Решение № 1786 от 30.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. Варна, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502492 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на АСП. Н. АСП. срещу Решение № 262397 от 30.07.2021г. постановено по гр.д. № 15478/2020г. по описа на ВРС, XVI-ти състав, с което на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу М.Н. Н. с ЕГН ********** и Б. К. Д. с ЕГН ********** искове за разваляне договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с НА № 147 от 27.12.1994г. до 1/12 ид.ч. от апартамент № 23, находящ се в ***, с площ 85.61 кв.м., представляващ самостоятелен обект с ид. *** съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-1898 /10.11.2008г. на ИД на АГКК, ведно с избено помещение № 9 с площ 11.41 кв.м. и таванско помещение № 12 с площ 5.78 кв.м., ведно с 1.2165 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот и до 1/6 ид.ч. от гараж № 16, находящ се в сградата в ***, представляващ самостоятелен обект за търговска дейност с ид. № *** по КККР на гр. Варна, с площ от 21.60 кв.м., ведно с 0.2179 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, поради пълно неизпълнение на задълженията на приобретателите за полагане на грижи и предоставяне на издръжка на прехвърлителите.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че искът е погасен 1 по давност с изтичане на 5 години от смъртта на наследодателя Н. А.. Съдът не е съобразил обстоятелството, че е предявен иск за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение на задълженията на приобретателите към Н. Н. до 07.10.2004г. и към Д. Н. до 18.08.2020г.

По давност може да се погаси искова претенция, която се позовава на неизпълнение осъществено преди повече от 5 години преди датата на предявяване на иска с оглед характера на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка като договор с продължително изпълнение. Изпълнение по него се дължи всеки ден, следващ деня на сключване на договора и погасяването по давност на правото на иск за неизпълнение от преди 5 години не означава, че се е погасило задължението на приобретателя на недвижим имот да се грижи за прехвърлителя след това през последните пет години. В конкретния случай по отношение на Д. Н. е установено системно неизпълнение на договора с решение по гр.д. № 2018/2018г. по описа на ВОС, с което е формирана СПН по отношение на ответниците за целия период на действие на договора до постановяването му на 09.07.2020г. Ето защо не може да се приеме за погасен по давност иска за разваляне на договора, предявен от ищеца по отношение на частта от недвижимите имоти, съответстваща на дела му от наследството на Н. Н.. В тази връзка ВРС не е съобразил хронологията на събитията, установена по делото: договорът е сключен през 1994г. През 2004г. здравословното състояние на Н. Н. се влошило – установено е злокачествено туморно образование на черния дроб с метастази в костите. Въпреки проведеното лечение, наследодателят починал през същата година. През 2008г. започнало влошаване на здравословното състояние и на Д. Н. – страда от сърдечни заболявания, остеопороза, диабет, дихателни инфекции, оперирана е за туморно образование по кожата, през 2019г. чупи последователно двата си крака, има нужда от прием на редица медикаменти. Основни грижи за нея е полагал ищецът, който живее в същото жилище, който покривал и основните й разходи. Т.е. установена е нуждата от грижи и издръжка, както и неизпълнението по алеаторния договор от преди 2004г. спрямо двамата прехвърлители, а след смъртта на Н. Н. след 2004г. – спрямо преживялата съпруга Д. Н..

Налице е пълно неизпълнение и за периода 01.12.2015г. до 18.08.2020г., както и до датата на предявяване на исковата молба и за този период не е изтекъл 5 годишният давностен срок.

Д. Н. е починала след постановяване на обжалваното решение на 08.08.2021г., като наследници по закон на същата са ищецът и ответницата по делото. Отправил искане в тази връзка за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

В отговор на жалбата М. и Б.Д.и изразяват становище за неоснователност на доводите в жалбата. Поддържат такива, с които обосновават правилност и законосъобразност на извода за неоснователност на предявените искове за разваляне на договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу гледане и издръжка до размера на получената по наследство от бащата на ищеца част – 1/12 за апартамента и 1/6 за гаража, поради погасяването му по давност. По делото е направено своевременно правопогасяващо възражение за давност срещу упражнено от наследник право да иска разваляне на договор, в упражняване правото на своя наследодател. Съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото да се развали договорът се погасява с изтичане на петгодишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение.

2

Сключеният на 27.12.1994г. договор е прекратен по отношение на прехвърлителя Н. Н. със смъртта му, настъпила на 07.10.2004г. От този момент се прекратява и поетото задължение за гледане и издръжка по отношение на починалия и от този момент възниква правото за всеки от преживелите кредитори и наследници да поиска разваляне на договора поради неизпълнение, допуснато докато прехвърлителят е бил жив, в обема на притежаваните от наследника права. Това право се погасява с изтичане на 5 години от последния ден на неизпълнението, в случая от деня на откриване на наследството, т.е. правото е могло да бъде упражнено до 07.10.2009г. и този извод на съда е съобразен със съдебната практика. Искът е предявен на 01.12.2020г. Неизпълнението на задължението за гледане към преживялата съпруга има отношение по предявения от нея иск за разваляне, тъй като ищецът може да упражни само свои наследствени права от наследството на баща си. Наследимо е единствено правото на прехвърлителя да иска разваляне на договора, което в случая не е било упражнено от него и е възникнало в патримониума му приживе, като то следва да бъде упражнено от правоприемниците му в рамките на давностния срок. Неделимостта на задължението за гледане и издръжка се прекратява със смъртта на прехвърлителя /т. 3 от ТР № 30/1981г./. Отправили в тази връзка искане решението да се потвърди с извод за правилност.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от АСП. Н. АСП., в качеството му на наследник на прехвърлителя Н. Н. срещу М.Н. Н. и Б. К. Д. конститутивни искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА № 147/27.12.1994г., поради неизпълнение на поетите от приобретателя задължения за гледане и издръжка до размера от 1/12 ид.ч. от апартамент № 23 и до 1/6 ид.ч. от Гараж № 16 в гр.

Варна.

Фактическите твърдения, на които е основани исковете са в следния смисъл: с КНА № 67/14.04.1981г. родителите на ищеца Д. и Н. Н.и били признати за собственици на самостоятелни обекти в сграда, находящи се в ***, представляващи апартамент № 23 и Гараж № 16. С алеаторен договор, сключен на 27.12.1994г. и оформен с НА № 147/1994г. родителите му прехвърлили на ответницата М.Д., по време на брака й с втория ответник ½ ид.ч. от апартамента и целия гараж срещу поето от приобретателката задължение да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите. От момента на сключване на договора, ответниците не са изпълнявали поетите задължения за гледане и издръжка на прехвърлителите, като не са полагали никакви грижи за тях, нито са осигурявали издръжка, от която същите имали нужда. Наследодателят Н. Н. починал на 07.10.2004г., а като негови наследници по закон са съпругата му Д. Н. и двете му деца – ищеца и ответницата. С влязло 3 в сила решение по гр.д. № 2018/2018г. по описа на ВОС договорът е развален по иск на Д.

Н. поради доказано неизпълнение спрямо съпруга й на задълженията по договора до размера от 1/3 ид.ч. от апартамента и от 2/3 ид.ч. за гаража. Отправил искане поради изложеното, като наследник на прехвърлителя Н. Н. за разваляне на договора до размера на частта му от наследството на Н. Н. поради неизпълнение на задълженията за гледане и издръжка от приобретателите спрямо този наследодател до 07.10.2004г. до размера от 1/12 ид.ч. от апартамент № 23 и от 1/6 ид.ч. от гараж № 16.

В отговор на исковата молба, ответниците оспорили фактическите твърдения в исковата молба относно отношенията между прехвърлители и приобретатели и изпълнението на задълженията им по договора. Към датата на смъртта на прехвърлителя Н.

Н. ответниците били изправни по поетите с договора задължения за гледане и издръжка, които изпълнявали в необходимия обем. Прехвърлителят бил диагностициран със злокачествено заболяване на черния дроб двадесет дни преди смъртта му при липса на предварителни симптоми за онкологично заболяване. Заявили възражение за погасяване на иска по давност с доводи, че ДИГ е прекратен по отношение на прехвърлителя Н. Н. със смъртта му, настъпила на 07.10.2004г. От този момент е прекратено и задължението за гледане и издръжка по отношение на починалия и от този момент е възникнало правото на всеки от преживелите кредитори и наследници да поискат разваляне на договора поради неизпълнение, което е допуснато докато прехвърлителя е бил жив, в обема на притежаваните от наследника права. Това право се погасява с изтичане на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта, когато е било открито наследството на Н. Н. и могло да бъде упражнено до 07.10.2009г. Искът е предявен на 01.12.2000г. Обстоятелството, че другият съпруг – прехвърлител е упражнил правото си на разваляне заявили, че е ирелевантно за правото на ищеца, доколкото преживяла съпруга е упражнила само свое право на разваляне и правото, което съответства на нейните права получи по наследяване на съпруга й. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят като погасени по давност.

В писмено становище преди първо съдебно заседание, ищецът оспорил възражението за погасяване на иска по давност по отношение на частта, съответстваща на дела му от наследството на Н. Н. с аргумент, че когато прехвърленият недвижим имот е бил включен в СИО на двамата съпрузи, всеки от тях е трето лице – бенефициер, кредитор по договора, като неизпълнението на задълженията на приобретателя спрямо един от тях дава основание на другия да иска разваляне на договора изцяло. С влязлото в сила решение е установено в случая неизпълнение на договора по отношение на Д. Н. и това решение има СПН по отношение на ответниците, като неизпълнението обхваща целия период на действие на договора до 09.07.2020г. Ето защо няма как да се приеме, че иска, предявен от наследника на другия съпруг е погасен по давност.

В първо съдебно заседание се е позовал, че иска за разваляне на алеаторния договор е основан на твърдения за неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане и към прехвърлителя съпруг Д. Н.. Последната видно от приетото пред настоящата инстанция 4

Препис – извлечение от акт за смърт е починала на 08.08.2021г., а исковата молба е предявена на 01.12.2020г.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: