Решение № 117 от 13.10.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Белоградчик, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20201310100388 по описа за 2020 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание: чл.

108 ЗС – ревандикационен иск, по чл. 109 ЗС – негаторен иск и по чл. 59 ЗЗД – обезщетение за ползване на чужд имот с цена на иска 1 915.20 лв.

В исковата молба, ищците Д. МЛ. Д. и Л. М. Д. твърдят, че са собственици на УПИ VII – 677 в кв. 44 от 1 400 кв. м. по регулационния план на с. Р., общ.

Р., обл. В., ведно с построените в имота: жилищна сграда от 60 кв.м., гараж от 18 кв.м. и паянтова сграда /лятна кухня/ от 20 кв.м. Твърдят, че ответника К.

ИЛ. АВР. владее без правно основание 380 кв.м. от имота им, находящи се в източна част на парцела. Твърдят, че в процесните 380 кв.м., през 2018 г., ответникът е изградил стая от 20.00 кв.м. с навес, без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж, като по този начин пречи на ищците да упражняват безпрепятствено правото си на собственост върху процесните 380 кв.м. Ищците претендират от ответника и заплащане на обезщетение за ползване на собствените им 380 кв. м. от УПИ VII – 677 в кв.

44 от 1 400 кв.м. по регулационния план на с. Р., общ. Р., обл. В., за период от 3 години назад, считано от датата на предявяване на иска, тъй като ги е 1 лишил от правото на ползване на собствените им части от недвижимия имот.

Предвид изложеното в исковата молба, ищците претендират ответника да бъде осъден да им предаде владението върху : 380 кв.м. от УПИ VII – 677 в кв. 44 от 1 400 кв. м. по регулационния план на с. Р., общ. Р., обл. В., находящи се в източна част на поземления имот, да премахне незаконно изградените стая от 20.00 кв.м. и навес, както и да бъде осъден да им заплати обезщетение в размер на 1 915.20 лв. за период от три години назад, считано от датата на предявяване на иска – от 13.10.2017 г. – 13.10.2020 г.

Претендират ответника да им заплати и направените по делото разноски.

В горния смисъл е и пледоарията на пълномощника на ищците в хода на устните състезания, като са изложени подробни доводи за това.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Допуснат и разпитан по делото е един свидетел на ищците – И. ЛюБ. И. от с. Р., обл. В..

По искане на ищцовата страна, по делото са допуснати и изслушани съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертизи. Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и са приобщени към останалия доказателствен материал по делото.

По реда на чл. 193 ГПК, в хода на делото, от страна на процесуалния представител на ищците е оспорена истинността на Договор за покупко – продажба на имот с нотариална заверка на подписите от 27.01.1997 г. , и на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том . рег. № .. н.д. № ./ ..г. на Нотариус К.Г., рег. № 736 с район на действие РС Белоградчик. По отношение на оспорения нотариален акт за покупко – продажба, се твърди, че сделката е нищожна, тъй като е извършена без да е спазено изискването на чл. 33 ал. 1 ЗС, като ответника е прехвърлил правото на собственост върху 380/ 1400 идеални части от спорния имот на трето лице, без преди това е предложил на тях – ищците закупуването на тази част имота, като съсобственици, и при същите условия.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответника, в който оспорва предявените искове. Твърди, че с Договор с нотариална заверка на подписите от 27.01.1997 г., ищецът Д.Д. му е прехвърлил правото на 2 собственост върху процесните 380 кв.м., за които ответника му е заплатил сумата от 50 000 лв. Ответника сочи, че от този момент владението върху тази част от имота му е предадено и той го владее безпрепятствено, плащал е данъци, изградил е сгради, електрифицирал и водоснабдил е мястото, тъй като собствеността върху частта от имота, му е прехвърлена по силата на горецитирания договор от 27.01.1997 г. Снабдил се е с нотариален акт за собственост върху процесната част от имота, след което е прехвърлил правото на собственост върху тази част, на И. Цв. И. от с. Р. обл. В., по силата на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ., том ., рег.

№ ... дело .от ...г. на Нотариус К.Г., рег. № 736 в нотариалната камара, с район на действие РС – Белоградчик.

В хода по същество, процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани, предвид изложените в пледоарията му съображения и да им присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

По предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС .

Съгласно разпределената доказателствена тежест с доклада по делото, ищците следваше да докажат в процеса следните обстоятелства: че са собственици на 380 кв.м., находящи се в източната част на УПИ VII – 677 в кв. 44 от 1 400 кв.м. по регулационния план на с. Р., общ. Р., обл. В., ведно с построените в имота: жилищна сграда от 60 кв.м., гараж от 18 кв.м. и паянтова сграда /лятна кухня/ от 20.00 кв.м.; че ответника владее 380 кв.м. от имота без правно основание.

За да бъде успешно проведено доказване на иск с правно основание чл.

108 ЗС, следва да бъдат доказани по безспорен начин именно наличието на тези две комулативни предпоставки – че ищеца е собственик на недвижимия имот, както и че ответника владее имота без правно основание.

С Исковата молба, ищците са представили като доказателство, че са собственици на процесния имот – препис от Протокол от 02.07.1982 г. по гр.д.

3

№ 114/ 1982 г. по описа на РС – Белоградчик, по силата на който е одобрена спогодба съгласно която, в дял на ищеца Д.Д. е поставен процесния имот УПИ VII – 677 в кв. 44 от 1 400 кв.м. по регулационния план на с. Р., общ. Р., обл. В., ведно с построените в имота сгради. Въпреки, че горното съставлява безспорно доказателство, удостоверяващо правото на собственост върху имота, съдът намира, че към момента на разглеждане на делото, е налице промяна във фактическото и правно положение по отношение на правото на собственост върху част от този имот, а именно – върху процесните 380 кв.м.

В тази връзка, от страна на ответника, по делото бе представен Нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим имот по давност и покупка № ., том .. рег. № .., дело № .... на Нотариус К.Г., рег. № 736 в нотариалната камара, с район на действие РС – Белоградчик, по силата на който ответника е признат за собственик на 380/ 1 400 идеални части от имота. В хода на делото, обвързващата доказателствена сила на този документ, не бе оборена. По делото бе изслушан един свидетел на ищците, чиито показания обаче не доказаха по неоспорим начин твърденията им досежно правото на собственост. Свидетелят заяви, че ответника ползва въпросната част от имота в продължение на 15 – 16 години, като с разпита си показа : „Д. си е мислел, че К. доброволно ще напусне имота, но той не иска да го напусне“. Не се доказа, ищците да са се противопоставили на упражняваното от ответника владение, продължило повече от 10 години, период, годен да го направи собственик по давност, в какъвто смисъл е и издадения нотариалния акт. Установи се от заключението на вещото лице – техник, че ответника е оградил имота. Т.е., ответника е реализирал всички действия на владение, като явно е манифестирал намерението си, че държи имота като свой. Това владение е достигнало до знанието и на ищците, предвид на това, че същите са съсобственици на имота и живеят в другата част на същия имот.

Поради това, съдът приема, че ищците не можаха да докажат с надлежни писмени и гласни доказателства, че са собственици на спорните 380 кв.м., както се твърди в исковата молба. Напротив – събраха се доказателства в обратна насока – че ответника е придобил правото на собственост върху тях по силата на нотариален акт, чиято материална доказателствена сила не бе оборена в процеса.

4

При тези мотиви, съдът приема за недоказано първото вменено на ищците обстоятелство от ревандикационния иск – че са собственици на спорните квадратни метри.

Недоказана в процеса остана и втората задължителна комулативна предпоставка на иска по чл. 108 ЗС – че ответника владее имота без правно основание. Както бе посочено по – горе, същия владее имота на основание годен документ за собственост – Нотариален акт за собственост на идеални части от недвижим имот по давност и покупка № .., том ..рег. № .., дело № .. от .. г. на Нотариус К.Г., рег. № 736 в нотариалната камара, с район на действие РС – Белоградчик.

При тези съображения, съдът намира, че ищците не успяха да докажат в условията на пълно и главно доказване предявения ревандикационен иск, поради което и съдът го отхвърля.

По предявения негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Съобразно доклада по делото, ищците следваше да докажат в процеса: че са собственици на 380 кв.м., находящи се в източната част на УПИ VII – 677 в кв. 44 от 1 400 кв.м. по регулационния план на с. Р., общ. Р., обл. В., ведно с построените в имота жилищна сграда от 60 кв.м., гараж от 18 кв.м. и паянтова сграда /лятна кухня/ от 20 кв.м. и че ответника е изградил незаконен строеж в процесните 380 кв.м. – стая с навес без разрешение за строеж и по този начин пречи на ищците да ползват и владеят имота си по предназначение.

От своя страна, с оглед твърденията си в отговора, ответника дължеше доказване на обстоятелствата: че е собственик на 380 кв.м. и ги владее на валидно правно основание.

Негаторният иск е иск за защита на собствеността и предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение. С предявяването му , се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.

5

В случая, не се доказа по никакъв начин, че ответника пречи на ищците да реализират правата си по ползване на собствения им имот. И тук, относими са изложените по – горе мотиви. Ответникът, посредством представения нотариален акт за собственост по давност, доказа че е носител на правото си на собственост върху спорната част от имота. Не се събраха никакви доказателства доказващи по какъвто и да е било начин, че с действията си/ бездействията си ответника пречи на ищците да ползват имота си в пълен обем и да създава пречки по реализиране на това тяхно право. Изграждането на постройката, е в частта от поземления имот, която принадлежи на ответника, поради което по никакъв начин не се доказа това да създава пречки на ищците да ползват своята част от имота.

При тези мотиви, съдът намира, че и предявения негаторен иск също се явява недоказан и като такъв го отхвърля.

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД – обезщетение за лишаване от ползване на имота.

Ищците претендират процесното обезщетение, за това, че са били лишени от ползването на 380 кв.м. от УПИ VII – 677 в кв. 44, целия от 1 400 кв.м. по плана на с. Р., обл. В., като претенцията е за период от 3 години назад, считано от датата на подаване на Исковата молба – 13.10.2017 г. – 13.10.2020 г., в размер на 1 915.20 лв.

При претендиране на обезщетение по чл. 59 ЗЗД, следва да бъде доказано, че ответникът по иска е получил нещо – имуществена облага, която е следвало да получи ищецът като собственик на конкретна вещ или имот.

Предпоставките за уважаването на иска са: ищецът да е собственик на вещта, ответникът да я е ползвал през периода на претенцията при липса на правно основание за осъществяването на подобни действия и настъпили в резултат ползването – обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Обедняването в случаите на ползване на чужд имот без основание, се съизмерява с пазарния наем за имота, с който собственикът е пропуснал да увеличи имуществото си, а обогатяването на ползващия – с размера на същите средства, които си е спестил като разход при ползването.