Определение № 15692 от 24.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15692 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110152519 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 128555/23.04.2026 г. по описа на СРС от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юр. П., с която оттегля предявения иск и моли за прекратяване на производството по делото и присъждане на разноски.

След като се запозна с постъпилите по делото материали, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В случая, доколкото не е приключило първото по делото заседание, не е необходимо съгласието на ответника.

Предвид направеното изявление на ищеца в депозираната молба чрез пълномощник, който разполага с изрични пълномощия по чл. 34, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че е надлежно десезиран от разглеждането на правния спор.

Поради това, производството по делото следва да бъде прекратено поради оттегляне на иска на основание чл. 232 от ГПК.

По разноските:

По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Доколкото в разглеждания случай е извършено плащане от страна на ответниците след постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото, съответно дължат на ищеца разноски. На основание чл.

78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 51, 13 евро.

1

Видно обаче от представените касови бонове, ответниците са заплатили главницата, мораторна и законна лихва, както и такси и ЮВ в общ размер на 105,03 евро. Доколкото по делото са сторени разноски в размер на 51,13 евро държавна такса и 2,56 евро - такса за съдебно удостоверение. То с разлика от 51,34 евро съдът намира, че претендираното възнаграждение е заплатено.

Предвид горното в полза на ищеца не се дължат разноски.

Така мотивиран, на основание чл. 232 от ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 52519 по описа за 2025 г. на СРС, II ГО, 126 граждански състав, на основание чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска.

Определението може да бъде обжалвано пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2