Решение № 939 от 02.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. ***, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630101150 по описа за 2025 година

Предявени са два съединени иска: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определен разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР); 2/ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД – за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство поради липса на основание.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Ж. С. Т. с ЕГН ********** от гр.

***, срещу „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н „***“, бул. „***“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „***“, представлявано от С.Р.Я. и И.Ц.К. – изпълнителни директори и срещу „***” ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н „***“, бул. „***“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „***“, представлявано от И.М.Ш. – управител. С исковата молба се твърди, че ищецът сключил договор за потребителски кредит № 2996329 от 20.06.2024 г. с първия ответник и договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2024 г. с втория ответник. Твърди, че и двата договора били нищожни. Ищецът твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния, тъй като при изчисляването му не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Не били посочени и кои са елементите, които кредиторът е включил при изчисляването на посочения в договора ГПР, каквото е изискването на закона. Посочено е още, че предвид факта, че гарантът е дъщерно дружество на кредитора, то сключването на договора за предоставяне на поръчителство представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради липса на основание, тъй като единствената му причина да съществува е договора за кредит, който сам по себе си е нищожен. Моли съда да обяви нищожността на двата договора и да осъди ответниците да му заплатят направените по делото разноски В съдебно заседание ищецът или негов процесуален представител не се явяват.

Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, че поддържат изложеното в исковата молба.

По делото е постъпил отговор от ответника „***“ ЕАД, с който искът се оспорва по същество. Изложени са възражения, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължителен елемент за сключване на договора за кредит. Счита, че 1 няма нарушение на чл. 19, ал. 4 от ГПК, тъй като възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не следва да се включва при изчисляване на ГПР. Твърди, че дори и да се приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, това не следва да доведе до нищожност на целия договор за кредит, а само на клаузата за предоставяне на обезпечение. Моли съда да отхвърли исковете и да им присъди сторените по делото разноски.

С отговора си ответникът „***” ЕООД оспорва иска по същество. Изложени са възражения, че разходите за договора за предоставяне на поръчителство следва да се включват при изчисляване на ГПР, тъй като не отговарят на определението в ЗПК, респ.

Директива 2008/48/ЕО за разход по кредита. Оспорва, че сключването на договора представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Счита, че свързаността на двете ответни дружества не може да бъде мотив за „скрито оскъпяване“ на кредита. Моли съда да отхвърли исковете и да им присъди сторените по делото разноски.

В съдебно заседание двамата ответници не изпращат представител, поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Молят съда да отхвърли исковете по посочените в отговорите им причини. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца по делото.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.06.2024 г. Ж. С. Т. и „***“ ЕАД сключили договор за паричен заем № 2996329. С договора страните уговорили, че „***“ ЕАД предоставя на Ж. С. Т. сумата от 1600 лв. в заем. Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора на 18 месечни вноски, ведно с възнаградителна годишна лихва в размер на 19,31 %. Общо дължимата сума по кредита, представляваща сбор от главница и договорна лихва, възлизала в размер на 1861,59 лв. Годишният процент на разходите бил изчислен в договора на 21,11 %.

В чл. 4 от договора за паричен заем потребителят се е задължил да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер „***“ ЕАД в 10-дневен срок от подаване на заявлението; да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***“ ЕАД дружество-поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

Съгласно ал. 2 на тази клауза, ако в указаните срокове потребителят не представи обезпечение, се счита, че заявлението му не е било одобрено.

Въз основа на този текст от договора за кредит Ж. С. Т. сключил на 20.06.2024 г. договор за предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД. Съгласно този договор дружеството се задължило да стане поръчител за плащане по процесния договор за паричен заем срещу възнаграждението от 1647,83 лв., което следвало да бъде заплатено ведно с вземането по договора за кредит. Заплащането ставало по начините, установени в договора за кредит.

Така общо дължимите от ищцата суми възлизали на 3509,42 лв. Между страните няма спор, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът счита на първо място, че вземанията по процесния договор за кредит се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, 2 уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави.

Основното възражение на ищеца е, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено при изчисляване на ГПР.

За отговор на този въпрос е необходимо да се изследва съдържанието на понятията „обща сума, дължима от потребителя“, „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“. И трите понятия имат своята легална дефиниция в § 1 от ДР към ЗПК, които съвпадат с дефинициите на тези понятия, дадени в чл. 3 от Директива 2008/48/ЕО – ако има някакви разлики, които не са в интерес на потребителя, съдът следва да приложи определенията според Директивата вместо националното законодателство.

Понятието „обща сума, дължима от потребителя“ според § 1, т. 2 от ДР към ЗПК и чл. 3, б.

„з“ от Директива 2008/48/ЕО представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Понятието „общ размер на кредита“ означава горната граница (максималният размер, респ. лимит) или общата сума, предоставена по договора за кредит. Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

От съдържанието на процесния договор за паричен заем става ясно, че по същество с него се налага на заемополучателя задължението да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита. Изискването за предоставяне на банкова гаранция е безсмислено – ако лицето разполагаше с тази сума, нямаше да се налага да иска заем. Така по силата на договора за заем осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, и доколкото сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително за самото получаване на кредита (в противен случай отпускането на сумата ще бъде отказано според чл. 4, ал. 2 от договора), свързаните с този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно съгласно член 3, буква и) от Директива 2008/48 те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР. С оглед на това съдът намира, че разходите по договор за предоставяне на гаранция, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за заем, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. Тези изводи се основават и на решение по дело С-337/23 на СЕС, където съдът изрично е разтълкувал разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО в точно този смисъл.

Предвид това и в кръга на извършената проверка съдът установи, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като размерът на ГПР е некоректно посочен в договора за кредит. Съдът счита, че при изчисляване на ГПР ответникът е следвало да включи и стойността на дължимото от длъжника възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.

Воден от гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 22, предл. второ от ЗПК и с оглед тълкуванието на т. 7 от решението по дело С-337/23 на СЕС договор за потребителски кредит № 2996329 от 20.06.2024 г., сключен между Ж. С. Т. и „***“ ЕАД, е изцяло нищожен като противоречащ на императивна норма от закона.

Нищожността на договора за кредит води до нищожност на договора за предоставяне 3 на гаранция, тъй като същият се явява без предмет. Съдът обаче счита, че той е нищожен и поради противоречие със закона и добрите нрави. Клаузата, която изисква неговото сключване представлява нелоялна търговска практиката и неговото сключване също представлява такава нелоялна търговска практика. От друга страна сключването на този договор има за цел заобикаляне на законовите ограничения за ГПР.

Във връзка с обезпечението потребителят има право да избере единствено между банкова гаранция (т.е. трябва да разполага със сума в размер на кредита) или поръчителство от одобрено от „***“ ЕАД за поръчител юридическо лице. Така реално кредиторът принуждава потребителя да сключи договор за обезпечение на вземането по договора за кредит със свързано с него лице, което увеличава тежестта по самия договор. Освен това справка в Търговски регистър относно собствеността и представителството на дружествотопоръчител „***” ЕООД сочи, че едноличен собственик на капитала му е „***“ ЕАД – дружеството заемодател. Категорично се налага извод за наличие на свързаност между заемодателя и дружеството-поръчител. Възможността за отпускане на кредит в настоящия случай е обвързана и то с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице. Кредиторът-заемодател е длъжен да направи предварителна преценка за платежоспособността на кандидатстващия за заем, за която дейност не се дължат такси (чл.

10а, ал. 1, т. 2 от ЗПК). В настоящия случай обаче финансовият риск от неизпълнение е предварително обезпечен от свързано с кредитора лице. Така се получава, че кредиторът поръчителства сам на себе си. По този начин кредитодателя цели да заобиколи ограниченията в закона за ГПР. Вместо да определи по-висока договорна лихва за необезпечен заем или да откаже сключването на договора, кредиторът задължава потребителят да сключи договор със свързано с него лице и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство замества по-високата лихва за забава, за да не се надминат законовите ограничения. Затова договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен не само поради липса на предмет, но и поради това, че накърнява добрите нрави и заобикаля закона.