Решение № 22 от 11.06.2026, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Павликени, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Административно наказателно дело № 20264140200061 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 025-311-04-0002/***2024 г. на Началник РУ на МВР, гр. П., с което на М. Д. Й., ЕГН ********** от гр. П., ул. *** на основание чл.

53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 8, ал.

3 и ал. 4 от ЗЗД. С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност – твърди се то да е съставено в нарушение на административно-производствените правила, защото било със сгрешени дати.

В НП била посочена дата на издаване ***2024 г., а нарушението било извършено на 12.07.2025 г. Издаденият акт бил с № ***/13.07.2025 г., а в бил посочен като издаден на 16.07.2025 г. В съдебно заседание жалбоподателката лично поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не представя становище по жалбата.

Заявено в придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена до съда възражение за прекомерност на претендираните разноски – в условия на евентуалност.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

Не е спорно по делото жалбоподателката да е родител – майка на детето Д.З.Й., ЕГН **********.

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 12.07.2025 г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД, бл. № *** против жалбоподателя за това, че на 12.07.2025 г., около 23,03 часа в гр. П., ул. *** непълнолетният й син Д.З.Й., ЕГН **********, е спрян за полицейска проверка, като не е осигурено пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22.00 часа – 1 квалифицирано като нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Действително на АУАН ръкописно е положен и № ***/16.07.2025 година, но този номер отговаря на номера и датата, с които акта е заведен в деловодството на РУ – приложените докладна записка УРИ ***/25.03.2026 г. на РУ – П. и извлечение от Дневник, която практика е служебно известна на настоящия състав

В АУАН не са посочени възражения, такива писмени в законоустановения тридневен срок пред контролните органи не са били и представени.

На основание констатациите в АУАН е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

НП е връчено на жалбоподателя на 13.03.2026 г., а жалбата срещу него е депозирана на 25.03.2026 година.

Представена е цитираната докладна записка и копие от Дневник за регистриране на АУАН за 2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 58д и сл. от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от легитимиран субект, срещу когото е издадено атакуваното НП, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Вината се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая са наведени доводи за грешно посочена дата на издаване на НП, което по никакъв начин не може да се определи като съществено нарушение и съдът възприема наведеното в цитираната докладна записка, че в случая се касае за очевидна фактическа грешка.

Относно отразените в АУАН номера и дати се изложиха съображения. Пренасянето на номера, под който акта е заведен в НП също не съставлява съществено нарушение.

Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.

2 дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение (такова, каквото е описано в акта) и че същото е виновно извършено от лицето, посочено като нарушител.

Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона).

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав на Павликенски районен съд намира, че при съставяне на атакуваното наказателно постановление и АУАН не е допуснато съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и НП.

При това положение съдът дължи и горепосочената проверка. От свидетелските показания на актосъставителя и св. А. е видно, че на процесната дата, време и място, след извършена полицейска проверка е установено, че на обществено място – на ул. *** в гр. П. присъстват непълнолетни лица (ненавършили 18 години), сред които и сина на въззивника, които били отведени в РУ – П.. Впоследствие децата били предадени на родителите им. На въззивника е съставен АУАН, а в последствие и НП за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Така изложените факти не се спорят от страна на последната – самата тя в с.з. сочи “Виновно е моето дете, не го отричам. Оспорвам датата на постановлението.“, т.е. да обжалва само заради коментираната по-горе ОФГ.

Съдът дава вяра на показанията на горните двама свидетели и кредитира установените от тях факти, доколкото техните показания за еднопосочни, логични и взаимно допълващи се, като същите се подкрепят и от събраните писмени доказателства в тази насока, а както се посочи не се и оспорват. Липсват събрани, каквито и да било доказателства разколебаващи направените и възприети от съда фактически изводи. Страните не спорят по делото, че именно Д.Й. е непълнолетно лице, както и че същото е установено на посоченото обществено място след 23.00 часа без родител и/или пълнолетен придружител.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че в действителност на въпросната вечер, след 23.00 часа на обществено място – посочената улица е установено, че като родител, който полага грижи за дете, жалбоподателката не е придружила и не е осигурила придружител на непълнолетния си син.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето предвижда, че родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст. Разпоредбата на ал. 4 на същата тази разпоредба на чл. 8 от Закона за закрила на детето предвижда, че ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22. 00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18 годишна възраст. В конкретния случай от събраните и кредитирани гласни и писмени доказателства се установи, че Й. е пренебрегнала изпълнението на посочените нормативни разпоредби, поради което и съвсем правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност.

На първо място следва да се отбележи, че тя не оспорва факта, че синът й се е намирал след 23.00 часа на обществено място. По силата на законовите разпоредби на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето, родителят има задължение да придружи 3 ненавършилото пълнолетие свое дете на обществени места след 22.00 часа или да осигури пълнолетен дееспособен придружител. Така, че е следвало по силата на цитираните нормативни разпоредби жалбоподателката да изпълни своето задължение и да обезпечи безопасното прибиране на синът си вкъщи, което в случая не е осъществено, доколкото последния е установен на улицата, заедно с друго непълнолетно лице, но без да са придружени от родител или друго пълнолетно лице, надлежно присъстващо и представило се като такова на място на проверката.

Съдът приема от субективна страна административното нарушение за виновно осъществено, тъй като жалбоподателката е родител и правоспособен гражданин на РБ и като такава е съзнавала, че с поведението си нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждала е общественоопасните последици от тези си действия и е допускала тяхното настъпване.

Съдът не намира основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на параграф 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (ДВ бр. 109 от 2020 г.), според която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид." Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление и за обществото в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи, като маловажен случай. Касае се за административно нарушение по ЗЗД, регулиращ обществените отношения, свързани със създаване на условия от държавата, които защитават и гарантират основните права и сигурност на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние.