Решение № 51 от 16.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000501795 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. Л. Д. от с. ***, общ. *** (чрез процесуален представител) против Решение 19 от 13.03.2023 г. по т.д. 123/2022 г. по описа на ОС – Враца (ВрОС), с което по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди (против „Бул Инс” АД) от 60 000 (шестдесет хиляди) лева в полза на А. П. Д. с ЕГН: ********** поради претърпени болки и страдания при ПТП, реализирано на 28.01.2022 г. ведно със законната лихва от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане. Исковата претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева. Със същото решение съдът се е произнесъл и по въпроса с отговорността за разноски и такси, спазвайки правилата на чл. 78 ГПК и е присъдил възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) в полза на процесуалния представител на ищеца. Актът е постановен при участието на трето лицепомагач (ТЛП) на страната на застрахователя – И. А. Ц. с ЕГН: **********.

Решението на ВрОС не се оспорва изцяло, а само в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за 30 000 (тридесет хиляди) лева, т.е. за разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв., като се навеждат доводи за неспазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и несправедливост на присъденото обезщетение за претърпени болки и страдания. Счита се, че сумата от 90 000 лв. отговаря на критерия по посочения текст от Закона за задълженията и договорите, като се моли САС да присъди допълнително 30 000 лв. ведно с мораторна лихва за забава от 08.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира се възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

1

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна „Бул Инс” АД с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Намира, че решението на Врачанския окръжен съд било правилно и трябвало да се потвърди. Претендира разноски. ТЛП Ц. не взема писмено становище по жалбата, а в открито съдебно заседание пред САС заявява, че предоставя на съда и няма мнение по оплакванията на Д..

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са искани и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.

От материалите по делото САС намери следното:

В исковата молба ищецът Н. Д., твърди, че на 28.01.2022 г., около 17:00 ч. в гр.

Враца, на кръстовището на бул. „Европа“ и ул. „Славянска“, е настъпило ПТП, при което, правомерно движещ се по пътното платно като велосипедист е блъснат от лек автомобил марка “Фолксваген”, модел „Пасат“ с peг. № ********, управляван от виновния водач И. А.

Ц., който се е движил без да се съобразява с разпоредбите на ЗДвП и с несъобразена скорост. Настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие е констатирано с Констативен протокол с рег. № 967000-2206/28.02.2022 г. и е образувано ДП № 127/2022 г. по описа на РУ на МВР Враца. Посочва, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица № BG/02/**********, с период на валидност от 02.01.2022 г. до 01.01.2023 г. със „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София. Изтъква, че при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ е депозирал при ответника извънсъдебна претенция с дата 08.04.2022 г.

Твърди, че след ПТП на 28.01.2022 г. е докаран по спешност в МБАЛ „Христо Ботев“, гр. Враца и на същата дата е приет за лечение. Поддържа, че в резултат на удара е получил тежки травми, описани в Епикриза ИЗ № 1097 от хирургично отделение, съответно КП № 205, а именно: тежка черепно мозъчна травма с кървене от лявата половина на главата, кървене от носа, кървене от лявото ухо, няма спомен за случилото се, с оплаквания от болки в лявата гръдна половина, лявата плешка, кръста и таза, увредено общо състояние, трудно контактен, подкожен хематом в ляво парието темпорално с кървене от малка лезия в областта на хематома, силна болка по хода на 4-5-6-7-8 ребра в ляво и в областта на лявата скапула и лява аксиларна линия, отслабено дишане в лявата белодробна половина, ограничен обем от движения на двата долни крайника. Лекуван е консервативно и с медикаменти. Посочва, че при извършените изследвания в процеса на лечение е установена фрактура в областта на лява темпорална кост с ангажиране на пирамидата и в областта на лява париетална кост, фрактура на лява бедрена кост, на лява седалищна кост и пубисна кости, фрактура на сакрума по горно - медиална повърхност в дясно; фрактура на 45-6-7-8 ребра в ляво, плеврален излив в ляво с максимално остловяане 8 мм.,; фрактура на сакрума по горна медиална повърхност в дясно; в резултат на получените травми в областта на ребрата и белия дроб е развил пневмония синистра. Твърди, че на 08.02.2022 г. е изписан от МБАЛ „Христо Ботев“, Враца за домашно лечение, но на 09.02.2022г. отново постъпва в хирургичното отделение на болницата с болки в периалната област. На 2

10.02.2022г. му е извършена оперативна интервенция - ексцизия на перанална тъкан, обхваната от възпаление; изписан е на 14.02.2022г. Общо е имал 18 дни болнично лечение.

Поддържа, че е бил на домашно лечение шест месеца, че използва болкоуспокяващи и помощни средства и се нуждае от грижи за всяка една битова нужда, като приготвяне на храна, хигеннен режим, почистване и дребни битови грижи - пазаруване, придвижване, че има затруднения и болки в цялото тяло. Изтъква, че преживяното в комбинация със силните болки и ограничението на движенията отключват проблеми със съня му - спи неспокойно и се буди често всяка нощ, че силно е засегнато психическото и емоционалното му здраве.

Моли съда да осъди „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, да му заплати сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на процесното ПТП от 28.01.2022 г. ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума, считано от датата, на която е уведомен ЗД „Бул Инс“ АД за ПТП с предявяването на претенция по реда на чл. 380 КЗ - 08.04.2022 г., до окончателното й изплащане, съгласно чл. 429 КЗ.

Ответникът „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявеният иск като неоснователен. На първо място, оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Фолксваген” Ц., като твърди, че същият не е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, като твърди, че с поведението си пострадалият се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, като е извършил и нарушение на правилата за движение по пътищата – движил се е върху пътното платно по опасен за него самия начин и в противоречие с правилата на ЗДвП и ППЗДвП. На следващо място поддържа, че ищецът е могъл да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост и е представлявал опасност за него, но не е сторил необходимото, като се качи на тротоар, пътния банкет или подсигури достатъчно странично разстояние от автомобила, така че да може да избегне удар. Застрахователят оспорва иска и по размер с твърдения, че претендираното обезщетение не отговоря на действителната вреда.

Доказателствата пред първата инстанция са били писмени, гласни и експертни заключения на вещи лица.

При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че решението на Окръжен съд - Враца е валидно и допустимо, както и изцяло правилно в обжалваната част, поради което въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли по следните съображения:

САС намира, че съобразно събраните по първоинстанционното производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и позицията на въззиваемото дружество, изразена в писмения отговор, не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента Ц. е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) не е заплащано застрахователно обезщетение за търпените вреди извънсъдебно от ответника; в) 3 отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори и относно вината на водача на процесния автомобил, както и за механизма на процесното ПТП. Не е налице спор между страните относно това, че са налице всички елементи на сложния фактически състав на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, поради което претенцията е доказана по своето основание.

Решението на ВрОС е валидно и допсутимо, а по останалото съдът е обвързан от оплакванията в жалбата (така чл. 269, изр.второ ГПК). Тези оплаквания са свързани само с приложението на чл. 52 ЗЗД и съответно САС следва да се произнесе само по този въпрос, доколкото няма спор по фактите по правния спор и те са възпроизведени адекватно в оспореното решение. Ето защо, не следва същите да се повтарят отново.

Относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай:

Не е спорно, че в резултат на процесното ПТП, лицето-въззивник е получило следните травми и увреждания (съгласно изслушаната пред ВрОС съдебно-медицинска експертиза) черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите в черепната кутия в ляво; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на главния мозък по типа на „контра ку“; гръдна травма - счупване на ребра в ляво - от 2-ро до 9-то; счупване на костите на тазовия пръстен. При приемането в болничното заведение ищецът е бил в увредено общо състояние, трудно контактен на фона на употреба на алкохол. Според заключението посочените травматични увреждания са причинили на ищеца както следва: черепномозъчната травма му е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; гръдната травма му е причинила трайно затрудняване на движенията на снагата; счупването на костите на тазовия пръстен му е причинило трайно затруднение на движението на двата долни крайника. За посочените увреждания пострадалият е претърпял консервативно лечение по време на десет дневния му престой в хирургично отделение (от 28.01.2022 г. до 08.02.2022 г.). По време на първоначалния му престой не са извършвани и не се е налагало извършването на оперативни хирургични интервенции при ищеца. Такава е извършена при престоя му от 09.02.2022 г. до 14.02.2022 г. по повод на операция на перианален абсцес, но това състояние не е в причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. От заключението се установява също, че възстановителният период от уврежданията е както следва: за черепномозъчна травма е от порядъка на 2-3 месеца с активно проследяване поне следващите 6 месеца за поява на късна отпадна неврологична симптоматика; за гръдната травма е от порядъка на 2-2,5 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес; за счупването на костите на таза е около 5-6 месеца при липса на усложнение и нормален оздравителен процес. Според вещите лица лечението по отношение на черепно-мозъчната травма за напред трябва да бъде симптоматично, като същото се определя след преглед при специалист невролог и направата на ЕЕГ, а в делото не са предоставени такива материали. В заключението е отразено, че в предоставената медицинска документация е посочено, че ищецът има плеврален излив и пневмония при рентгенологично изследване, но тази диагноза не е потвърдена категорично от специалист по белодробни заболявалия, който да 4 назначи съответното лечение. Плевралният излив обичайно се резорбира когато е в малко количество и същия се дължи на счупването на ребрата в лява гръдна половина и няма данни същия да е евакуиран по хирургичен път. Ищецът не е правил рехабилитационни и физиотерапевтични процедури и по време на възстановителният период не е търсил помощ от специалисти. От заключението се установява също, че ищецът е търпял болки и страдания с интензитет, характерен за този вид травми (счупвания на кости), като неудобствата са били свързани с възможността му за самообслужване; няма медицински данни ищеца да е имал рани от залежаване (декубитални рани) при първоначалния и последващ престой в здравното заведение и към момента на прегледа няма никакви следи и белези от такива. Към момента на прегледа не са налице остатъчни последици за ищеца от получените увреждания и такива не се очакват и за в бъдеще; по тялото на ищеца няма белези от претърпяното ПТП. Според вещите лица няма необходимост от извършване на рехабилитационни и физиотерапевтични процедури по отношение на ищеца, тъй като е приключил оздравителния период; ищецът ще търпи болки и за в бъдеще, свързани с определени условия (физически претоварвания, промяна на времето и т.н.).