Решение № 174 от 12.05.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Ловеч, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20234310100183 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КТ.

Постъпила е искова молба /уточнена с молба вх.№ 1465/15.02.2023 г./ от О. Н. П. от гр.

Ловеч, чрез пълномощник адвокат М. Б., против СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ – гр.

Угърчин, на основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КТ.

Ищцата твърди в исковата си молба, че работила при ответника на длъжност „Земестник-директор“, като със Заповед № 283/31.01.2023 г. на директора на училището, трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че така издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на процедурата за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като работодателят не е отправил писмено предизвестие за прекратяване на правоотношението в сроковете по чл. 326 ал. 2 от КТ.

Ищцата посочва, че е навършила възраст за пенсиониране през 2021 година. С предходна Заповед № РД-12-321/05.07.2021 г., на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, твърди, че от РУО-Ловеч е прекратено трудовото й правоотношение като директор на училището – ответник, като на същата дата е сключила трудов договор № 499 за длъжността „Заместник директор по учебната дейност“ на училището, за неопределено време. Счита, че когато при сключване на трудовия договор вече е навършена възрастта и упражнено правото на пенсиониране, последващо прекратяване трябва да се извърши на основание чл. 328 ал. 1, т. 10б във връзка с чл. 326 ал. 2 от КТ, а не както в случая е прекратен трудовия й договор, 1 на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, без предизвестие.

Като друго основание за незаконност на уволнението ищцата посочва, че по отношение на нея е допусната дискриминационна преценка с оглед оставането на работа на лица с упражнено право на пенсия по общия ред.

С оглед на изложеното, ищцата моли да бъде признато уволнението й за незаконно, да бъде възстановена на длъжността „Заместник-директор“, да й бъде присъдено обезщетение в размер на 15.65 лева за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от издаване на заповед № 283/31.01.2023 г. до датата на завеждане на делото – 08.02.2023 г., ведно със законната лихва, както и да се извърши поправка на основанието за уволнението й.

Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок, е постъпил писмен отговор от ответника СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Угърчин, чрез пълномощник адвокат Д. П., с който е изразено становище за неоснователност на исковете, като са изложени аргументи, с оглед на които, моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Счита, че при издаването на оспорваната Заповед № 283/31.01.2023 г. е изпълнена разпоредбата на чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, съобразно която придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст дава право на работодателя да прекрати трудовия договор, като за законността на уволнението е от значение дали посоченото в заповедта основание съществува към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Навежда доводи, че няма законово ограничение трудовото правоотношение да бъде прекратено на същото правно основание, на което е било прекратено предходното трудово правоотношение на ищцата с работодателя РУО – Ловеч.

Относно неотправянето на предизвестие по чл. 326 ал. 2 от КТ, ответникът счита, че разпоредбата на чл. 220 ал. 1 от КТ дава възможност на всяка от страните по трудовото правоотношение да прекрати трудовия договор и без да отправя писмено предизвестие до другата страна, като в този случай дължи обезщетение за неспазването на целия срок на предизвестието. В тази връзка се позовава на съдебна практика на ВКС. Изтъква, че в случая работодателят е спазил закона, като изрично е посочил в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че на служителя се дължи обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ и същото е изплатено на ищцата с два броя платежни нареждания от 09.02.2023 г. и 24.02.2023 г. Счита, че е неоснователно и оплакването на ищцата за проявена по отношение на нея дискриминация. С отговора се претендира присъждане на направените от страна на ответника разноски по делото.

В съдебно заседание, ищцата лично и с процесуалния си представител адвокат Б., поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове, като се присъдят на ищцата и направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В писмени бележки на процесуалния представител са доразвити съображения по основателността на претенцията.

Ответникът СУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ – гр. Угърчин се представлява от адвокат П., който моли за отхвърляне на исковете по съображения, изложени в отговора на 2 исковата молба, като е доразвил същите в писмена защита. Моли и за присъждане на направените разноски по делото съгласно представен списък.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Ищцата О. Н. П. е заемала длъжността „директор“, с място на работа: Средно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ – гр. Угърчин.

Със Заповед № РД-12-321/05.07.2021 г. на Началника на РУО-Ловеч, трудовият договор с ищцата бил прекратен, считано от 05.07.2021 г., с предизвестие, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На същата дата ищцата сключила трудов договор, на основание чл. 67 ал. 1, т. 1 от КТ, със СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Угърчин, по силата на който приела да изпълнява длъжността „Заместник-директор по учебната дейност“ на училището, считано от 05.07.2021 г.

Със Заповед № 283/31.01.2023 г. на Директора на училището, трудовият договор с ищцата, на длъжност „Заместник-директор по учебната дейност“, е прекратен, считано от 01.02.2023 г., на основание чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В Заповедта е разпоредено на служителя да се изплатят обезщетения по чл. 220 ал. 1 от КТ /за срока на недаденото или неспазено предизвестие/ и по чл. 224 ал. 1 от КТ в посочени размери за всяко от тях.

Не се спори, че посочените обезщетения, в частност относимото в случая обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ, са изплатени на ищцата, като това е видно от представените с отговора на ответника два броя преводни нареждания от 09.02.2023 г. и 24.02.2023 г.

От постъпилата справка от ТП на НОИ-Ловеч изх.№ 1013-10-5#1/11.04.2023 г. се установява, че на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от дата – 11.07.2022 г. В този смисъл е и представеното от ищцата копие от Разпореждане от 15.07.2022 г. на ТП на НОИ-Ловеч.

Видно от представена справка на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Угърчин, работещите пенсионери в училището към 31.01.2023 г. са пет лица, от които трима учители, един педагогически съветник и един касиер-домакин.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от КТ, за признаване на уволнението на ищцата по Заповед № 283/31.01.2023 г. на Директора на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Угърчин, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на предишната работа – „заместник-директор по учебната дейност“, за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца, като в случая се претендира за периода от издаване на заповед № 283/31.01.2023 г. до датата на завеждане на делото /08.02.2023 г./ в 3 размер на 15.65 лева, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата.

По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:

В разпоредбата на чл. 328 ал. 1 КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор със служителя, при наличието на определените в посочената разпоредба основания, като отправи до него писмено предизвестие в сроковете по чл. 326 ал. 2 от КТ. Едно от тези основания е по чл.

328, ал. 1, т. 10 от КТ – придобиване от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Именно на това основание е прекратен трудовия договор с ищцата като „заместник-директор по учебната дейност“ с оспорваната Заповед № 283/31.01.2023 г.

Ищцата оспорва законността на уволнението си на формално основание – неотправено писмено предизвестие от работодателя, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено.

Безспорно, писмено предизвестие не е отправено до ищцата в сроковете по чл. 326 ал. 2 от КТ преди да бъде издадена процесната заповед за прекратяване на трудовия й договор.

Съдът счита, че отправянето на предизвестие не е задължителен елемент от фактическия състав на уволнението, тъй като разпоредбата на чл. 220 ал. 1 от КТ дава възможност на всяка от страните по трудовото правоотношение, която дължи предизвестие, да прекрати трудовия договор и без да отправя предизвестие до другата страна, при която хипотеза дължи обезщетение за неспазването на целия срок на предизвестието. Последицата от липсата на предизвестие е задължението на работодателя да плати обезщетение на уволнения работник/служител по чл. 220 ал. 1 от КТ, а не незаконност на уволнението. В този смисъл съдът споделя утвърдената съдебна практика на ВКС, цитирана от ответника, в която е дадено разрешение по сходни казуси /Решение № 320/05.02.2018 г. по гр.дело № 1630/2017 г., четвърто г.о., Решение №137/23.06.2021 г. по гр.дело № 551/2018 г., трето г.о./.

В случая се установи, че работодателят е изпълнил задължението си да заплати на ищцата обезщетение на основание чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазеното предизвестие, поради което липсата на отправено писмено такова само по себе си не води до незаконност на уволнението.

Този извод е относим за всяко от основанията, предвидени в чл. 328 ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, посоченото в уволнителната заповед основание е това по чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ – придобиване от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Безспорно това основание е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като към този момент вече е било и упражнено, както се установи от справката на ТП на НОИ-Ловеч, което е самостоятелно основание за уволнение, предвидено в чл. 328 ал. 1, т. 10б от КТ. С оглед на това, съдът намира че няма правно значение обстоятелството на кое от двете законови основания се е позовал 4 работодателя, за да прекрати трудовото правоотношение, след като и двете са налице към момента на прекратяването му – както основанието по чл. 328 ал. 1, т. 10 от КТ /придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, така и това по чл. 328 ал. 1, т. 10б от КТ /придобито и упражнено такова право/.

В обобщение съдът подчертава, че и при двете основания за уволнение, фактът на неотправянето на писмено предизвестие до служителя не води до незаконност на уволнението, тъй като същият е получил от работодателя дължимото по чл. 220 ал. 1 от КТ обезщетение за неспазеното предизвестие.

На самостоятелно основание, ищцата счита, че процесната заповед за уволнение е незаконосъобразна, поради проявена от работодателя дискриминация спрямо нея, тъй като в ответното училище са останали да работят и други лица с придобито право на пенсия.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда.

Ищцата е заемала длъжността „заместник-директор“ и няма данни каква преподавателска работа е извършвала. Такива данни няма и за останалите на работа трима учители с придобито право на пенсия. Ищцата обосновава възражението си за проявена спрямо нея дискриминация единствено на факта, че в училището са останали и други работещи пенсионери. Тя не сочи по-неблагоприятно третиране на основата на признаците по чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Следва да се отбележи, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито и упражнено от работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят не е длъжен да извършва подбор, каквото задължение той има при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата /чл.

Разпечатката съдържа 42 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32248f2e-a6a6-45d1-a0bc-1bb9f991a294