Решение № 7314 от 03.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7314 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100513486 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8516/10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 24048/2023 г. по описа на СРС, 76 състав състав, е отхвърлен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД, ЕИК 000694286, да заплати на ищеца „МЕГАТРАНС ТОП“ ЕООД, ЕИК 175433059 сумата от 1866 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 05.05.2023 г. до окончателното □ изплащане, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 29.04.2022 г. застрахователно събитие, при което са причинени имуществени щети на застрахованата вещ - товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ********.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 500 лв., представляващи сбора от депозит за вещо лице и дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 30.05.2024 г. о т ищеца в първоинстанционното производство – „МЕГАТРАНС ТОП“ ЕООД Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и необоснованост на първоинстанционното решение. Счита, че механизмът на застрахователното събитие – ПТП, е останал неизяснен. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и искът да бъде изцяло уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕАД

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени 1 доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 05.05.2023 г., с която е предявен осъдителни осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 1 866.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 05.05.2023 г. до окончателното □ изплащане, дължимо по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на 29.04.2022 г. в гр. София застрахователно събитие, при което са причинени имуществени щети на застрахованата вещ товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ********. Претендира разноски.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба е депозиран такъв, в който ответното дружество оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение между страните, но възразява срещу механизма на ПТП. Навежда доводи, че тъй като ищецът не е собственик на застрахования товарен автомобил не е материалноправно легитимирано лице. Оспорва механизма на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между настъпилите увреждания по товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ******** и произшествието. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д.

№ 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка "Каско"; 2) настъпване през периода на застрахователното покритие на процесното ПТП; 3) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото МПС; 4) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП; 5) изпадане в забава на длъжника за заплащане на задължението, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възражението си за изключен риск, евентуално за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ от изплащане на обезщетение по чл. 408 КЗ.

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Договорът за застраховка е двустранен, възмезден консенсуален, формален и алеаторен.

Характерна черта на договора за застраховка е неговата алеаторност. Задължението на застрахователя е да осигурява застрахователна закрила, но не е ясно дали за него ще възникне и задължение да изплати застрахователно обезщетение или сума.

Едно от основните задължения на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение или сума. То възниква, ако в срока на застрахователното покритие настъпи 2 застрахователно събитие – чл. 405, ал. 1 КЗ.

В първоинстанционното производство, съдът правилно е приел, че на база на изслушано и прието по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, в което се установявя, че описаните в исковата молба щети по товарен автомобил „ВОЛВО“, с рег. № ******** - позиции 1 и 2 са в една зона и могат да настъпят при движение на автомобила и съприкосновение с неподвижно препятствие, както и при удар от друго МПС.

Хоризонталните следи, оставени по предна лява врата и ПВЦ вежда по преден ляв калник не отговарят да са оставени от движещо се МПС, както и че заснетите по влекача увреждания по позиции 3 до 5 не могат да настъпят в паркирано състояние и да останат заснетите следи.

Единствено уврежданията по позиции 1 и 2 могат да настъпят в паркирано състояние при удар от друго движещо се МПС. Увреждането на „сенник над челно стъкло“ - позиция 5 е настъпило при друго събитие и от техническа гледна точка не е възможно да е настъпило при паркирано състояние, с изключение на злоумишлени действия на трето лице. Вещото лице е достигнало до извод, че предвид гореизложеното уврежданията по позиции 3, 4 и 5 от описа не са в пряка и непосредствена последица от заявеното застрахователно събитие.

Единствено уврежданията по „степенка предна лява“ и „скара степенка долна ПВЦ“ може да настъпят при така декларираното събитие, като стойността за възстановяването им по средни пазарни цени възлиза на сумата от 941.59 лв. с ДДС.

Чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ предвижда, че застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие. Така съгласно т. 24 от раздел "Каско", глава първа, раздел втори "груба небрежност" представлява поведение на застрахования, при което той съзнава последиците от извършването или неизвършването на определено действие, но се надява, че предвижданите от него последици по една или друга причина няма да настъпят. В точката са изброени примерни действия и бездействия, като накрая изрично е посочено, че изброяването не е изчерпателно.

Поведението довело до настъпване на застрахователното събитие – несъобразяване на поведението с конкретната пътна обстановка, като се е движел с несъобразена скорост, не е от изброените примери за проява на груба небрежност, предвидени в Общите условия, но доколкото изброяването е неизчерпателно, въззивният съд дължи изследване на въпроса дали това поведение на ищеца може да се определи като проява на такава.

Понятието "небрежност" не е легално дефинирано, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че такава е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил грижата на добрия стопанин при изпълнение на задълженията си. Грубата небрежност се отличава от обикновената небрежност по степен, но не и по форма, и представлява неполагане на тази грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В този смисъл са Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980/2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 348 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 2059/2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и много други.

Преценката за наличие на груба небрежност в поведението на застрахования зависи от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай – от конкретните пътни условия и от избраната от водача скорост. Груба небрежност е налице тогава, когато и найневнимателният водач би намалил съществено скоростта, за да избегне настъпването на ПТП. Така и Решение № 366 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 3980/2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 405, ал.

1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, а срокът не може да бъде п о- дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил, настъпването на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск, изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се освободи 3 от задължението за плащане на дължимото обезщетение, застрахователят следвало да установи, че неизпълнението на насрещното задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил точно задължението си по сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването на чл. 405, ал. 1 КЗ.

Правилен е извода, че съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.

В първоинстанционното производствое е правилен извода, че за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор;

2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.

Правилно се посочва, че от разпоредбата на чл._408,_ал._1,_т._3_КЗ_ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение следва да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието.