Решение № 630 от 02.06.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н

И Е

№ ________

Варна, ______________

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия:

ИСКРЕНА

ДИМИТРОВА при секретаря

Калинка Ковачева и с участието на прокурора

Владислав Томов изслуша докладваното от съдията

Искрена Димитрова адм. дело № 369/2020г.

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Методи Попов № 22А, представлявано от П Д П , срещу Агенция „Митници“, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 385/2018/2019г. на зам.директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, в размер на 480,00лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство по НАХД № 2769/2019г. на Районен съд - Варна и КАНД № 2798/2019г. на Адм.съд - Варна, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че във връзка с издадено НП №

385/2018/2019 от директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение на Районен съд - Варна по НАХД № 2769/2019г., за него възниква правен интерес да му бъде изплатено обезщетение в размер на сторените по делото съдебни разноски в размер на 480,00лв., ведно с претендираната законна лихва. Разноските за адвокатски възнаграждения са реално извършени, поради което моли претенциите да бъдат уважени.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.С.Ж., която поддържа исковата молба в частта за главницата и лихвите от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Заявява, че не поддържа иска в частта за лихвите от датата на плащането до завеждане на делото. Моли исковата молба да бъде уважена така, както е предявена и с корекцията в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – Агенция

„Митници“, чрез юрк.А. Ш., оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, вкл. по отношение на претендираните вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на

Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

С Наказателно постановление № 385/2018/2019 от 14.05.2019г. на зам.директора на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“, за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, вр.чл.70, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и Съвета, вр.чл.128, пар.1 и пар.2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, и на основание на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 392,66лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд - Варна като в тази връзка е образувано НАХД № 2769/2019г. С Решение № 1691/24.09.2019г. ВРС, ХІІІ-ти състав е отменил № 385/2018/2019 от 14.05.2019г. по съображения, че вмененото нарушение не е доказано.

Решението оставено в сила с Решение № 2318/02.12.2019г. на Административен съд – Варна, постановено по КАНД № 2798/2019г.

Във въззивното производство и в производството пред Адм.съд – Варна „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД е било представлявано от адв.С.Ж.. Видно от представения по НАХД № 2769/2019г. договор за правна защита и съдействие от 30.04.2019г. и фактура № 547/03.06.2019г., дружеството е направило разноски за адвокатски хонорар в размер на 240,00лв. с ДДС. Възнаграждението е изплатено по банков път видно от преводно нареждане от 04.06.2019г. Видно от представените по КАНД № 2798/2019г. договор за правна защита и съдействие от 07.10.2019г., и фактура № 618/07.10.2019г., в касационното производство дружеството е направило разноски за адвокатски хонорар в размер на 240,00лв. с ДДС, изплатени по банков път съгласно преводно нареждане от 07.10.2019г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Исковете са предявени от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди причинени от отменено наказателно постановление, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал незаконосъобразното наказателно постановление, поради което са ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ, трябва да са изпълнени кумулативно предвидените в чл.1, ал.1 на закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата.

В конкретния случай елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са безспорно установени по делото.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

До изменението на ЗАНН с ДВ, бр.94/29.11.2019г., ЗАНН и НПК не предвиждат ред за присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни постановления. Съгласно ТР № 2/03.06.2009г. постановено по т.д. № 7/2008г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища – разглеждащи тези производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК – също не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища.

Липсата обаче на уредба в ЗАНН, АПК и НПК за присъждане на направените разноски при обжалване и отмяна на НП не изключва отговорността на държавата за репариране на тези разноски. След като едно от условията на АПК за образуване на производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е актът да е отменен по административен и/или съдебен ред, и след като в тези производства е ползвана адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в настоящия случай наказателно постановление) и е непосредствена последица от него.

Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г., постановено т.д. № 2 от 2016г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон.

За основателността на претенцията за репариране на адвокатското възнаграждение не е достатъчно в производството по обжалване на наказателното постановление да е осъществено процесуално представителство от адвокат, а следва да бъде безспорно установено, че в тази връзка на същия е изплатено възнаграждение, като тежестта за това лежи върху ищеца.

Видно от приобщените НАХД № 2769/2019г. на Районен съд-Варна и КАНД № 2798/2019г. на Адм.съд-Варна, адв.Ж. е осъществила реално процесуално представителство и защита на ищеца в производството по обжалване на наказателното постановление пред ВРС и в касационното производство.

Безспорно е установено и заплащането на договореното адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Приложените по НАХД № 2769/2019г. и по КАНД № 2798/2019г. договори за правна защита и съдействие и фактури отговарят на посочените изисквания. Във фактура № 547/03.06.2019г. изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне на жалба, завеждане и водене на дело срещу НП № 385/2018/2019 на директора на ТД Северна Морска в Агенция „Митници“, както и че плащането е по сметка. Във фактура № 618/07.10.2019г. изрично е посочено, че се отнася за „изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба срещу решение по АНД № 2769/2019г. и процесуално представителство пред АСВ“, както и че плащането е по сметка. Видно от приложените преводни нареждания от 04.06.2019г. и 07.10.2019г., договорените възнаграждения са платени по банков път.

Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на така заплатените адвокатски възнаграждения. От една страна съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датите на изплащане на възнагражденията, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложена имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията/обезщетението, но не по-малко от 300лв. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност, т.е. в случая адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 2769/2019г. на ВРС и КНАХД № 2798/2019г. на Адм.съд - Варна е определено под предвидения минимален размер. От друга страна в настоящото производство и в контекста на правилата, по които се движи производството пред ВРС, е неприложима разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и съдът не може да се произнася по възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като вреди в производство по ЗОДОВ. Освен това размерът на вредата в случая е точно размера на извършеното плащане, като редуциране на обезщетението е допустимо само в хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, която в случая не е налице, а и не се твърди от ответника.

По така изложените съображения претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатените адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателното постановление, като доказана по основание и размер следва да се уважи изцяло.