Определение № 786 от 18.08.2020, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 786

18.08.2020 г.

Окръжен съд – Стара Загора

Град Стара Загора

II Граждански състав

На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен С. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20205500503015 по описа за 2020 година

Производството е образувано по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София против разпореждане № 440 от 11.06.2020г., постановено по ч. гр. д.

№ 219/2020 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 4447.27 лв. – закупен пакет от допълнителни услуги.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при превишаване на правомощията на съда. Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София срещу И. М. Д. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 11131.35 лв., от които размер и валута 10 692.39 лв., от които:

3942.05 лв. - главница; 2303.07лв. - договорно възнаграждение за периода от 26.12.2017 г. до 28.08.2019 г.; 4447.27 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 438.96 лв. - лихва за забава периода от 27.11.2017 г. до 28.08.2019 г. , законна лихва. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 3024284145/09.10.2017г., сключен с „Профи кредит България“ ЕООД гр.София. Посочено е, че кредитополучателят дължи неплатено договорно възнаграждение по заема в размер на 2303.07 лв. По споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги длъжникът дължал възнаграждение в размер на 44447.27 лв. Дължима била и лихва в размер на 438.96 лв. за периода 27.11.2017г. – 28.08.2019г. Предсрочната изискуемост настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен с нарочно писмо.

С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 4447.27 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги като е приел, че клаузата от договора, касаеща допълнителни такси и комисионни за допълнителни услуги е нищожна.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги противоречи на закона и на добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.

Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. На следващо място, с уговарянето на допълнително възнаграждение за допълнителни услуги, в размер на главницата по договора за кредит, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за заплащане възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на основание чл.21, ал. 3ПК е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-2011 г., ч.т.д. 797/2010 г., ІІ т.о.). По спорния въпрос по делото, за правомощията на заповедния съд да се позове на нищожност, без да е сезиран с възражение, ако констатира наличие на неравноправна клауза е налице и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е дадено задължително тълкуване на транспонираната в законодателството ни Директива 93/13/ЕИО. Съгласно това решение, не се допуска правна уредба на държава-членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на производството, да преценява служебно неравноправния характер на клауза на договор. В този смисъл, съдът в заповедното производство разполага с правомощия да извърши служебно проверка дали предявеното вземане не произтича от неравноправна клауза и ако констатира наличието на такава клауза, заявлението следва да бъде отхвърлено.

По повод оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че посочените по-горе клаузи от договора за потребителски кредит носят всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 20 на чл.

143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 440 от 11.06.2020г., постановено по ч. гр. д.

№ 219/2020 г. по описа на Районен съд – Гълъбово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________