Решение № 2263 от 15.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2263 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110156233 по описа за 2022 година

Предявени са от ищеца Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

*******, обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, ет. 2, па. 40-46, представлявано от Галин Тодоров, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4518349 от 22.06.2022 г., поради противоречието му със закона и евентуално поради заобикаляне на закона; при условията на евентуалност ако не бъде уважен първия иск, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4518349 от 22.06.2022 г., съгласно която кредитополучателят се задължава да представи обезпечение под формата на поръчителство, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, поради противоречието й със закона и евентуално поради заобикаляне на закона, и срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, ет. 2, ап.

40-46, представлявано от Петър Дамянов, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № ********, поради заобикаляне на закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави и евентуално поради липса на основание.

Ищецът Д. П. Б. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем № ******** за сумата от 450 лв., при ГПР 41,71 %, ГЛП 35%. В чл. 4 от договора било уговорено, че потребителят следва да представи едно от трите обезпечения: две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата между ищецът и двамата ответници бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4518349, по силата на който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да отговаря за задължението на ищеца по договора за заем, а ищецът е поел задължение да заплати на гарантиращото дружество сумата от 250 лв., която е разсрочена на изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че при изчисляването и посочването на ГПР в договора за кредит, заемодателят не е включил разхода по гаранционната сделка, с което е целял да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и същевременно невключването на посочения разход към ГПР на практика води до 1 липса на посочен ГПР, поради което счита договора за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Наред с това поддържа, че непосочването на реалния размер на ГПР представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита договора за предоставяне на поръчителство за лишен от основание, тъй като по силата на това правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга, доколкото обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а при плащане от страна на поръчителя последният има право на регрес за платените суми спрямо длъжника.

Наред с това твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави с доводи, че е накърнен принципа на добросъвестност и справедливост, като възползвайки се от по-силната в икономически аспект позиция да наложи на потребителя да заплати допълнително възнаграждение, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. При тези твърдения моли да се прогласи нищожността на договора за заем, евентуално за клаузата на чл. 4 от договора за заем, както и на договора за предоставяне на поръчителство.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва иска с доводи на недопустимост, като излага съображения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове за нищожност на договора, при положение, че правото му може да бъде защитено в по-пълна степен с предявяването на осъдителен иск. Поддържа, че възнаграждението по гаранционната сделка не следва да се взима предвид при изчисление на ГПР, доколкото в същото не се включват разходите, свързани с неизпълнението на договорни задължения, и същевременно това възнаграждение, произтича от отделен договор. Излага съображения, че не са нарушение разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, доколкото размерът на ГПР е съобразен с максималния такъв, предвиден в ЗПК.

Същевременно твърди, че размерът на ГПР е фиксиран, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Излага аргументи, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора, когато за кредитора не е било ясно какво обезпечение ще избере да предостави кредитополучателят, респективно какъв допълнителен разход следва да включи. Поддържа, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за кредит да бъдат изрично и изчерпателно изброени всички разходи, включени в ГПР. Излага съображения за действителност на договора за предоставяне на поръчителство. При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска с доводи на недопустимост, като излага съображения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове за нищожност на договора, при положение, че правото му може да бъде защитено в попълна степен с предявяването на осъдителен иск. Излага съображения, че договора за предоставяне на поръчителство не е лишен от основание, доколкото кредитополучателят има интерес да изпълни точно задълженията си по договора за кредит, с което да избегне неблагоприятни последици от неизпълнението, а за поръчителя съществува интерес от получаването на възнаграждение за това. Позовава се на принципа на свобода на договарянето, поради което счита, че договорът не противоречи на добрите нрави. Излага доводи, че не е налице нееквивалентност на престациите. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем № 4518349 се установява, че на 22.06.2022 г. ищецът и ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 450 лв., със срок на погасяване 16 седмици, последната вноска с падеж 13.10.2022 г., с размер на седмичната погасителна вноска 30 лв., с уговорена годишна лихва 40,00 %, ГПР 48,14 % и общо задължение 480 лв., състоящо се от размера на 2 заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрен от дружеството гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От представения по делото Договор за предоставяне на гаранция № 4518349 се установява, че на 22.06.2022 г. между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор, по силата на който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант, се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № ********, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя, със сума покриваща главница, възнаградителна и законна лихва.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение в размер на 176 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 11 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът следва да отбележи, че предявените искове на нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на гаранция са допустими, доколкото кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявените искове ще внесе правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес, респективно за да е допустим предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от договора, какъвто несъмнено е настоящият случай. Съдебната практика, на която се позовават ответниците е неотносима към настоящия спор, доколкото предявените искове не са такива за установяване недължимост на сумите по договорите, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, и от друга страна никоя от страните не твърди да са налице погашения по договорите.

По предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за кредит, съдът намира следното:

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да 3 се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Основният довод на ищеца за нищожността на процесния договор за кредит се свежда до това, че във връзка със задължението му да предостави гаранция - в случая посредством сключения договор за предоставяне на гаранция с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, при изчисляване на размера на ГПР следва да намери отражение дължимото възнаграждение по гаранционната сделка, доколкото същото представлява разход, свързан с договора за кредит, а включването му в ГПР ще доведе до разход поголям от максимално предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер, и същевременно непосочването на действителния размер на ГПР е равносилно на липса на посочен ГПР.