Решение № 11451 от 02.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11451 гр. София, 02.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110121565 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано след като с Определение № 300 от 14.01.2022 г. по гр. дело № 197/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-20 състав, на основание чл. 119, ал. 1 ГПК, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по родова подсъдност на Софийски районен съд.

Предявен е от В. Х. В. срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 300 лева (след изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК чрез намаляване на размера й от първоначално предявения от 23 280 лева, допуснато с протоколно определение на съда от 03.04.2023 г.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 15.01.2021 г. до 23.06.2021 г., произтичащи от неизпълнение в срок на договорно задължение, поето със споразумение от 17.10.2020 г. за завършване и предаване на владението на собствени на ищеца обекти, под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в наемната цена на имотите, която ищецът би получил при отдаването им под наем за исковия период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 11.03.2014 г. между собствениците на недвижим имот - УПИ XI10, кв. 182, целият с площ от 271 кв. м., находящ се в [адрес], местност „Западно направление“, представляващ поземлен имот с идентификатор [№] по КККР, одобрени със Заповед [№]/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК, в качеството им на собственицивъзложители и ответното дружество [фирма], в качеството му на приобретател – изпълнител, бил сключен предварителен договор, по силата на който възложителите се задължават да учредят в полза на изпълнителя право на строеж върху поземления имот, а същият да проектира, построи и да въведе в експлоатация, на свой риск и със свои средства, при спазване на всички нормативни изисквания, жилищна сграда с магазини и подземния гаражи върху имота. Посочва се, че съгласно договореното, възложителите – собственици на поземления имот, върху който е построена сградата, трябвало да бъдат въведени във владение на изградените самостоятелни обект в срок до 15 дни, считано от съставяне на 1 протокол за установяване на годността за ползване на строежа. Поддържа се, че на 23.08.2016 г. бил сключен окончателен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строеж, обективиран в нотариален акт № **, том III, рег. № ****, дело № 359/23.08.2016 г. по описа на нотариус с рег. № *** на НК, по силата на който ищецът В. В. следвало да стане изключителен собственик на следните обекти в многофамилната жилищна сграда: 1). магазин № 5, находящ се на първи етаж на кота + 0.00 метра на предвидената за изграждане сграда със застроена площ от 30.12 кв. м., състоящ се от: търговска площ, склад и тоалетна при съседи на магазина: улица, бърза закуска, абонатна, стълбище, магазин № 3, асансьорна шахта, заедно с 1.69 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4.34 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което ще бъде построена сградата; 2). магазин - бърза закуска, находящ се на първи етаж на кота + 0.00 метра на предвидената за изграждане сграда със застроена площ от 33.97 кв. м., състоящ се от зала, склад и тоалетна, при съседи на бързата закуска: улица, калкан на съществуващата сграда, абонатна и магазин № 5, заедно 1,91% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 4.91 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което ще бъде построена сградата; 3). апартамент № 12, находящ се на шести етаж на кота + 14.85 метра на предвидената за изграждане сграда, със застроена площ от 109.69 кв. метра, състоящ се от: коридор, дневна е кухненски бокс, кабинет, две спални, баня с тоалетна, дрешник и два балкона, при съседи на апартамента: двор, калкан на съществуваща сграда, улица, апартамент № 11 Б, асансьор и коридор, заедно с 6.17% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 15.86 кв. м., заедно е мазе № 2, находящо се на втори сутеренен етаж на кота -5.35 кв. метра, с площ от 2.96 кв. метра, при съседи на мазето: гараж № 7, проход, улица и двор, заедно с 0.39% идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняваща се на 2.03 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на стоеж върху мястото, в което ще бъде построена сградата, 4). апартамент № 14, находящ се на седми етаж, на кота + 17.70 метра, на предвидената за изграждане сграда, със застроена площ от 47.96 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, дрешник и балкон, при съседи на апартамента: апартамент № 15, двор и апартамент № 13 Б, заедно с 2.67% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 6.86 кв. м., заедно с мазе № 33, находящо се на трети сутеренен етаж, на кота -7,95 метра, с площ от 2.96 кв. метра, при съседи на мазето: гараж 13, проход, улица и двор. заедно е 0.39% идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняващи се на 2.03 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото върху което ще бъде построена сградата; 5). гараж № 5, находящ се на минус първи сутеренен етаж на кота -2,75 метра на предвидената за изграждане сграда, със застроена площ от 13.95 кв. м., при съседи: калкан на съществуваща сграда, стълбище, проход и гараж № 6, заедно с 4,97 % идеални части от общите части на сградата, части от правото на строеж върху мястото, в което ще бъде построена сградата и на 6). гараж № 6, находящ се на минус първи сутеренен етаж на кота - 2.15 метра на предвидената за застрояване сграда, със застроена площ от 14.03 кв. метра при съседи: калкан на съществуваща сграда, двор, проход и гараж № 5, заедно с 4.99 идеални части от общите части на сутерена на сградата, равняваща се на 25.93 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което ще бъде застроена сградата. Последната била въведена в експлоатация с разрешение за ползване от 21.10.2020 г. Излагат се твърдения, че на 17.10.2020 г. между В. В. и ответното дружество било сключено споразумение, по силата на което [фирма] се задължило да завърши и предаде владението на собствените на ищеца обекти в срок до 60 работни дни от подписване на споразумението, т.е. до 15.01.2021 г. Ответникът не изпълнил в срок задължението си, като реално предал обектите на 23.06.2021 г., т.е. след изтичане на уговорения срок, което било удостоверено с протокол за приемане и предаване на строителен обект. Ищецът твърди, че вследствие от забавеното изпълнение е претърпял имуществени вреди под 2 формата на пропуснати ползи, изразяващи се в пазарния наем за имотите, който би получил за времето от 15.01.2021 г. /когато е следвало да бъде осъществено предаването им/ до 23.06.2021 г. /когато реално е осъществено предаването/, които оценява на сума в общ размер от 17 300 лева. Посочва, че на 01.12.2020 г., очаквайки да получи владението върху имотите на 15.01.2021 г., В. сключил договор с трето за процеса лице за консултиране и посредничество при отдаване под наем на процесните имоти, прекратен на 29.03.2021 г., поради невъзможността на ищеца да осигури достъп до обектите. С тези доводи същият отправя искане за уважаване на исковата претенция, както и за присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество [фирма], чрез пълномощника си адв. Л. С., оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Признава, че действително между страните е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на жилищни и други обекти от 11.03.2014 г., както и окончателен договор от 23.08.2016 г. Не оспорва и признава също, че между В. В. и [фирма] е сключено споразумение от 17.10.2020 г., съгласно което ответникът е следвало да завърши и да предаде владението на собствените на ищеца обекти в срок до 60 работни дни, считано от подписването на споразумението.

Оспорва договорът за посредничество между ищеца и третото за процеса лице, имащ за предмет проучване за пазарна и наемна цена на имотите, намирайки, че същият е сключен единствено за целите на настоящото производство, доколкото не съществува практика по сключването на такива договори. В хода на устните състезания ответното дружество намира за недоказано от ищеца наличието на сигурност, че процесният приход ще бъде реализиран, каквото е константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 82 ЗЗД.

Съгласно посочените разпоредби в случай на допуснато неточно неизпълнение на договорно задължение кредиторът има право на обезщетение за неизпълнение, което обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД имуществените вреди, подлежащи на обезщетяване, могат да бъдат под формата на претърпяна загуба или на пропусната полза.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти:

1). наличието на твърдяното облигационно отношение между страните, въз основа на което за ответното дружество да е възникнало валидно договорно задължение за завършване и предаване на владението на собствени на ищеца обекти и срока за това; 2). наличието на твърдяната форма на неизпълнение на задължението – неизпълнение в темпорално /времево отношение /забавено изпълнение; 3). настъпването на реални вреди за кредитора/ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи, които да са определени по период, вид, размер и да е било достатъчно сигурно тяхното получаване в патримониума на кредитора; 4). пряка причинна връзка между неизпълнението и вредите.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил в срок задълженията си по процесното правоотношение, както и възраженията си, в частност, че получаването на наемната цена за обектите не е било сигурно /с оглед проведеното оспорване на договора за посредничество/, респ., че е платил обезщетението на 3 ищеца, в случай, че твърди такова плащане.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 23.08.2016 г. между ищеца В. Х. В., третите за процеса лица Н.И.Б., Й.Д.Б., Л.И.А., З.И.А. и [фирма], от една страна, в качеството им на учредители и ответника [фирма], в качеството му на приемател, е сключен окончателен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за строеж, обективиран в Нотариален акт № **, том III, рег. № ****, дело № 359/2016 г. по описа на пом. нотариус по заместване Д.Г. при нотариус Р. Р. с рег. № *** на НК и с район на действие СРС, по силата на който учредителите, като съсобственици на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на град София, одобрени със Заповед № [№]/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение със Заповед № [№]/23.06.2016 г. на началника на СГКК – град София, с адрес:

Разпечатката съдържа 17 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/322491b8-c6d4-4ed6-88a9-49ce547df16d