствено жалбоподателят е подал сигнал до органите на реда, изчакал е тяхното пристигане, докато другият водач не е изпълнил своите задължение като участник в настъпило ПТП. Не са събрани и доказателства, от които да се установи какви са щетите по двата автомобила, за да бъде съобразено дали приетият от наказващия орган механизъм на настъпване е релевантен и единствено възможен.

3

Воден от горното съдът намира, че събраната доказателствена съвкупност не води до единствения възможен извод, че със свои конкретни действия, осъществени в разрез с правилата за движение по пътищата, жалбоподателят е предизвикал ПТП, поради неспазването на достатъчно дистанция от движещия се пред него лек автомобил.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповед № 518з-5073/21.07.2015 г.; Заповед № 8121к13180/29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи.

Спазена е утвърдената от закона писмена форма и са налице минимално предвидените реквизити, поместени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Контролният орган е осъществил дейността си, съблюдавайки сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

По същество на нарушението съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 09.03.2022 г., около 10:16 часа, в гр. София, по бул. „Сливница“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил модел/марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № ХХХХ, с посока от бул. „Константин Величков“ към ул. „Димитър Петков“ и на около 40 метра преди нея, поради внезапно престроил се лек автомобил модел/марка „Сеат Комбо“, с рег. № ХХХХ, който е спрял рязко, е настъпило съприкосновение между двата автомобила.

Така установеното обаче не изпълва състава на вменената за нарушена от страна на жалбоподателя разпоредба - чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Същата регламентира, задължение на водачите на ППС, да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Видно от събрания доказателствен материал, лек автомобил модел/марка „Сеат Комбо“, с рег. № ХХХХ се престроил внезапно пред автомобила на жалбоподателя и е спрял рязко, от което следва, че жалбоподателят като водач на ППС не е имал възможността да проследи движението му и да съобрази нужната дистанция, която следва да спазва, за да не допусне настъпването на ПТП.

4

Същият е предприел действия и реагирал на настъпилата ситуация, но не би могло да му се вмени задължение да очаква, че ще бъде изпреварен от друг автомобил, който навлиза в неговата лента и предприема рязко спиране. Доколкото жалбоподателят е съобразил поведението си с пътната обстановка, както и с положението на останалите участници в движението, то съдът намира, че същият не е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

На следващо място следва да бъде изтъкнато, че наказващият орган е този, който поставя обективните и времеви рамки на нарушението. В процесния случай от една страна обективно настъпилите факти не кореспондират на посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба. От друга страна и в АУАН, и в НП за час на настъпване на пътния инцидент е приет часът, в който контролните органи са съставили протокола за ПТП.

Видно от декларацията попълнена от жалбоподателя, протокола за ПТП, както и показанията на непосредствено разпитания в хода на съдебното следствие свидетел се извежда, че коментираната пътна ситуация е настъпила в един по – ранен момент, а именно към 10:16 часа, а не към 12:43 часа, така както е приел наказващият орган. Доколкото времето на извършване на нарушението е съществен негов елемент, то съдът не може едностранно да променя съществено фактическите обстоятелства, тъй като това би рефлектирало върху правото на защита на санкционирано лице.

Доколкото нарушението не е осъществено от обективна страна, то не е налице и задължение за обсъждане на субективните елементи от състава на нарушението.

В резюме, преди да ангажира отговорността на конкретен правен субект, наказващият орган е бил длъжен да прояви нужната процесуална активност, в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, да прецени събрания доказателствен материал, а при нужда да осъществи и други действия по разследването на спорните обстоятелства и едва ако установи с категоричност, че е налице административно нарушение и е доказано неговото авторство, както и конкретно осъществено виновно действие/бездействие, да пристъпи към издаване на наказателното постановление. При липсата на безспорно доказаност на нарушението, то оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.